Решение № 19582 от 19.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19582 гр. С., 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110146561 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от М. П. Г., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв. Г., за осъждане на ответника „М.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, да заплати на ищеца сумата от 2556,46 EUR, представляваща частичен иск от иск в общ размер от 10225,84 EUR, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие затискане от вратите на мотриса, между 16,30-17,00ч., на 17.06.2025 г., на метростанция „С.В.Л.“, с посока на движение метростанция „С.“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 17.09.2025г., до окончателното плащане на дължимото.

Претендират се разноски.

Ищеца твърди, че на 17.06.2025 г., около 16,30-17,00ч., на метростанция „С.В.Л.“, с посока на движение метростанция „С.“, претърпяла инцидент, като, при качване, била ударена в горната част на ръцете, от преждевременно затворените врати на мотрисата. От удара, ищцата била изтласкана назад и паднала, като се озовала седнала на перона, десният и крак от коляното надолу бил заклещен между мотрисата и перона, а другият и крак останал в самата мотриса. Въпреки това вратите многократно се опитвали да се затворят, като мотрисата се преместила с няколко сантиметра, в резултат на което десният й крак се усукал. Вследствие на инцидента, ищцата получила травматични увреждания- контузия и оток на дясно коляно, множество охлузвания и на двата крака. Твърди, че претърпяла неимуществени вреди- болки и страдания.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска, като излага съображения за неоснователност. Навеждат се доводи, че такъв инцидент не е настъпил, доколкото при ответника няма постъпил сигнал и няма съставен Акт за злополука.

Излагат се съображения, че размерът на претендираните претърпени неимуществени вредите е прекомерно вискок и несъразмерен със степента и характера на уврежадено.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

1

В съдебно заседание ищеца се явява лично и с адв. Г., която поддържа исковата молба. По делото е постъпила писмена защита.

Ответника се представлява от юрк. Г., която поддържа писмения отговор и моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. По делото е постъпила писмена защита.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Съгласно СМУ №127/2025г., на д-р Р. С., при преглед, извършен на 18.06.2025г. на ищеца е установено кръвонасядане по средата на дясното коляно, кръвонасядане и охлузване с лек оток на външната повърхност на дясно коляно в долната трета, кръвонасядане по дясната подбедрица, охлузване по предна повърхност на дясна подбедрица и по предно-външна повърхност на лява подбедрица. По предварителни сведения на прегледания, същата е съобщила, че на 17.06.2025г., в 16,48ч., докато се качвала в метро в гр. С., на МС „С.В.Л.“, вратите на мотрисата рязко се затворили, като наранила десния си долен крайник, който попаднал под мотрисата, между перона и прага на мотрисата. В СМУ е посочено, че установените травматични увреждания е са в резултат на действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по начин и време, както съобщава прегледаната.

Съгласно лист за преглед на пациент от 18.06.2025г., в 12,00 ч., ищеца е посетила Акушер-гинеколог.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.И., Б.И. и Р.В..

Св. С.И., съпруг на ищцата посочва, че пътувал заедно с ищцата. На МС„В.Л.“ имало много пътници, които искали да слязат и за да им направят път, те слезли и изчакали отстрани, след което тръгнали да се качват пак. Ищцата била непосредствено зад него и когато той се качил, чул трясък, обърнал се и видях как вратите блъскат жена му, а тя паднала на земята с крачка назад, като единият й крак заседнал между перона и влака, а другият останал вътре в метрото. Като видял как вратите се засилват към нея, той се опитал да ги избута, но вратите отново се засилили и многократно го удряли и блъскали, както и жена му, като накрая успял да ги избута и те се отворили. Отворили се и останалите врати.

Тогава и други хора помогнали, за да извадят ищцата, на която десния крак бил заседнал в процепа между влака и перона. След това се качили обратно във влака и продължили. Жена му била в стрес, а след около 15 секунди започнала да плаче. Била в шок. Слезли на следващата спирка, а кракът и бил в кръв, но можела леко да стъпва на него. Същия ден, тя отишла в „С.О.“ в гр. П.. През целия ден по пътя към гр. П., както и в къщи ищцата не спирала да плаче, като все още имала травми от това.

Св. Б.И., посочва, че пътувал с ищцата към гр. П., непосредствено след инцидента.

Ищцата дошла куцайки, като се качила в автомобила, плачейки. Била в шок, много притеснена, плачела постоянно и видимо имала и физически дискомфорт, който продължил през целия път. Коляното започнало да се надува и затова отишла в болницата в гр. П..

Прибрала се късно вечерта. Изпитвала болки. При последващи срещи, около един - два месеца след това, тя все още изпитвала дискомфорт и стрес. Казвала, че все още изпитва дискомфорт да се качва на метро, припомняйки си въпросната случка.

Св. В., машинист - инструктор при ответника посочва, че според видеозаписа от инцидента, вратите са били затворени за период от около 10-11 секунди, като вратите на този влак се управляват, чрез електрически сигнал, подаден чрез бутон в кабината, превключвател.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, в която е се установява механизма на процесната злополука, действията на машиниста, както и техническото състояние на вратата.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.

2

За да бъде ангажирана отговорността по чл. 49 ЗЗД, е необходимо да са налице няколко предпоставки. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е субсидиарна. Тя съществува дотолкова, доколкото виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена работа.

При тази отговорност възложителят отговаря не лично за своите действия или бездействия, а за такива на причинителя на вредата. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна отговорност на възложителя. За възникване отговорността по този текст от закона е необходимо възникналите вреди да са причинени от действия, съставляващи изпълнение или по повод изпълнението на възложената работа. За да носи възложителят на работата гражданска отговорност по чл. 49 ЗЗД, необходимо е вредите да са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата. Тази отговорност е гаранционно-обезпечителна, отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия /В този см.

Постановление N 7 от 30. XII. 1959 г. и Постановление N 7 от 29. XII. 1958 г., Пленум на ВС/.

Фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД включва следните предпоставки:

1. вреди, причинени противоправно на пострадалия; 2. вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа; 3. вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника; 4. прекият причинител да има вина за причинените вреди.

Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Достатъчно е да се касае за дейност, която се осъществява по възлагане на този работодател и при или по повод изпълнението й да са причинени вредите, без да е необходимо се персонифицира прекия причинител на увреждането – работник или служител на работодателя. Отговорността по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или подлежащите правила за извършване на възложената работа – от значение е, че е действал при или по повод възложената работа, има вина на работника, а вина на възложителя не се изисква.

В настоящия случай, съдът приема, че ищцата доказа твърдения от нея факт, че на 17.06.2025 г., в гр.С., между 16,30-17,00ч., на метростанция „С.В.Л.“, с посока на движение метростанция „С.“, при качването във влака на метрото, вратата се е затворила рязко и затиснала тялото на ищцата, в резултат на което е претърпяла неимуществени вреди.

Възникването на вредоносен резултат е установен в хода на настоящото производство, въз основа на събраните гласни доказателствени средства, посредством разпита на свидетеля Ст.

Иванов и на заключението на вещото лице.От приетата по делото СТЕ, се установи, че машиниста влака е подал команда за затваряне на вратите, преди фактическото приключване на пътникообмена и преди ищцата да се качи във влака. Експертът посочва, че на машиниста е била осигурена техническа възможност за видимост „чрез огледала за обратно виждане и два дисплея, разположени пред кабината на машиниста, които възпроизвеждат картина от камерите по дължината на влака“, като „перонът е разположен в прав участък и не е налице геометрична кривина или ъгъл на станцията, който сам по себе си да намалява надлъжната видимост към вратите“, но въпреки това последния, чрез съответния бутон, е подал команда за затваряне на вратите, въпреки, че ищцата не се е била качила и това е било видимо за машиниста. Задължение на машиниста е било да се изчака всички пътници да се качат във влака и след това да подаде команда за затваряне на вратите.

По делото безспорно се установи, както от събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелите доведени от ищцата, които съдът кредитира изцяло като логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал, така и от предственото СМУ, че на ищцата са и били причинени контузии на дясното коляно и охлузвания по лявото коляно, в резултат на процесния инцидент.

3

С оглед всички събрани писмени и гласни доказателства, съдът намира, че по делото е доказано наличието на противоправно поведение на служител на ответното дружество, да осигури безопасността на пътниците, виновно поведение изразяващо се в затваряне на вратите на влака, преди ищцата да се качи в него, настъпила вреда по отношение на ищцата и причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат.

За причинените на ищцата болки и страдания са събрани гласни доказателствени средства, като от показанията на свидетелите се установява, че ищцата е била в стрес, шок изпитвала е болки, като и към настоящия момент изпитва стрес и дискомфорт от случилото се.

Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 от ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики -характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. В този смисъл е Решение № 69/18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4686/2013 г., IV г. о., ГК.

Разпечатката съдържа 43 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0978c3d4-366c-4023-81db-55bfddb52dd5