Разпореждане № 136 от 20.04.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 136 гр. Перник, 20.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Частно търговско дело № 20261700900015 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 406 вр. чл. 405 ал. 3 от ГПК вр. с чл. 51 от ЗМТА.

Образувано е по молба от „Еквинос Пропъртис“ ЕООД, ЕИК: 206690193, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1618, р-н „Овча купел“, ж. к. „Овча купел, бл. 431, вх. А, ап. 4, представлявано от управителя М.С.М., със съдебен адрес:

***, с която се иска издаване на изпълнителен лист срещу Г.К.К., ЕГН: **********, с адрес: *** за сумата от 840 000 лева, дължима въз основа на влязло в сила на 29.07.2024г. Решение от 29.07.2024г., постановено по арбитражно дело № 1/2024г. на арбитър ad hoc В.В.А. – председател и Й.Д.К. и Г.С.Г. – членове, в Р. България.

Окръжен съд – Перник, след като прецени доводите на молителя и представените доказателства, намира следното:

Молбата е подадена до компетентния съд, съгласно чл. 405, ал. 3 от ГПК, при извършен избор на молителя на основание чл. 116 от ГПК, доколкото от служебно извършената справка в НБДН постоянният адрес на длъжника е в ***. Поради това, същата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбите на чл. 404, т. 1 вр. чл. 405, ал. 3, вр. чл. 406, ал. 1 от ГПК, съдът по седалището на длъжника издава изпълнителен лист въз основа на акта – решение на местен арбитражен съд, когато актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, за което се иска издаване на изпълнителен лист. Освен това арбитражното решение следва да е валидно по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗМТА и да е влязло в сила, като за последното обстоятелство да са представени доказателства, че е било връчено на длъжника (чл.51, ал.1 от ЗМТА).

В настоящия случай, молбата се основава на приложено към нея Решение от 1

29.07.2024г., постановено по арбитражно дело № 1/2024г. на арбитър ad hoc В.В.А. – председател и Й.Д.К. и Г.С.Г. – членове, от което е видно, че лицето Г.К.К., ЕГН:

**********, с адрес: *** е осъден да заплати на „Еквинос Пропъртис“ ЕООД, ЕИК:

206690193, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1618, р-н „Овча купел“, ж. к. „Овча купел, бл. 431, вх. А, ап. 4, представлявано от управителя М.С.М. сума в размер на 840 000 лева с ДДС, представляваща неустойка за неизпълнение по чл. 7 от Договор за покупко-продажба на въздухоплавателно средство от 11.12.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.06.2024г. до окончателното плащане на главницата.

Представено е и Уведомление от 29.07.2024г. от Арбитражен съд ad hoc по арб. дело № 1/2024г., от което е видно, че Решение от 29.07.2024г., постановено по арбитражно дело № 1/2024г. на арбитър ad hoc В.В.А. – председател и Й.Д.К. и Г.С.Г. – членове е влязло в сила на 29.07.2024г. (доколкото същото е било необжалваемо), както и че уведомлението е връчено лично на ответника Г.К.К. на 12.08.2024г.

За да издаде изпълнителен лист в такава хипотеза, съдът на първо място следва да констатира, че пред него с молбата за издаване на изпълнителен лист се представя арбитражно решение. Същностните характеристики на арбитражно решение носи този юридически акт, с който един арбитрируем по правилата на чл. 19 ал. 1 от ГПК спор по съгласие на страните е решен от арбитражен съд (едноличен или в състав).

Правораздавателната власт на арбитражния съд във всички случаи произтича пряко от волята на страните. Ако арбитражният съд е конституиран не по уговорения между страните начин; ако спорът е възложен на арбитър, различен от този, за който е постигнато съгласие; ако арбитърът, който се е произнесъл, не отговаря на изискванията на закона, решението е взето без учредена извънсъдебна правораздавателна власт и в същността си не е арбитражно решение и не подлежи на изпълнение.

В конкретния случай от доказателствата, представени от молителя с молбата за издаване на изпълнителен лист, не може да се установи дали изобщо между страните е налице уговорка за разрешаване на евентуален бъдещ спор от арбитражен съд, респ. в какъв състав, доколкото с молбата не се представя сключения и цитирания в решението договор за покупко-продажба на въздухоплавателно средство от 11.12.2023г.

На следващо място, дори и да се приеме наличието на такава клауза (както е посочено в самото решение), не са представени доказателства, които да установяват, че ответника е изразил съгласие относно избора на точно този състав на арбитражния съд.

По-нататък, дори да се приеме, че страните са се съгласили именно този състав на арбитражен съд да разреши спора им, няма никаква яснота дали тези лица отговарят на императивните изисквания на ЗМТА, за да бъдат арбитър, като в тази насока не са представени никакви доказателства.

Не на последно място следва да извърши преценка за това дали разрешеният от арбитраж имущественият спор не попада в обхвата на забраната по чл. 19 от ГПК. При 2 преценката си относно потребителския характер на разрешения спор съдът следва да съобрази всички обстоятелства (решение на Съда от 03.09.2015 г., Costea (С-110/14), ECLI: EU: C: 2015: 538, решение от 27.10.2022 г., "С. В. " ООД (С-485/21), ECLI: EU:

C: 2022: 839 и др.). В случая, обаче, от представените документи, такава преценка не би могла да бъде извършена. Същевременно, обстоятелството, че ответникът е физическо лице, навежда на мисълта, че същия би могъл да притежава качеството на потребител, съгласно §13 т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Предвид горното съдът намира, че предпоставките на чл. 51, ал. 1 от ЗМТА във вр. чл. 406 във вр. чл. 404, т. 1 от ГПК не са налице поради това, че пред съда не се представя арбитражно решение, подлежащо на изпълнение. Вярно е, че защитата срещу незаконосъобразно арбитражно решение се осъществява чрез иск за отмяна по чл. 47, ал. 1 ЗМТА, единствено компетентен по който е ВКС, но тази защита предполага съществуването на валидно арбитражно решение. Преценката на съда, сезиран с искане за издаване изпълнителен лист, не може да бъде сведена до формална преценка дали е представен с молбата за изпълнителен лист документ, озаглавен "арбитражно решение", и дали този документ е връчен на ответника. Още повече, че в настоящия случай се представят документи без поставен върху тях печат, без посочване на имена на деловодител (на представеното уведомление) и с видима разлика в изпълнението на трите подписа, положени в графите „председател“ и „членове“, което буди съмнение относно това, че представения оригинал е първообраз на представеното с молбата копие.

Предвид горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от „Еквинос Пропъртис“ ЕООД, ЕИК:

206690193, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1618, р-н „Овча купел“, ж. к. „Овча купел, бл. 431, вх. А, ап. 4, представлявано от управителя М.С.М., със съдебен адрес: ***, с която се иска издаване на изпълнителен лист срещу Г.К.К., ЕГН: **********, с адрес: *** за сумата от 840 000 лева, дължима въз основа на влязло в сила на 29.07.2024г. Решение от 29.07.2024г., постановено по арбитражно дело № 1/2024г. на арбитър ad hoc В.В.А. – председател и Й.Д.К. и Г.С.Г. – членове, в Р.

България.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на молителя.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3