Решение № 294 от 16.03.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 294

Монтана, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА канд № 20267140600070 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл. 227, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение рег. № 353 от 01.12.2025 г. постановено по АНД № 20251320201113 по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 05-2400233 от 14.02.2025 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” [населено място], с което на „Валмекс“ ЕООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], ул.“***“ №* представлявано от управителя Л. П. Ц., е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин), на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, за извършено административно нарушение по чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи във вр. с т.2.10. от Приложение №6 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004г.

Касационният жалбоподател „Валмекс“ ЕООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], ул.“***“ №* представлявано от управителя Л. П. Ц., чрез адвокат Р. Д. П. от САК със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, твърди, че оспореното решение на РС – Видин за неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и е необосновано. Излага доводи за липса на мотиви по наведените в жалбата доводи и възражения в каквато насока са били указанията при предходното разглеждане на делото пред касационна инстанция. Счита, че неправилно и незаконосъобразно въззивния съд след връщане на делото за нова разглеждане е започнал от фазата на събиране на доказателства, като не е обсъдил вече събраните такива. Излага доводи, че по отношение на субекта на нарушението липсват доказателства същият да има качеството на работодател по см. на § 1, т.1 от ДР на КТ, поради което и не би могъл да извърши вмененото му административно нарушение, в тази насока е посочена и съдебна практика. Твърди се, че липсва описание на конкретно нарушената разпоредба на чл.275 КТ, която е бланкетна и следва да се запълни с норми от друг нормативен акт, каквото описание липсва в издаденото НП. Наред с това липсва описание за наличието на трудов договор и основанието за възникване на трудово правни отношения с пострадалото лице., тъй като наредба №2 от 22.03.2004г. е издадена на осн. чл.276, ал.1 от КТ, поради което претендира несъставомерност на извършеното административно нарушение досежно неговия субект. Отделно от това развива доводи в насока отговорност и задължение на „техническия ръководител“ описано в чл.26 от Наредба №2/22.03.2004г., тъй като „Валмекс“ ЕООД е упълномощил специално длъжностно лице – технически сътрудник, като посочва съдебна практика в тази насока относно разграничаване на вида субект – възложител, строител, работодател, технически ръководител, бригадир и др. Липсва конкретно описание какви задължения строителят не е изпълнил и е нарушил както е посочено в чл.16 и чл.17 от Наредба №2/22.03.2004г. От събраните гласни доказателства е установено, че пострадалото лице Н. Б. самоволно се е качил на сондажната машина, без да получава заповеди и нареждания в тази насока, като такова описание липсва и в длъжностната му характеристика.Твърди се, че описаната в НП фактическа обстановка не може да бъде подведена под цитираната като нарушена правна норма. Съществено нарушение на процесуалните правила е допуснато при обсъждане показанията на актосъставителя, както и при описване на мястото на извършване на нарушението, тъй като е посочено общо изпълнявания обект „Модернизация на път I-1 /E-79/ Видин – Ботевград, участък 11+114 км.“. В обобщение поради порокът – неяснота, непълнота и непрецизност в словесното описание и правната квалификация на извършеното, както и доказването на субекта на нарушението и кой носи административно-наказателна отговорност е винаги съществен, тъй като внася неопределеност в обвинението, предмет на АУАН и НП и нарушава правото на защита на твърдения извършител. Моли за отмяна на процесното решение на РС – Видин. Претендира разноски по делото.

В съдебно заседание касатора редовно призован, не се явява от пълномощника му адвокат Р. Д. П. от САК е постъпило писмено становище, в което поддържа жалбата си. Навежда доводи в насока незаконосъобразност и неправилност на постановеното въззивно решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон в насока изложените в касационната жалба, като моли за отмяна на решението и издаденото НП. Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба Директор Дирекция „Инспекция по труда” - [населено място], редовно призован не се явява, в представени писмени бележки от М. Б. М. - старши юрисконсулт на Дирекция „Инспекция по труда“ – Видин, се оспорва изцяло депозираната касационна жалба с възражения по наведените доводи в нея. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че дружеството жалбоподател в качеството на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство по чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи във вр. с т.2.10. от Приложение №6 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004г., въз основа на възприетата от фактическа обстановка и възникналата трудова злополука с работника Н. К. Б., назначен в търговското дружество на длъжност „строителен работник“, за което е установено, че работейки около сондажна машина при опита си да се качи в дясно на машината с цел откачване на тейлъра на обсадната тръба се подхлъзва, като падайки се хваща за движещите въжета на сондажната машина,вследствие на което същите откъсват четири пръста от лявата ръка на лицето. Качеството на работодател е безспорно доказано не само от представените писмени доказателства, но и от изпълнение на даденото предписание, поради което и извършеното административно нарушение се явява съставомерно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл.217, ал.3 АПК във вр. чл.16, ал.1, т.3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Намира, че в хора на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, като правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност. Счита, че решението на РС – Видин е обосновано и мотивирано и предлага да бъде потвърдено.

С Определение № 1856/18.02.2026 г. по адм. дело № 545/2026 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, делото е изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана.

С Решение № 1011 от 03.10.2025 г. по КАНД № 244/2025 г. по описа на АдмС – Видин е отменено Решение № 169 от 19.06.2025 г. постановено по АНД № 320/2025г. по описа на Районен съд – Видин и на основание чл. 227, ал. 2 АПК е образувано АНД № 20251320201113 на Районен съд – Видин, предмет на касационното производство.

Настоящото производство се развива по реда на чл. 227, ал. 2 АПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В настоящето касационно производство от страна на ответника са ангажирани писмени доказателства – трудов договор №1705/19.02.2024г. сключен между „Валмекс“ ЕООД [ЕИК] в качеството му на работодател и Н. К. Б. в качеството му на работник назначен на длъжността „строителен работник“, ведно с утвърдена от управителя на „Валмекс“ ЕООД [ЕИК] длъжностна характеристика за длъжността „строителен работник“ с код по НКПД 93120003 с месторабота – строителен обект изпълняван от търговското дружество, приети в съдебно заседание по реда на чл.219 от АПК.

Въззивният съд въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства и изслушаните свидетели по установяване на нарушението и съставяне на АУАН е приел от фактическа страна, че на 20.12.2024г. Главен инспектор в ДИТ – Видин е съставил АУАН № 05-2400233 на „Валмекс“ ЕООД [ЕИК] за това, че при извършена проверка по документи на 06.11.2024г. по повод възникнала трудово злополука на 27.08.2024г. на обект Модернизация на път I-1/Е79/“Видин - Ботевград“, участък 11+114км., с лицето Н. К. Б., назначен в търговското дружество на длъжност „строителен работник“, за което е установен, че работейки около сондажна машина при опита си да се качи в дясно на машината с цел откачване на тейлъра на обсадната тръба се подхлъзва, като падайки се хваща за движещите въжета на сондажната машина,вследствие на което същите откъсват четири пръста от лявата ръка на лицето. При което на „Валмекс“ ЕООД [ЕИК] в качеството му на работодател - строител е допуснало на процесната дата при работа със самоходно оборудване-сондажна машина за пробиване на сондажни отвори за изливни пилоти, наличието на лица в зоната на разтоварване на работния орган на машината, с което е извършил чл.2, ал.2 от Наредба №2/22.03.2024г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи във вр. с т.2.10 от Приложение №6 към чл.2, ал.2 от същата Наредба На 14.02.2025г. Въз основа на АУАН е издадено от Директора на ДИТ - Видин Наказателно постановление № 05-2400233/14.02.2025 г., с което за нарушение на чл.2, ал.2 от НАРЕДБА №2/22.03.2024г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи във вр. с т.2.10 от Приложение №6 към чл.2, ал.2 от същата наредба, на основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ на „Валмекс“ ЕООД [ЕИК] е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева (хиляда и петстотин). В резултат на констатираното, въззивния съд е кредитирал показанията на св.В. Ц., като въз основа на събраните писмени доказателства и на плоскостта на изпратен от „Валмекс“ ЕООД [ЕИК] снимков материал, приети като доказателства по делото, от които се установява, че е изпълнено дадено предписание в т.,2,3 и т.4 от протокол за извършена проверка от №ПР2442038/29.11.2024г. е приел, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи във вр. с т.2.10. от Приложение №6 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004г., за което правилно е ангажирана и административно наказателната му отговорност, като е потвърдил издаденото НП Настоящата инстанция напълно споделя крайните изводи на въззивния съд, макар и лаконични от правна страна, тъй като задължение на въззивния съд произтичащо от разпоредбите на НПК, приложими по аргумент от чл. 84 от ЗАНН е вмененото му задължение за разкриване на обективната истина по делото, като основен принцип в законодателната уредба по чл.13 от НПК свързана със събиране по делото на всички относими и допустими доказателства в това число трудовия договор и длъжностната характеристика на пострадалото лице, представени едва в касационното производство.