Споразумение № 130 от 21.12.2017, Районен съд - Карлово

П Р О Т О

К О Л №130

21.12.2017 година град K.

Карловският районен съд ІІ наказателен състав

На двадесет и първи декември две хиляди и седемнадесета година В публично съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДОНКОВА-КУТРОВА

Секретар: Петя Василева

Прокурор: Кирил Мавродиев

Сложи за разглеждане докладвано от съдията

НОХД № 608 по описа за 2017 година

На именното повикване в 09,32 часа се явиха:

За Р.п.К. уведомена, явява се прокурор Мавродиев.

Подсъдимият Г.Н.А., уведомен, явява се лично и с адв. Б., упълномощена от по-рано.

Свидетелят Н.В.С., редовно призован, явява се лично.

По даване ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ

– Да се даде ход на делото.

Адв. Б. - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ

Н.В.С. – роден на *** г. в гр. Д., живущ *** ЕГН **********, **** На свидетеля се напомни наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Св. Н.В.С.:

Обещавам да говоря истината.

На път от П. към

K. забелязах колата, която се движеше рисково, не следеше лентата, колата се движеше пред мен. Помислих, че нещо с шофьора не е наред. Шофьорът на колата беше подсъдимият. След това колата рязко намали, аз я заобиколих и видях, че шофьорът няма никакъв пристъп, не е в някакво остро състояние. Аз съм лекар е разпознавам тези състояния. Започнах да карам пред него, като след 1 км имаше завой и в задното си огледало видях, че той не можа да вземе завоя и се блъсна в мантинелата. Завоят беше десен, а мантинелата е вляво. Колата продължи да се движи с искри от ляво, намалих скоростта, изравних се с шофьора, започнах да давам звуков сигнал да отбие, защото гумите му бяха спукани. Той се движеше със спуканите гуми и с работещ двигател. Колата зад нас също му даваше сигнал. Той в началото не разбираше за какво става дума. Колата се движеше на метал, стържеше по джанти.

След това видя ситуацията, отби и при опит да слезе от колата се изтърколи от нея. След което с момчето, което беше в другата кола, видяхме че шофьорът е видимо пиян, миришеше на алкохол. Беше си видимо пиян, като лекар различавам пиян човек, след което той се опита да си ремонтира колата, за да продължи движението, което беше невъзможно, тъй като освен със спукани гуми, имаше нещо и по окачването.

Аз се обадих на тел. 112 и се опитахме да се свършим с негов близък, за да е наясно със ситуацията, да могат да го приберат.

Първо мислехме, че е от П. и се свързахме с КАТ П., чрез 112. Оттам казахме, че сме към K. и със 112 се свързахме с КАТ K.. Аз говорих, казах им къде се намираме, че сме на Козница посока П. - K. в началото на завоите, там където продават сладки. И казаха, че около час трябва да почакаме. Заедно с момчето и момичето от задната кола изчакахме да дойде КАТ и същевременно чакахме и неговите роднини, които не се появиха.

И аз говорих, и той говореше с неговите роднини. После дойде КАТ, разяснихме ситуацията. Отидохме да снимаме с един от полицаите мантинелата, която беше огъната. След което се взе проба за алкохол. Подписахме едни протоколи, защото подсъдимият казвал, че не е шофирал колата. Това полицаите го казаха на момента. Аз не разбирам от разследващо производство, Казаха ми че евентуално ще се наложи да дойда на дело.

Подсъдимият беше сам в колата.

Докато дойде КАТ

,през цялото време бяхме там с него. Опитваше се да си оправи колата, да завърже разговор с нас, караше ни да оправяме колата. Не сме го губили от поглед. Допълнително не е пил нищо.

Аз управлявам автомобил Опел Алфа Ромео 166. Сам бях в колата. Преди да го изпреваря карах след него около 1-2 минути. Беше рисково да го изпреваря, защото той криволичеше, но когато намали, използвах момента да го изпреваря. Беше опасно за мен. Аз го изпреварих и продължих движението по пътя със скорост горе - долу 80 км в час.

В задното стъкло го наблюдавах. Видях как се удря. Карах пред него да речем още около 2 минути. Там има завои. През тези 2 минути виждах движението, това беше в светлата част на денонощието. Той след като намали, след това се ускори, не е карал бавно. След удара той продължи движението си и взе даже завои. Не съм се движил през цялото време с 80 км в час, там има завои и намалявах. Всичко видях и наблюдавах в задното стъкло.

Другият автомобил беше черен на цвят, мисля че беше Форд – със старозагорски номер, бяха момче и момиче, непознати за мен. Нямам контакт с тях. Те изчакаха заедно с мен. Полиците бяха трима – двама мъже и една жена, не съм сигурен. Докато снимахме мантинелата, момчето и момичето си говориха с другите полицаи. Не съм сигурен дали са им снели обяснения. Категорично съм сигурен, че подсъдимият управляваше тази кола.

През този един час, докато чакахме КАТ, се опитахме да запалим колата, да я изместим от пътя.

Опитваше се да направи ремонт на колата и винаги сме били до него или аз, или другото момче. Винаги сме били до него. Не съм го изпускал от очи, бил съм на не повече от 50 метра от него, наблюдавах го. Той влиза в колата, поне веднъж влиза в колата. Не мога да кажа за колко време е седял в колата ,не седеше толкова много в колата, повечето пъти беше отвън, беше му фикс идея да оправи колата, колата му беше приоритет.

Подсъдимият не можеше да пази равновесие, залиташе. За първи път видях този човек тогава, не го познавам. Действията му бяха неадекватни. Повторих му, че тази кола не можеше да се ремонтира, той продължаваше да се опитва. Казахме му да спре, да се почине, защото започна да си вдига колата с крик долу отзад вляво и с това действие си огъна колата. За мен това действие е неадекватно.

След като видя, че не става, се ядоса и хвърли крика в колата. По-скоро той не беше несръчен, тъй като, ако при първото действие не успееше, щеше спре, а той продължи.

Този случай коментирах с близки и приятели. Със служебни лица не съм коментирал случая.

Полицаят ми каза, че той е отричал, че кара колата. Аз не съм чул подсъдимият да отрича, че не е карал колата. С него си говорихме един час, докато чакахме КАТ. Опитвахме се да го баламосваме, да изчака полицията. Като го питахме от къде накъде е тръгнал, говореше за приятелка, а като го питахме дали е пил, каза че е пил алкохол.

На другите хора не съм записал данни. През този час, ходих един път до моята кола, да а я преместя. През цялото време стояхме до неговата кола с другото момче и момичето. В автомобила му не съм видял бутилки, нито в багажника, нито той е държал бутилки. Огледах автомобила, опитвахме се да го запалим. Нито около колата имаше бутилки.

СТРАНИТЕ –

Нямаме въпроси, да се освободи свидетел.

СВИДЕТЕЛЯТ –

Моля да ми се заплатят направените по делото разноски в размер на 13,70 лева от гр. В., където работя.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на свидетеля Н.В.С. пътни разноски в размер на

13,70 лв от бюджета на съда.

СЪДЪТ ПОКАНИ ПОДСЪДИМИЯ ДА ДАДЕ ОБЯСНЕНИЯ, ако желае.

ПОДСЪДИМИЯТ – Желая да сключа споразумение.

СТРАНИТЕ – Моля да ни дадете възможност да постигнем споразумение.

Съдът прекъсна заседанието в 10,30 часа.

Заседанието продължава в 10,40 часа.

СТРАНИТЕ – Представяме споразумение, което молим да одобрите.

ПРОКУРОРЪТ – Допълвам споразумението в следния смисъл:

Подсъдимият да заплати разноски в размер на 13,70 лв.

Разпечатката съдържа 60 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0976261b-5642-4ec2-9c34-d7103b3c21cf