Решение № 11187 от 11.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11187 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110160981 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при връчване по чл.47 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 325419/15.10.2024 г., от „Т С“ ЕАД, ЕИК ......, гр. София, ул. „.......... срещу Б.

С. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1330, обл. София, общ.

Красна поляна, ул. „........... с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2301.85 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 23.02.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 258.33 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 13.02.2024 г., изчислена върху главница от 2301.85 лева

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 5 2 . 2 3 лева главница за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., 1 представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 23.02.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 10.10 лева лихва за периода 16.07.2021 г. до 13.02.2024 г., изчислени върху главница от 10.10 лева за които суми има издадена Заповед № 7841/13.03.2024 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 10953/2024 по описа на СРС, за абонатен номер 418780, ID номер 192568, инсталация № 4000114184, за топлоснабден имот гр. София, п.к. 1330, обл. София, общ. Красна поляна, ул. .......

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB 9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковете, както по основание, така и по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че исковата претенция не е индивидуализирана, тъй като не е посочена по месеци. Моли съда да отхвърли претенциите.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, представлява се от юрисконсулт. Поддържа исковете. Претендира разноски.

Представя списъка по чл.80 ГПК.

Ответникът се представлява от особен представител. Поддържа отговорите на исковите молба. Моли да се отхвърлят исковете.

2

Третото лице – помагач, редовно призовано, не се явява и не се представлява в о.с.з. Депозира писмена молба.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 17916/17.04.2025 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. …. от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 17916/17.04.2025 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. …. от делото).

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

3

Видно от представения нотариален акт, се установи, че на 30.06.2008 г. ответникът Б. С. Стаайков става собственик на жилище, находящо се в гр.

София, п.к. 1330, обл. София, общ. Красна поляна, ул. .......– л.16-17 от делото.

Видно от представените доказателства, от 19.12.2009 г. процесният апартамент има разрешение за ползване, т.е. същият е топлоснабден – л.18 от делото.

Освен това ответникът е подал заявление – декларация за включване на жилището към топлопреносната мрежа на ищеца – л.19 от делото.

Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които са приложени и приобщени по делото, с изключение на изброените по-долу.

По делото не са представени доказателства, от които да се установят, че за процесния период друго лице е собственик. С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е собственик на процесния имот за процесния период.

Следователно същият има качеството потребител и дължи заплащане на процесната сума. Доказана е първата предпоставка за уважаване на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.

142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. ….. от делото), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми.

Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. Сумите съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От заключението и от представения документ се установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда, където се намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение.

Установи се, че процесното количество топлинна е начислена на база неосигурен достъп до жилище на максимална мощност за сградата. От заключението се установи, че ищцовото дружество е доставяло процесното 4 количество топлинна енергия, измерванията и отчитанията са били правилни, уредите са измервали правилно. Установите се количеството и цената на ТЕ.

От заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба. Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и имот (л. 142-145 от делото). Заключението на вещото лице установява размера на дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е доказаната третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата молба.

Между СТЕ и ССчЕ има разминаване между дължимата главница за топлинна енергия. Видно от ССчЕ, това се дължи на възстановяване на суми, нулиране на фактури, промяна цената на енергия и на прихващане, докато СТЕ отчита само показанията на уредите. При това положение, по отношение на дължимите суми, съдът кредитира ССчЕ, а не СТЕ, защото ССчЕ отчита плащанията, възстановявания, прихващания и други действия, които намаляват дължимата сума.

В чл. 61, ал. 1 от действалата през исковия период Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.

Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.