Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1299 от 15.04.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1426/2023
Вид
Решение № 1299
Подписан
15.04.2024
В сила
13.05.2025
Състав
Добрина Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1299 гр. Варна, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20233110101426 по описа за 2023 година

Предявен е отрицателен установителен иск от Д. И. М. срещу Й. А. Х., с правно основание чл.124 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответника не е собственик на лятна кухня с идентификатор №**** със застроена площ от 20 кв.м., находящ се в гр. В., разположена в югозападната част на дворно място с площ от 444 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор №**** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ лятна кухня с идентификатор №**** със застроена площ от 20 кв.м., находящ се в гр. В., по силата на договор за покупко-продажба от 03.06.2022г./ Нот акт № **, том **, рег.№**, дело №**г. на Нотариус Даниела Върлева с район на действие ВРС с per. № 480. Като праводателят му Н.Ю. И. е наследник на Ю. И.ич Л. /починал на ****./, който на 28.11.2014г. купува от Е.Б.Ж..

Ищецът обосновава правен интерес с твърдение , че собствеността му се оспорва от ответника със започнало административно производство по заявление с вх.№ 05010029/10.08.2022г. подадено от ответника Х., с което се иска изменение на кадастралните данни в КРНИ, изразяващи се във вписването му като собственик на сграда с идентификатор №**** с адрес : гр. В. и заличаването на ищеца, като такъв.

Ищецът сочи, че съобразно документ за собственост на ответника на недвижим имот №*, том **, рег.№ **, дело № **г. на нотариус Росица Табакова, peг. 3 148 на НК, ответника е купил апартамент и барака в двора. В него липсва индивидуализация на имота притежаван от Х.. Няма идентификатор, площ и граници. Счита, че не е налице съвпадение между обектите, и се касае за различни права на собственост върху различни имоти, а именно единия лятна кухня, а другия барака.

Претендира съдебно-деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва иска. Твърди, че е собственик със съпругата си на процесния имот по силата на сделка обективирана в Нотариален акт№ *, 1 том **, рег.№**, дело **** г. по описа на нотариус №148/НК - Росица Табакова. Твърди, че от 2003г. до момента имота се владее от ответника и съпругата му. Оспорва ищците да са собственици на имота.

Претендира съдебно-деловодни разноски и адв. възнаграждение.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от нот.акт за покупко –продажба на недвижим имот № Нот акт № **, том **/, рег.№**, дело №****г. на Нотариус Даниела Върлева с район на действие ВРС с peг. № 480 Н.Ю. И. продава на Д. И. М., лятна кухня с идентификатор №**** със застроена площ от 20 кв.м., находящ се в гр. В., разположена в югозападната част на дворно място с площ от 444 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор №**** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна.

Видно от нот. акт за покупко–продажба на недвижим имот №*, том **, рег.№**, дело №****г. на нотариус Росица Табакова, peг. 148 на НК П.С.С. и А.Б.С. продават на Й. А. Х. апартамент и барака в двора, построена от страната на съседа – наследници на Ч., ведно с идеалните части от общите части на сградата, правото на строеж, както и от дворното място, находящо се в гр. В..

Приобщена по делото е и преписка рег. № 10818/21.04.2023г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна, относно исканото от ответника изменение на кадастралните данни в КРНИ, изразяващо се във вписване на Й. Х., като собственик на сграда с идентификатор №**** с адрес : гр. В., СГКК-Варна.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява следното:

Описаната сграда - лятна кухня с идентификатор ****, е по КК на р-н „Одесос", а описаната постройка - барака в Н.А. №**** г., вписан в СВ - Варна, е по РП на ЦГЧ на гр. Варна от 1981г. РП от 1981г. е изчертан върху кадастралната основа на КП от 1965г. Комбинараният цифров модел между КП от 1965г. и РП на ЦГЧ от 1981г. с КК, показва, че границите и площите на двете сгради се припокриват, т.е. описаните сгради в двата документа за собственост са идентични. В разписният лист към КП от 1965г. за собственици са вписани наследници на П.Ч.в ПИ 4. ПИ 4 по КП от 1965г., за който е отреден парцел IV-4, кв. 104 е съседен на парцел III-3, кв. 104, т.е. местоположението на бараката описана в Н.А. №139 от 30.12.2003г. вписан в СВ-Варна, е на общата граница на двата парцела. При огледа на място се установява, че сградата е изградена с тухлена зидария с дебелина на зида 25см. и с дървена покривна конструкция. В процесната сграда има два самостоятелни обекта: склад представляващ източната част на сградата и студио представляващо западната част на сградата. Поземленият имот на наследниците на Чалъкови е разположен от южната страна на процесния поземлен имот с идентификатор ****. Двата поземлени имота са съседни и постройката описана, като барака е разположена на общата им граница. Поземленият имот на Наследниците на Ч. е с идентификатор **** по КК. Процесната сграда - барака нанесена със сигнатура „ПБ", е в ПИ 3, кв.8 по кадастралния план от 1950г. на 7-ми район на гр. Варна. В КП от 1950г. и РП от 1959г. на местоположението на процесната сграда по КК са нанесени две паянтови бараки, долепени една до друга по южната граница на парцела. От комбинираният цифров модел между КК и КП от 1950г. е видно, че двете паянтови бараки са в контура на процесната сграда по КК. В КП от 1900г. и РП от 1903г. процесната сградата не е нанесена.

На ПИ **** по КК съответства УПИIII-6 по КП и РП от 1903г. В разписният лист към плана, за собственик на поземления имот с пл. номер 8, който е разположен южно на процесния, е записан Панайот Чалъков. В КП от 1950г. и 2

РП от 1959г. процесната сграда е нанесена в ПИ 3 и представлява две паянтови бараки. Общият контур на двете паянтови бараки съвпада с контура на процесните сгради. В разписният лист към плана, за собственик на поземления имот разположен южно на процесния, е записан П.Ч.. По КП от 1965г. на 7-ми район на град Варна процесната сграда предствлява полумасивна жилищна сграда построена в ПИ 3. Съседен от южна страна на процесния имот е поземлен имот с пл.

№ 4. За собственик на ПИ 4 в разписния лист е записан - наследници на Панайот Чалъков.

Сигнатурата на сградата е променена о т две паянтови бараки на полумасивна жилищна сграда, като към настоящият момент процесната сграда по КК е масивна с два самостоятелни обекта: склад и студио. Процесната сграда се е променяла по конструкция и предназначение през годините: по КП от 1950г. процесната срада представлява две паянтови бараки; в КП от 1965г. сградата е полумасивна жилищна; в КП от 2000г. сградата е полумасивна жилищна; към настоящия момент сградата е масивна с два самостоятелни обекта.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел от страна на ищеца – Н.И.. Свидетелят И. живее на на ул. **** от 2014г. Баща му притежавал постройка в двора, която купили през същата година. Купили тухлена постройка в двора на **** № 4. Половината била разрушена когато я купили, намирала се точно направо като се влиза, от ляво в края. Излага, че в момента разрушената част е ремонтирана, като е изградена на ново от ищеца, който я ремонтирал, след като му я продал през 2022г.

Неразрушената част, която не била разрушена, като я купили, я е виждал като склад да се ползва от казиното, което се намира в същата сграда. Посочва, че ищеца я ползва сградата, като лятна кухня, като е разделена на по-малка и по-голяма част, а ищецът ползва поголямата част. Излага, че общо 20 кв.м по нот. акт е големината на постройката.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел от страна на ответника - В.А.Д.. Свидетелят излага, че работи във фирма, която има договорни отношения със сем. Х.и от 2006г. Твърди, че са наематели на апартамент плюс барака в двора, която ползват за складово помещение, като от 2006г. до днес не са губили владението по отношение на тази постройка, която е в двора, с площ от около 20 кв.м. Посочва, че местоположението на сградата е, като се влиза в двора, в лявата част на дворното място, като от лявата страна няма други постройки. Излага,че вече 17 години, не е ползвана по друг повод, освен като склад. Сочи, че познава ищеца, след като пристигнали в сградата, като нови собственици, миналата година. Ремонтирали са, едно празно място, което е на среща в двора, като се влезе, след сградата, която ползват. Помещението, което са ремонтирали е около 7-8 кв.м, като е прилепено към помещението, което ползват.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите като дадени от безпристрастни лица, вътрешнонепротиворечиви, еднопосочни и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест при отрицателния установителен иск за собственост ищецът следва да докаже фактите, от които произтича неговото право на собственост, а ответникът следва да докаже съществуването на своето право на собственост върху имота.

Съгласно Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК по тълк. дело № 8/2012 г. правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо съС.ие или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

3

Правният интерес за ищеца от търсената защита се установява от отпочнатата от ответника процедура по регстрация по преписка с рег. № 10818/21.04.2023г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна, за изменение на кадастралните данни в КРНИ, изразяващо се във вписване на Й. Х., като собственик на сграда с идентификатор №**** с адрес : гр. В.. Същевременно ответникът е оспорил изрично и с отговора по чл. 131 от ГПК правото на собственост на ищеца върху процесната сграда с идентификатор **** по КККР на гр. Варна.

Силата на присъдено нещо на процесния отрицателен установителен иск за собственост има по-широки обективни предели от тези на решение по положителен установителен иск, тъй като правото предмет на делото се отрича, без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни. Именно отричането изобщо на правото собственост на ответника, което е твърдение за отрицателен факт пренася върху последният задължението да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи, като установи пълно и главно в процеса поне едно от тях.

При това положение и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответника следва да докаже съществуването в патримониума си на отричаното право, т.е. че е собственик на процесния имот.

Ответникът твърди, че е собственик на процесната сграда по силата на нотариален акт за собственост от 2003г. и необезпокоявано владее същата. Предвид разпределената доказателствена тежест върху него, той успя да докаже правото си на собственост за процесната сграда, предвид следното:

Съобразно представената по делото СТЕ може да се изведе, че комбинараният цифров модел между КП от 1965г. и РП на ЦГЧ от 1981г. с КК, показва, че границите и площите на сградите, описани в нотариалните актове на страните се припокриват, т.е. описаните сгради в двата документа за собственост са идентични.

От свидетелските показания се установява, че от 2003г. фактическа власт върху част от сградата, представляваща склад е осъществявана от ответника Й. Х., чрез наемател, като същото е било спокойно, няма данни да е било смущавано от трети лица.