Решение № 963 от 14.02.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 15586/2014
- Вид
- Решение № 963
- Подписан
- 14.02.2018
- Състав
- ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ, СВЕТЛИН ВЕЛКОВ МИХАЙЛОВ, ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- §2, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.76 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е гр.
София, …………….2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II „В“ въззивен състав, в публично заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН М.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА
ТОНЕВА
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ при секретаря ДИЛЯНА
ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия КОСТАДИНОВ гр. дело № 15 586 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на §2, ал.2 ГПК, във връзка с чл. 196 и сл ГПК (отм.):
С Решение № II – 61 – 97 от 07.07.2014 г. на СРС,
ГО, 61 състав по гр.д. № 13564 по описа за 2002 г. e отхвърлен предявеният от М.Р.М. против С.Д.П. – Ф., гражданка на САЩ, Р.М., гражданин на Канада, Р.В.К. и С.Д.К. иск за делба на недвижими имоти, представляващ недвижим имот – представляващ 1). Дворно място, находящо се на адрес гр.София, ул. „*********, представляващо УПИ № XIX
– 11, с площ 320 кв.м., кв.353 по плана на гр.София, при съседи: изток УПИ ХХ – 12, запад и юг УПИ VII
– 8, север
– ул. „*********“, ведно с построената в него сграда, със застроена площ 144 кв.м., състояща се от четири стаи, вестибюл и сервизни помещемия; 2). Недвижим имот, представляващ незастроено дворно място, находящ се в гр.София, ул. „*********, съставляващо имот с пл.№ 1108, в кв.43, по плана на гр.София, местност бул. „България“, с площ 1535 кв.м., при съседи: изток- УПИ III, ул. „Хайдушка гора“, останалите три страни – УПИ I;
3) Недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в гр.София, район „Витоша“, ул. ‚Хайдушка гора“, останалите три страни – УПИ I; 4).
Недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в гр.София, район „Витоша“, кв. „*********“, ул. „*********, представляващ УПИ XI – 402, кв.41 по плана на гр.София, при граници: улица, УПИ IX – 194, УПИ XIII-195, УПИ XII- 400, улица, с площ 2439 кв.м. (ПИ № *** по Кадастралната карта за гр.София, при граници: ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***, с площ 1635 кв.м. и ПИ № ***, при граници: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, № *** и №
*** с площ 803 кв.м.); 5).
Недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр.София, ул. „*********“ № 12, представляващо УПИ № VII
–
8, в кв. 353, по регулационния план на гр.София, местност „Зона Г – център“, с площ 864 кв.м., при съседи: изток УПИ ХХ – 12 и УПИ ХIХ – 11, от запад УПИ I-7, УПИ I – 6, УПИ III – 5, от юг УПИ VIII – 9, УПИ Х-10, ведно с построената в него еднофамилна къща, състояща се от сутерен със застроена площ 215 кв.м., партер със застроена зона площ 215 кв.м., първи етаж със застроена площ 179 кв.м.; 6). Недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.София, ул. „*********“ № 6, първи надпартерен етаж, вдясно от стълбището, с площ 111 кв.м., при съседи: М.Х.Б., двор, западен калкан, улица, стълбище, ведно с прилежащото избено помещение, при съседи: М.Х., д-р С.П.и вестибюл, ведно с прилежащото таванско помещение при съседи: стълбище, коридор, тоалетна, сешилня, улица, ведно с 35/320 ид.ч. от общите части на сградата и дворното мястом съставляващп УПИ IV – 8, в кв.354 по плана на гр.София, местност „Зона Г – център“; 7).
Недвижим имот, представляващо дворно място УПИ I – 483, с площ 3220 кв.м., от кв.4, по плана на гр.София, местност „Славия“, при съседи: УПИ I, УПИ V-1293, УПИ - 484 ХХII, ведно с построените в него сгради: секачно отделение от 534 кв.м., сграда синджирно отделение 212.50 кв.м., сграда байцовачно отделение 333.50 кв.м., сграда – отделение за дребни гвоздеи 110.5 кв.м., сграда отделение за подцинкована тел и складче – 171.75 кв.м., сграда жилище, дърводелна, склад от 97.50 кв.м., сграда столова, кухня и електрически кантон – 66.25 кв.м.
С Решение № II – 61 – 97 от 07.07.2014 г. на СРС,
ГО, 61 състав по гр.д. № 13564 по описа за 2002 е допусната съдебна делба между С.Д.П. – Ф., гражданка на САЩ, Р.В.К. и С.Д.К. на следните имоти: 1). Дворно място, находящо се на адрес гр.София, ул. „*********, представляващо УПИ № XIX – 11, с площ 320 кв.м., кв.353 по плана на гр.София, при съседи: изток УПИ ХХ – 12, запад и юг УПИ VII – 8, север – ул. „*********“, ведно с построената в него сграда, със застроена площ 144 кв.м., състояща се от четири стаи, вестибюл и сервизни помещемия; 2).
Недвижим имот, представляващ незастроено дворно място, находящ се в гр.София, ул. „*********, съставляващо имот с пл.№ 1108, в кв.43, по плана на гр.София, местност бул. „България“, с площ 1535 кв.м., при съседи: изток- УПИ III, ул. „Хайдушка гора“, останалите три страни – УПИ I; 3) Недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в гр.София, район „Витоша“, ул.
‚Хайдушка гора“, останалите три страни – УПИ I; 4).
Недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в гр.София, район „Витоша“, кв. „*********“, ул. „*********, представляващ УПИ XI – 402, кв.41 по плана на гр.София, при граници: улица, УПИ IX – 194, УПИ XIII-195, УПИ XII- 400, улица, с площ 2439 кв.м. (ПИ № *** по Кадастралната карта за гр.София, при граници: ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***, с площ 1635 кв.м. и ПИ № ***, при граници: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, № *** и №
*** с площ 803 кв.м.); 5).
Недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр.София, ул. „*********“ № 12, представляващо УПИ № VII
–
8, в кв. 353, по регулационния план на гр.София, местност „Зона Г – център“, с площ 864 кв.м., при съседи: изток УПИ ХХ – 12 и УПИ ХIХ – 11, от запад УПИ I-7, УПИ I – 6, УПИ III – 5, от юг УПИ VIII – 9, УПИ Х-10, ведно с построената в него еднофамилна къща, състояща се от сутерен със застроена площ 215 кв.м., партер със застроена зона площ 215 кв.м., първи етаж със застроена площ 179 кв.м.; 6). Недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.София, ул. „*********“ № 6, първи надпартерен етаж, вдясно от стълбището, с площ 111 кв.м., при съседи: М.Х.Б., двор, западен калкан, улица, стълбище, ведно с прилежащото избено помещение, при съседи: М.Х., д-р С.П.и вестибюл, ведно с прилежащото таванско помещение при съседи: стълбище, коридор, тоалетна, сешилня, улица, ведно с 35/320 ид.ч. от общите части на сградата и дворното мястом съставляващп УПИ IV – 8, в кв.354 по плана на гр.София, местност „Зона Г – център“; при квоти 1/3 идеална част за С.Д.П. – Ф., гражданка на САЩ и 2/3 идеални части за Р.В.К. и С.Д.К..
С Решение № II – 61 – 97 от 07.07.2014 г. на СРС,
ГО, 61 състав по гр.д. № 13564 по описа за 2002 е допусната съдебна делба между С.Д.П. – Ф., гражданка на САЩ, Р.М., гражданин на Канада, Р.В.К. и С.Д.К. на следния имот - недвижим имот, представляващо дворно място УПИ I
– 483, с площ 3220 кв.м., от кв.4, по плана на гр.София, местност „Славия“, при съседи: УПИ I,
УПИ V-1293,
УПИ - 484 ХХII, ведно с построените в него сгради: секачно отделение от 534 кв.м., сграда синджирно отделение 212.50 кв.м., сграда байцовачно отделение 333.50 кв.м., сграда – отделение за дребни гвоздеи 110.5 кв.м., сграда отделение за подцинкована тел и складче – 171.75 кв.м., сграда жилище, дърводелна, склад от 97.50 кв.м., сграда столова, кухня и електрически кантон – 66.25 кв.м. при квоти 133/800 идеални части за С.Д.П. – Ф., гражданка на САЩ, 40/800 идеални части за Р.М., гражданин на Канада и 226/800 идеални части Р.В.К. и С.Д.К..
В срока за въззивно обжалване на решението е постъпила въззивна жалба от М.Р.М..
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд, като поставено в нарушение на процесуалния закон и при избирателно обсъждане на доказателствата. Предявява се искане за отмяната на решението и за допускането на делба между М.Р.М., А.Д.и
С.Ф.. Претендират се разноски. По съществото на спора се инвокират твърдения, че семейство К.нямат активна и пасивна легитимация да участват в производството. Жалбоподателят още пред СРС е оспорила на договора за продажба на наследство от А.Д.на страната Р.К. с дата 27.02.1997 г. Сочи се, че на тази дата А.Д., който е канадски гражданин, е нямало как да бъде в страната и пред нотариус да подпише на посочения договор за продажба на наследство. Според удостоверение на МВР от 18.05.2004 г. А.Д.не е бил на 27.02.1997 г. в България. Извършва се позоваване на първоинстанционно решение по гр.д. № 9790/2004 г. на СРС, с което искът на Р.К. срещу М.М., А.Д.и Ж. П. е бил отхвърлен, поради това че Р.К. не бил доказал на своята собственост, легитимирайки се като собственик на основание прилоЖ.я договор за продажба на наследство от 27.02.1997 г. Сочи се, че този договор бил изключен от доказателствата по делото и съдебното решение е било задължително за страните, които са същите такива и по настоящото дело.
Неправилно не е била зачетена на СПН на посоченото решение. Неправилно съдът не е бил обсъдил на действителността на договора за продажба на наследство. Съдът е следвало служебно да следи за нищожността на договора. Твърди се, че неправилно съдът не е бил зачел на завещанието на М.М., с което тя се легитимира като собственик. При прогласяване на нищожността на завещанието, Р. и С. К.не са участвали в това производство. Излага се, че завещанието не е било изрично оспорено в делбеното производство. В удостоверението за наследници М.М. фигурира като наследник на Н.Д.и това й качество не е било оспорено. Извършва се от жалбоподателя на тълкуване на разпоредбата на чл.220 и чл.221 от ГПК (отм.). В нарушение на тези разпоредби, първоинстанционния съд неправилно е бил приел, че завещанието, което е обявено за нищожно в друг процес с различни страни и друг предмет, е задължително в настоящото производство. Този извод е следвало да се направи, ако самото завещание и удостоверението за наследници бяха оспорени в делбата. Такова оспорване не е било извършено въобще до края на устните състезания. Т.е. съдът не е бил зачел безспорни документи и се е произнесъл по непредявен инцидентен установителен иск, обявявайки за недопустими. В тази част обжалваното решение се явявало да е недопустимо. Съдът следва да се произнася по валидността на определен документ, само ако е оспорен, защото оспорването представлявало инцидентен установителен иск, а такъв не бил предявен. В жалбата по отношение на допуснатите до делба имоти се извършва всестранен анализ кои е следвало да бъдат допуснати и кои не. По отношение на ап.4, находящ се в гр.София, ул. „*********“ № 6 е посочено, че е имало висящо производство пред САС по гр.д. № 1361/2014 г., според което решението по това дело било преюдициално и съдът не можел да приема наличие на съсобственост преди постановяване на окончателно решение по иска за обявяване на предварителния договор за окончателен, поради което в тази част първоинстанционното решение е било недопустимо. Сочи се, че този имот не е бил включен в договора за продажба на наследство от 27.02.1997 г., защото наследството е открито през 1965 г. По нататък се излага, че имот УПУ – I – 483 не е бил възстановен и не е съществувал като безспорна част от наследството, поради което също не е включен в договора за продажбата му. Сочи се, че делата за този имот са продължили до 2003 г., последното от които е гр.д. № 51/2003 г. на ВКС, 4 ГО. Установяването на този факт води до извода, че процесният имот не е продаден като част от наследството, както и че А.Д.не бил продал цялото си наследство, а само на идеална част от него. В този случай била приложима на разпоредбата на чл.76 от ЗН. Всяка продажба на наследствен имот, преди да е извършена неговата делба е относително нищожна. В случая, договорът от 27.02.1997 г. е нищожен и на това основание, защото с него не се продава цялото наследство, а само на идеална част от него. Излага се, че съдът не бил обсъдил на възраЖ.ето на въззивницата, че адвокат К. е действал като пълномощник на А.Д.относно възстановяването на имотите му, останали в наследство, и го е защитавал по делата, свързани с възстановяването му, а след това е купил тези имоти на символична цена в нарушение на чл.23 от ЗА. На следващо място се сочи, че договора за продажба на наследство е бил оспорен от жалбоподателката, като конкретно договорът е сключен от пълномощник на А.Д.без пълномощното да е с нотариална заверка и апостил. Според удостоверение от Монреал от 19.09.2013 г., А.Д.е бил с неизвестен адрес, и собственика на имота се явява друго лице. Сочи че, се съдът отказал да изиска оригинала на пълномощното на пълномощника на А.Д.по договора за продажба на наследство. Липсвала надлежна представителна власт и договорът се явявал да е недействителен. Твърди се, че съдът не е бил обсъдил факта, че А.Д.е с неизвестно местожителство и че е възможно да е починал. Излага се довод, че съдът не се е произнесъл по искането на М.М. за осъждането на семейство Котово да й заплатят сумата от 41 700.00 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване от 18.10.2002 г. до 01.06.2014 г. Твърди се, че писмената защита на М. не е била обсъждана от съда и че неправилно съдът не бил присъдил на процесуалния представител на страната сумата от 2800.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Разпечатката съдържа 43 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/097a6f54-1595-46ee-a9d8-6b7d42cf2586