Решение № 1 от 04.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Пловдив, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20215300501742 по описа за 2021 година

Обжалвано е Решение №261632/11.12.2021г., постановено по гр. д. № 7817/2020г. по описа на Пловдивския районен съд V-ти граждански състав, с което се признава за установено в отношенията между страните, че М. Г. Т., ЕГН **********, от ***, И. К.

Т., ЕГН **********, от ***, Д. К. Т., ЕГН **********, от *** и Д. К. Т., ЕГН **********, от *** не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Люлин“ бул. „Д-р П.

Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 всеки един от тях по ¼ като погасена по давност следните суми, а именно: сумата от 840.59 лв. главница, както и законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2013г. до изплащане на дълга, сумата 2 378.51лв. договорна лихва за периода от 20.06.2007г. до 02.12.2013г., такси 254.70лв. за периода от 02.06.2007г. до 02.12.2013г., разноски по заповедното производство в размер на държавна такса от 69.47лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 60лв., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 19688/13г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 32/2014г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински и в последствие изпълнително дело № 798/18г. по описа на ЧСИ П. Илиев с район на действие ПОС.

Жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 моли 1 съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което отхвърли предявените искове.

Въззиваемите страни считат жалбата за неоснователна и молят съда да я отхвърли като потвърди първоинстанционното решение. Претендират разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Въззиваемите са наследници на първоначалния длъжник К.М.Т., които твърдят, че след конституирането им като длъжници по изп. Д. № 20188210400789 по описа на ЧСИ П. Илиев са настъпили нови обстоятелства след издаването на заповедта по чл.

417 от ГПК, а именно изтекла погасителна давност.

От представения препис от изпълнителното дело се установява, че на 20.03.2014г. е наложен запор върху банкова сметка в “ДСК“ ЕАД. Няма твърдения, нито доказателства, че след посочената дата са извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността по смисъла на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. постановено по тълк. д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС.

Тук следва да се изясни момента, от който действа посоченото тълкувателно решение. В Решение № 170/17.09.2018г. постановено по гр. д. № 2382/17г. на ВКС, IV г. о. е указано, че ТР № 2/26.06.15г. постановено по тълк. д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС намира приложение само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. В настоящия казус е налице висящо изпълнително производство и затова ТР №2/26.06.15г. ще намери приложение, а не прилаганото до тогава ППВС № 3/18.11.1980г. на ВС.

След като това е така, при липса на извършени изпълнителни действия след датата на получаване на запорното съобщение през м. март 2014г., то към датата на подаване на исковата молба – 06.07.2020г. е изминал период по – дълъг от пет години и съгласно нормата на чл. 110 от ЗЗД вземането по главницата е погасено по давност. Доколкото вземането за договорна лихва предхожда посочения период на бездействие от страна на взискателя, то и това вземане също е погасено по давност, поради което предявените искове са основателни и следва да се уважат. Тяхната основателност обосновава основателността и на акцесорните искове за недължимост на таксите и разноските, посочени в изпълнителния лист.

Като е достигнал да същия правен извод и е уважил исковете, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемите страни сумата от 400лв. разноски.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Решение №261632/11.12.2021г., постановено по гр. д. № 7817/2020г. по описа на Пловдивския районен съд V-ти граждански състав.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Люлин“ бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 да заплати на М. Г. Т., ЕГН **********, от ***, И. К. Т., ЕГН **********, от ***, Д. К. Т., ЕГН **********, от *** и Д. К. Т., ЕГН **********, от *** сумата 400 (четиристотин) лева разноски, направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3