Решение № 181 от 21.10.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. София, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Албена Вл. Арсова в присъствието на прокурора Николай Иванов Гугушев (СГП-София) като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100602574 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 09.02.2021г. по НОХД №7695/2019г. на СРС,НО,129- ти състав е признал подсъдимия А.А. П. за невиновен в това, че на 06.09.2014г. в гр. София, ул. „*******“, *******, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Л. Д. Б., че ще му продаде лек автомобил „Пежо 406“ с peг. № ******* за сумата от 800 /осемстотин/ лева, задължение, което нямал намерение да изпълни, и с това му причинил имотна вреда в размер на 800 /осемстотин/ лева, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като П. е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едното от тях наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, както следва:

-с определение по НОХД № 11637/2005г. по описа на СРС, в сила от 01.07.2007г„ за престъпление по чл. 210, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание ЛОС за срок от 1 /една/ година, чието 1 изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години,

-с присъда по НОХД № 14274/2012г. по описа на СРС, в сила от 12.03.2013г„ за престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено на неустановени дати през месец май 2011г„ за което му е наложено наказание ЛОС 4 /четири/ месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, поради което и на основание чл. 304 НПК, съдът го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.

С присъдата съдът е отхвърлил гражданския иск на Л. Д. Б. срещу подсъдимия А.П. за сумата от 800.00 /осемстотин/ лева, претендирана като обезщетение за причинените от престъплението, предмет на горното обвинение имуществени вреди, с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.

В срока на обжалване е постъпил протест и допълнение към него, в който се твърди, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, като е направено искане същата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подс. П. да бъде признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. . 211, пр. 2, вр. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.

Изложени са съображения, че районният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на неправилно тълкуване на гласните доказателства по делото. Посочено е, че по делото по безспорен начин е доказана активната роля на подс. П. при извършване на измамата.

В протеста не е направено искане за допускане на нови доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП поддържа протеста, като моли същият да бъде уважен, а присъдата на СРС да бъде отменена.

Служебният защитник на подс. П. – адв. В. моли да се потвърди присъдата на СРС като правилна и законосъобразна, и да се отхвърли протеста като неоснователен. Твърди, че в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да сочат, че подзащитният му е извършил това престъпление по начина, по който е формулирано в обвинителния акт.

2

Подсъдимият А.П. редовно уведомен не се явява лично пред въззивната инстанция и не взема становище по делото.

Софийски градски съд,след като изслуша доводите на страните,прецени събраните по делото доказателства,провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда по реда на чл.314 от НК установи,че Софийски районен съд,при постановяването на обжалвания акт, е провел съдебно следствие,събрал е необходимите доказателства и е изяснил фактическата обстановка.Към присъдата съдът е постановил мотиви,с които настоящия състав се съгласява.При собствен анализ на доказателствата по делото,съдът намира,че изложената от първата инстанция фактическа обстановка се възприема и от настоящата инстанция ,а именно:

Подсъдимият А.П. закупил лек автомобил „Пежо 406“ с peг. № *******, като на 18.07.2014г. за сделката бил изготвен надлежен писмен договор с нотариална заверка на подписите на продавач и купувач.

В края на месец юли същата година подс. П. решил да продаде така закупения автомобил на свидетеля М.Б.А., с когото се познавал и бил в приятелски отношения от няколко години, както се познавал и с брат му свидетеля Б.Б.А., всички живущи в гр. Своге. М.А. и подс.П. се споразумели да разменят помежду си своите автомобили, като подсъдимият получи от свидетеля автомобила му марка „Мерцедес“ и сума с неустановен размер и в замяна да му даде своя автомобил марка „Пежо 406“. Замяната осъществили пред дома на М.А. в гр. Своге, в присъствието на брат му Б.Б.А., където П. предал на свидетеля своя автомобил „Пежо 406“ с peг. № *******, заедно с всичките документи - малък и голям регистрационни талони, талон за ГТП, ГО, както и с един комплект ключове. За договорката изготвили писмен договор, но се разбрали нотариалното прехвърляне да извършат впоследствие, тъй като св. М.А. дължал на подс. П. още сума в размер на около 200-350 лева.

През лятото на 2014г. двамата така и не отишли при нотариус, за да оформят сделката, тъй като подсъдимият все отлагал, твърдейки, че си има друга работа, а св. М.А. също отлагал тъй като нямал възможност да заплати остатъка от паричната сума, за която се договорили.

Около месец след това подс. П. се обадил на св. М.А. за да си иска парите, но той му отговорил, че не може да му ги даде тогава, при което П. поискал сделката за бартера на автомобилите да бъде развалена.

В края на месец август, подс. П. потърсил св. М.А. с молба да го придружи с автомобила, за да прибере багаж от апартамент на съпругата си, находящ се в гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“. Свидетелят приел, като автомобилът от гр. Своге до гр. София управлявал подсъдимият. След като пристигнали и паркирали автомобила до жилищен блок, П. предложил да пият кафе в близка бензиностанция „ОМВ“, от която към автомобила нямало видимост. Подсъдимият за пореден път попитал св. М.А. кога ще му даде парите, които му дължи за автомобила, но свидетелят не можал да отговори, тъй като нямал възможност да му ги даде в близко бъдеще. Подс. П. го предупредил, че ако не му даде парите, за които се уговорили, иска да му се върне автомобила. След около половин час тръгнали обратно към колата, но подс. П. помолил св. М.А. да се върне и закупи дъвки. Той се върнал да купи дъвки от бензиностанцията, но когато отишъл при блока, където бил 3 паркиран автомобилът същият не бил там. Позвънил по телефона на подс. П., но той не му отговорил, а впоследствие си изключил телефона и не му се обадил. По този начин подс. П. възстановил владението си над своя автомобил „Пежо 406“ с peг. № *******.

Свидетелят М.А. сигнализирал в полицията, като съобщил за случилото се и по сигнала му било образувано досъдебно производство № ЗМ 3051/2014г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 45508/2014г. по описа на СРП, за осъществен състав на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК с предмет мобилен телефон и парична сума, останали в жабката на автомобила. Това наказателно производство било прекратено.

Междувременно подс. П. решил да предложи на пострадалия Л. Д. Б. да закупи гореописания лек автомобил, който бил негова собственост.

Подсъдимият и пострадалият се познавали като съседи, тъй като, макар П. да бил от гр. Своге, живял около една година със съседка на пострадалия свидетелката А.Р.С., на адрес в гр. София, ул. „*******“, бл. 4, и имали добри взаимоотношения.

На 06.09.2014г. около 18:00ч. П. отишъл в дома на пострадалия Л.Б. в гр. София, ул. „*******“, *******, където била и съпругата на последния свидетелката Г.Б. Б.а. Там го попитал дали иска да купи колата му лек автомобил „Пежо 406“ с peг. № *******, комби, сив металик, за сумата от 1200 лева. Пострадалият харесал колата и поискал да я купи, но предложената му от П. цена му била висока и поискал да я намали. След първоначалната оферта подсъдимият предложил цена от 1000 лева, но и тя била висока за Л.Б. и той продължил да настоява за по-ниска такава. Двамата се спазарили крайната цена за закупуване на автомобила да е в размер на 800 лева. Същия ден, по-късно св. Л.Б. предал договорената за закупуването на автомобила сума от 800 лева на подс. П.. На свой ред подсъдимия му предал автомобила, заедно с един комплект ключове и дистанционно за алармата, като обяснил, че няма втори автомобилен ключ, както и му казал кода за запалване. Предал му и следните документи - талона за годишен технически преглед, гражданската отговорност, както и копие на договора за покупко-продажба на МПС, с който бил придобил собствеността върху автомобила, които Б. оставил в автомобила. Подсъдимият обяснил на пострадалия, че по-рано е продал автомобила на едни момчета от гр. Своге, но след това си го взел, тъй като те не му платили, поради което част от документите за автомобила се намират в тях.

Двамата не сключили писмен договор за уговорената покупкопродажба, нито подписали разписка за предадената сума, като се разбрали след два-три дни подсъдимият да дойде при пострадалия с двата регистрационни талона на автомобила - големия и малкия, и заедно да отидат при нотариус за документалното оформяне на сделката. Б. не поискал съставянето на писмени документи предвид добрите си отношения с подсъдимия и доверието, което имал в него.

Подсъдимия не изпълнил поетото задължение за прехвърляне на автомобила в рамките на следващите два-три дни. С Б. се чували по телефона, като П. все отлагал документалното оформяне на сделката при нотариус. Л.Б. ползвал автомобила около 20 дни, като го паркирал около блока, в който живеел.

През това време, свидетелят М.А. продължавал да търси същия автомобил, взет от подс. П., считайки го за своя собственост. За случилото се 4 между него и подсъдимия, свидетелят М.А. уведомил и брат си Б.Б.А..

Последният, след като разбрал за станалото, в първия момент, в който видял П. в гр. Своге, го питал за местонахождението на автомобила. Подсъдимия, който бил с децата си, първоначално заявил, че го е заложил, след това казал, че се намира на паркинг в гр. София и обещал да го заведе до него.

Свидетелят Б. А., придружаван към момента от своя брат Р. Б. А. заедно с обвиняемия и децата му се качили в автомобил, управляван от братята и потеглили за гр. София. П. отвел всички на паркинга на районно полицейско управление, където, след като слязъл, изтичал при полицаите и заявил, че е отвлечен с децата си. Полицаите отишли при братя А.и и децата на П. и от тях разбрали, че всъщност братята на М.Б.А. издирват автомобила му, последното признали и децата на П., поради което и никой не бил задържан по твърденията на подсъдимия за отвличане.

Впоследствие Б. А. се свързал с приятелката на подсъдимия към този момент - свидетелката А.С., от която разбрал, къде е паркиран автомобила - в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, пред така наречените „Виетнамски общежития“.

На 26 срещу 27.09.2014г. св.М.А. си взел автомобила, като използвал намиращия се у него ключ.

На 27.09.2014г. около 06:00 часа, след като се събудила съпругата на пострадалият Л.Б. - св. Г. Б.а установила, че автомобилът го нямало зад блока, където го паркирал съпругът й. Св. Л.Б. веднага отишъл в 03 РУ-СДВР, за да сигнализира за откраднатия автомобил, но от там му казали, че това може да стори собственикът, като представи регистрационния талон за колата.

Пострадалият телефонирал на подсъдимия и му казал за случилото се. П. обещал да му съдейства и да подаде необходимата жалба за издирването на автомобила. Същия ден около обяд двамата се срещнали пред сградата на районното управление, където обвиняемият казал на пострадалия, че колата е обявена за издирване. Обяснил му още, че големият и малкият талон на автомобила са останали в районното управление. Последният се усъмнил в думите на П., поради което на следващия ден отново се върнал в полицейското управление, където от дежурния полицай разбрал, че автомобилът не е обявяван за издирване.