Решение № 110 от 04.05.2022, Районен съд - Козлодуй

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Козлодуй, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20211440101376 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв. В. Г., САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. ’’България” № 81, вх. В, ет. 8, тел. ***, *** e-mail: e.petrova @sggp.bg, против К. Н. К., ЕГН ********** с адрес 3320 Козлодуй, ......

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.

422 от ГПК, с цена на иска 56.64 лв. (петдесет и шест лв. и 64 ст.), представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга.

Иска се постановяване на Решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника К. Н. К., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ‘‘ ЕООД, ЕИК 205680303, в размер на 56.64 лв. (петдесет и шест лв. и 64 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 08.09.2017г. до 07.01.2018г. дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер 16571212001, сключен между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания’' ЕАД, за което са издадени фактури№ 1234451250/08.10.2017г.,1236158527/08.11.2017г.,1237863228/08.12.2017г.,123956657 Претендират се направените от ищеца разноски в настоящето производство - 25.00 лева държавна такса и 180 лева (Сто и осемдесет лева) адвокатско възнаграждение.

Претендират се и направените разноски в заповедното производство 25.00 лева. представляваща държавна такса и 180 лева (Сто и осемдесет лева)възнаграждение за адвокат по ч.гр.дело № 125/2021 г. по описа на Районен съд— Козлодуй. 4 с-в., съобр. т. 12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са връчени на ответника и в срока е получен писмен отговор от 1 адв. М. С. - АК- Враца, пълномощник на ответника К. Н. К..

С отговор на исковата молба изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и незаконосъобразен. Счита, че иска е погасен по давност. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли изцяло иска на ”ЮБЦ” ЕООД, тъй като вземането е погасено по давност.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Козлодуйският районен съд, е сезиран с положителен установителен иск, с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.

Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му.

Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ наличието на валидно възникнали облигационни връзки между страните в производството по сключените договори за електронни съобщителни услуги и продажба на изплащане въз основа, на които се претендират процесните сумите; 2/ че ответникът е потребил съответните услуги и съответно наличие на задължение за заплащане на абонаментна такса и ползвани далекосъобщителни услуги и

3. стойността на доставените далекосъобщителни услуги в претендирания в исковата молба размер.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между страните, че в процесния период те са били в договорни правоотношения по договор за мобилни услуги /клиентски абонатен номер № 16571212001/, както и допълнителни споразумения .

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, на ищеца е указано, че носи доказателствената тежест да установи при пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.

Ищецът и ответника К. Н. К. въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК 148062016, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.

„ЮБЦ“, ЕООД, ЕИК 205680303 е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск.

Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

2

Ищецът извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите на са конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.

И двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от тях.

Няма законово ограничение по чл. 99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го брани, като поставя изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.

По делото е представено и прието извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК” ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Груп” ООД е собственик на вземането спрямо К.

Н. К., ЕГН **********, което в последствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД.

Приложение № 1 представлява списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.

С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се задължава да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на договора за цесия. Документът представлява извадка на хартиен носител на съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания.

Безспорно е, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е посочено в уведомлението.

Процесният договор съставлява индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като поради обстоятелството, че страни по него са юридическо лице, което предоставя услуги като част от своята търговска дейност в частния сектор, поради което има качеството на 3

„Търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, както и физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на „Потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е осигуряване на защита на някои от основните права на потребителите, в това число и на правото на защита на икономическите им интереси при неравноправни договорни условия.

Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът К. Н. К. е ползвал предоставяните от Дружеството услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 16571212001.

Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.(изм. 26.09.2009 г„ в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка. “

Между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:

831642181 и К. Н. К., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15802131001 от дата 13.04.2016 г., с който е уговорена за ползване мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план V1VACOM i-Traffic М с месечен абонамент 15.99 лева /с ДДС/. Срокът на споразумението е бил 24 месеца - до дата 13.04.2018 г.

Въз основа на сключен договор за предоставянето на електронни съобщителни услуги с индивидуален клиентски номер 16571212001 между ответника и „Българска телекомуникационна компания”ЕАД, ЕИК831642181 са издадени фактури

№

1234451250/08.10.2017г.,1236158527/08.11.2017г.,1237863228/08.12.2017г.,123956657 за периода от 08.09.2017г. до 07.01.2018г.

По-конкретно:

Фактура № 1234451250/08.10.2017 г. с начислена за отчетен период 08.09.2017 - 07.10.2017 сума в размер на 9.73 лв. /с ДДС/, от които за Месечен абонамент V1VACOM i-Traffic М - 13.32 лева; Баланс от предходни периоди /-6.25 лв/, ДДС ставка 20% - 2.66 лева. Дължимата сума е платима в срок 25.10.2017 г. Към фактурата е приложено извлечение.

Фактура № 1236158527/08.11.2017 г. с начислена за отчетен период 08.10.2017 - 07.11.2017 сума в размер на 15.98 лв. /с ДДС/, от които за Месечен абонамент V1VACOM i-Traffic М - 13.32 лева; ДДС ставка 20% 2.66 лева. Дължимата сума е платима в срок 25.11.2017 г. Към фактурата е приложено извлечение.

Фактура № 1237863228/08.12.2017г. с начислена за отчетен период 4

08.11.2017 - 07.12.2017г. сума в размер на 15.98 лв. /с ДДС/, от които за Месечен абонамент VIVACOM i-Traffic М - 13.32 лева; ДДС ставка 20% 2.66 лева. Дължимата сума е платима в срок 25.12.2017 г. Към фактурата е приложено извлечение.

Фактура № 1239566576/08.01.2018г. с начислена за отчетен период 08.12.2017 - 07.01.2018г. сума в размер на 15.98 лв. /с ДДС/, от които за Месечен абонамент VIVACOM i-Traffic М - 13.32 лева; ДДС ставка 20% 2.66 лева. Дължимата сума е платима в срок 25.01.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение.

Абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за четири последователни отчетни месеца 10/2017, 11/2017, 12/2017, и 01/2018 на стойност 57.67 лева, от които ищецът претендира за част от тях, за която е издаденаз заповедта за изпълнение - 56.64 лв. (петдесет и шест лв. и 64 ст.).

Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на абоната.

Посоченият договор е с рамков характер и има за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти.