Решение № 451 от 05.11.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Благоевград, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20211200500552 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по подадена въззивна жалба от адв. Е.Р. в качеството й на особен представител на ответника В. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. Е. бл.

45, вх. Б, ет. 1, ап. 1 срещу Решение № 93194/08.04.20. г., постановено по гр.дело № 483/20. г. по описа на РС – Б.

С това решение, РС Б. е :

ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че В. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. Е. бл. 45, вх. Б, ет. 1, ап. 1, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 2036., със седалище и адрес на управление – гр.С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис–сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. – изпълнителен директор, следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 11603 от 06.12.20.г., издадена по ч. гр. д. № 3245/20.г. на Районен съд – гр. Б., а именно:

- 16,14 лв. /шестнадесет лева и четиринадесет стотинки/ представляваща главница по Договор за кредит „Б. к.“ с № 465. от 04.05.20. г., сключен между В. В. П. и „А. Ф.“ ООД, прехвърлено от страна на „А. Ф.“ ООД по силата на Приложение 1 от дата 11.10.20. г., представляващо 1 допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от дата 11.11.20. г. в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 2025. (понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД), от своя страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД прехвърля процесното вземане в полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 20. по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 03.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /05.12.20.г./ до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛИЛ този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 186,14 лв. /сто осемдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/.

ОТХВЪРЛИЛ исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203., със седалище и адрес на управление – гр.С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис–сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. – изпълнителен директор против В. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. Е. бл. 45, вх. Б, ет. 1, ап. 1, с които се претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 11603 от 06.12.20.г., издадена по ч. гр. д. № 3245/20.г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:

- 20,98 лв. /двадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ представляваща договорна лихва върху главницата, считано от 02.01.2017 г. до 06.04.2017 г.

- 51,94 лв. /петдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки / представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.02.2017 г. до 06.04.20. г.

- 77,50 лв. /седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 07.03.2017 г. до 06.04.20. г.

- 120 лв. /сто и двадесет лева/ - представляваща такса разходи за дейност на служител.

- 114,25 лв. /сто и четиринадесет лева и двадесет и пет стотинки/ представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 06.06.2017 г. до датата на подаването на заявлението в съда - 05.12.20.г.

ОСЪДИЛ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. ж.к. Е.бл. 45, вх. Б, ет. 1, ап. 1 да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203., със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис–сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. – изпълнителен директор, разноски, сторени в заповедното производство и в първоинстанционното исково производство, както следва:

- сумата от 1,08 лв. /един лева и осем стотинки/ – представляваща разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 3245/20.г. на РС 2

– гр. Б.),и

- сумата от 11,92 лв. /единадесет лева и деветдесет и две стотинки/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 483/20.г. на РС – гр. Б.).

С въззивната жалба се твърди, че искът е изцяло неоснователен, поради което и решението на първоинстнационният съд в тази насока е неправилно и иска да бъде отменено, като се отхвърли предявеният иск.

По реда на чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрисконсулт Марио Цветков, в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба и се отправя искане за потвърждаване на атакуваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира се и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателката не се представлява. Постъпило е писмено становище от особения представител - адв.Р., която поддържа съображения за основателност на жалбата и отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение. Желае също така и присъждане на възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство на жалбоподателката.

В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, въззиваемата страна - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Б. окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на постановеното от районния съд решение в частта, с която искът е уважен и последиците от това, поради което съдът я намира за допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1, изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми. Съдът счита, че обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо в обжалваната част, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

Съдът намира, че атакуваното решение в обжалваната част е и 3 правилно, а жалбата е неоснователна, по следните съображения от фактическа и правна страна:

Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд правилно, поради което съдът препраща на основание чл.272 ГПК към изложената от него фактическа обстановка.

При анализа на събраните по делото доказателства, правилно РС е установил, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя револвиращ кредит с разрешен кредитен лимит в размер на 200 лв., който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, като от своя страна кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент кредитна карта с № 4., издадена от „И. Ф. АД; Съгласно чл. 2, ал. 4 валидността на картата е 2 години, като след изтичане на валидността на картата, кредитодателят предоставя на кредитополучателя подновена карта; В чл. 3 страните са уговорили, че кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, като през целия срок на валидност на договора кредитополучателят се задължава да заплаща до всяко 2-ро число на месеца, текущото си задължение, дължимо за предходния период.

Съгласно чл. 4, ал.1 кредитополучателят предоставя кредита при следните условия: 1. Срок на кредита - 6 години; 2. Фиксиран годишен лихвен процент - 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12 %. Лихвата се начислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се приема, че календарният месец е с продължителност 30 дни; 3. Общата сума дължима от Кредитополучателя съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК е сбор на следните суми: 1. усвоена и непогасена главница; 2. Договорна лихва върху усвоената и непогасена главница; 3. Такси за ползване на картата, дължими по Тарифата; 4. Годишен процент на разходите - 45,9 %, изчислен при следните допускания: Кредитополучателят погасява своите задължения незабавно. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора, в случай че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен в 3-дневен срок от падежа да предостави на кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 16), както и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задълженията му. С чл. 16 от договора страните се съгласили, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение, представляващо сбор от сумите по чл. 3, ал. 3, т. 1-4, на падежа 2-ро число на месеца (чл, 3, ал. 2), съгласно условията на сключения договор, същият се задължава да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно до 5- то число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в чл. 16, ал. 1, т, 1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото 4 задължение на падежа. Съгласно чл. 21 от процесния договор при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл. 16 срок (до 5-то число), кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница съгласно чл.

3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от договора. Неустойката се дължи за всяко отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Същата се начислява на 6- то число на месеца, в случай че до 5-то число кредитополучателят не е погасил текущото си задължение. Съгласно чл. 22, ал. 4 от договора при забава за плащане на текущо задължение от страна на кредитополучателя или на сумата по чл. 12, ал. 1 - 15% от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден, които се начисляват до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1.

В случай че кредитополучателят не предостави обезпечението по чл. 16, но заплати 15% от максималния кредитен лимит, същият не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но дължи неустойката по чл. 21 от договора. Страните се споразумели (чл. 22, ал. 5), че при настъпване на предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер на 120 лв., която включва дейността на служител/лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.

От приетия като писмено доказателство по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2016г. се установява, че „Аксес Файнанс“ ООД (цедент) е прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени вземания” ООД (понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит.