Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7912 от 29.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7510/2025
Вид
Решение № 7912
Подписан
29.12.2025
В сила
29.12.2025
Състав
Татяна Димитрова, Румяна Милчева Найденова, Вергиния Мичева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7912 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100507510 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 9557/23.05.2025г., постановено по гр. д. № 8766/2024г. на СРС, 161 с-в.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, против С. Б. А., ЕГН **********, искове с правно основание чл.

415, ал.1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, и чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца 2/3 част от следните суми: сумата от 360,91 лв., главница за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ********, аб. № ********, за периода м.05.2020 г.-м.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 01.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 21,77 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.07.2023 г., предмет на заповед № 25987 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 30.08.2023 г. по ч.гр.д. № 43229/2023 г., СРС, 161-ви с-в.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира, че неправилно СРС е счел за недоказано приемането на наследството, тъй като въобще не е имало такова оспорване от страна на ответника.

Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат уважени, като основателни и доказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените 1 пред въззивната инстанция разноски.

Третото лице – помагач, в установения от закона срок, не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материалноправни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

СРС е бил сезиран с искове с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, и чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По така предявените искове в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

За да отхвърли предявените искове районният съд е счел, че липсват доказателства за приемане на наследството от С. А..

С отговора на исковата молба, депозиран по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил единствено количеството доставена топлоенергия за процесния период, като е твърдял и липса на данни за техническа изправност на измервателните уреди. Не е изложил твърдения, че липсват доказателства за приемане на наследството. Липсва и оспорване на облигационната връзка. При откриване на наследството, което е станало на 10.12.2015 г. със смъртта на Х.А., лицата, които имат право да наследяват, в случая и ответницата, сега въззиваема, се призовават към наследяване, като придобиването на наследството става с приемането му /изрично или мълчаливо/ и има обратно действие – от датата на откриване на наследството. След като ответницата А. не е оспорила факта на приемане на наследството, както и факта, че е собственик на имота при съответните идеални части, не е и в тежест на ищеца да го установява. В този смисъл 2 решение № 437/17.01.2012г., постановено по гр. д. № 70/2011г. на ВКС, III ГО.

Видно от представения по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 104/02.04.1973 г. имотът е бил собственост на Х.П.А., починал на 10.12.2015г.

Установява се от препис извлечението от акт за граждански брак на СО, район „Сердика“, че такъв е бил сключен на 05.11.2000 г., тоест имотът е бил собственост на Х.П.А. преди сключване на брака. Видно от представеното удостоверение за наследници, негови наследници по закон са въззиваемата С. А. – преживяла съпруга и Е.Г. – племенница. Ето защо, същите са собственици на тополснабдения имот, при квоти 2/3 за С. А. и 1/3 за Е.Г..

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

С оглед на изложеното, съдът намира, че за процесния период ищецът и ответницата са били обвързани от облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия. Както беше посочено по – горе, такова оспорване не е направено нито в заповедното производство, нито в исковото.

3

Неоснователни са твърденията в отговора на исковата молба за недоказаност на доставеното количество топлоенергия. С представения по делото договор, сключен между

„Техем сървисис“ и етажната собственост, където се намира и топлоснабденият имот, е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка. Ето защо, съдът намира за установено по делото, че имотът е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело задълженията на топлинен счетоводител за процесната сграда по силата на сключен договор.

От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна експертиза пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дялово разпределение. От техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този период ОТ е било годно средство за техническо измерване. Ето защо, по делото е установено реалното количество доставена ТЕ. Неоснователни са и възраженията на ответницата за липса на доказателства за връчване на фактурите. За възникване на задължение за плащане е достатъчно ищецът да установи, че до имота реално е доставено твърдяното количество ТЕ, като на вещото лице са били предоставени документи, въз основа на които е изготвило заключението си. Съгласно експертизата размерът на главницата, без изравнявания и без просрочени или неплатени сметки, възлиза на 505.06 лв., като въззиваемата е отговорна до размера на квотата й в 4 съсобствеността - 2/3 от тази сума. Ищецът претендира по – малко, поради което искът му е изцяло основателен.

Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от м. 08.2016г./, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо, денят за изпълнение на задължението има определен падеж, поради което на въззиваемата не се дължи покана.

С оглед на изложеното, основателен е и искът за лихва до посочения в исковата молба размер.

При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да бъде отменено и постановено такова, с което исковете да бъдат изцяло уважени.

По разноските:

На въззивника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер общо на 75 лв., от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените пред СРС разноски в размер общо на 1033.33 лв., от които: 33.33 лв. държавни такси, 600 лв. депозити за СТЕ и ССЕ, 350 лв. депозит за особен представител и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт, както и направените в заповедното производство разноски в общ размер на 50 лв.