Решение № 504 от 23.10.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Т.а Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500447 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 38 от 10.02.2025 г., постановено по гр.д. № 738/2024 г. на Районен съд – Костинброд, поправено с Решение № 122 от 07.04.2025 г., постановено по същото дело е допусната делба между Л. Б. Т., Т. В. В., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител К.

А. Т., И. С. И., В. С. И., М. М. М. и В. Б. В. на следните недвижими имоти, при следните квоти:

1. ПИ с идентификатор ***, с адрес: град Костинброд, община Костинброд,с адрес улица „Б.“ 35, с площ от 743 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор:няма, номер по предходен план - квартал 139, парцел 4, при съседи:

***, ***, ***, ***, при следните квоти - 1/3 идеална част за Л. Б. Т. и 2/3 идеални части за Т. В.

В.;

2. Сграда с идентификатор *** по КККР, с адрес гр.

Костинброд, ***, разположена в имот с идентификатор, както следва ***, със застроена площ от 81 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, при следните квоти 1/4 идеална част за Л. Б. Т., 1/2 идеални части за Т. В. В. и по 1/8 идеална част за И. С. И. и В. С. И..

1

3. Сграда с идентификатор *** по КККР, с адрес гр.

Костинброд, ***, със застроена площ от 86 кв.м., брой етажи - 1, предназначение: постройка за допълващо застрояване, при следните квоти - по 1/6 идеална част за Л. Б. Т., М. М. М. и В. Б. В. и по 1/4 идеална част за И. С. И. и В. С. И..

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от М. М. М., В. Б. В. и Т. В. В., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител, чрез адв. М. Ц..

Изложени са съображения за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост в частта му, с която са допуснати до делба построените в поземления имот сгради, и по конкретно по отношение на съделителите между които е допусната делбата и техните квоти. Считат, че съдът не е съобразил обстоятелството, че след придобИ.ето на поземления имот от наследодателите на страните В. Г. М. и Г. К. М., е издадено разрешение за строеж № 124 от 11.09.1975 г. и е одобрен архитектурен проект на името на В.

Г. М. и неговия син Б. В. М., съответно въз основа на него е построена и еднофамилната жилищна сграда. Намира, че по силата на така издаденото разрешение на строеж ½ ид.ч. от сградата е придобита от В. Г. М. и съпругата му Г. К. М. в режим на СИО, а останалата ½ ид.ч. е придобита от Б. В. М. и неговата съпруга М. М. М.. След смъртта на В. Г. М. и Г. К. М., те са били наследени от техните деца – Б. В. М. и Т. В.а А., които са придобили по ½ ид.ч. от поземления имот и по ¼ ид.ч. от построената в него сграда, тъй като останалата ½ ид.ч. от сградата се е притежавала в режим на СИО от Б. В. М. и неговата съпруга М. М. М.. В последствие с Нотариален акт за дарение № 140, том X, дело № 2165/2008 г. Т. В.а А. е дарила собствената си ½ ид.ч. от дворното място и ¼ ид.ч. от сградата построена в имота и по този начин Б. В.

М. е станал собственик на цялото дворно място и ½ ид.ч. от жилищната сградата, като според жалбоподателите останалата ½ ид.ч. е била в режим на СИО за него и съпругата му М. М., тъй като строежът е извършен по време на брака им. След смъртта на Б. В. М., неговите наследници по закон М. М., В. Б.

В. и Л. Б. Т. са придобили по 1/3 ид.ч. от дворното място, а по отношение на жилищната сграда М. М. е придобила ½ ид.ч., а В. Б. В. и Л. Б. Т. по ¼ ид.ч. В последствие М. М. и В. Б. В. са дарили своите ид.ч. от поземления имот и от жилищната сграда на своя внук Т. В. В.. Според жалбоподателите след всички разпоредителни сделки двуетажната жилищна сграда е станала съсобствена между ищцата Л. Б. Т. и Т. В. В. при квоти ¼ за първата и ¾ за втория. Въз основа на изложеното счита, че делбата по отношение на двуетажната жилищна сграда е следвало да се допусне само между тези лица при посочените квоти. По отношение на сградата, която има характер на допълваща постройка, считат че по силата на чл. 92 ЗС последната е собственост по приращение на собствениците на земята, в случая Л. Б. Т. и Т.

В. В.. Въз основа на всичко изложено считат, че искът за делба на процесните недвижими имоти е следвало да бъде отхвърлен по отношение на М. М., В. Б.

2

В., И. С. И. и В. С. И. и да бъдат допуснати до делба процесните имоти единствено между Л. Б. Т. и Т. В. В. при вече посочените квоти.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна И. С. И., с който жалбата се оспорва. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като съдът в съответствие с изискванията на процесуалния закон и материално-правните норми е допуснал делбата, като правилно е определил лицата между които това да бъде сторено, съответно техните квоти. Моли да бъде потвърдено така постановеното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор и от Л. Б. Т., с който жалбата се оспорва. Счита, че право на строеж не е надлежно учредявано на Б.

М., поради което той не е станал собственик на ½ ид.ч. от жилищната сграда.

Намира, че съдът е съобразил всички разпоредителни сделки извършени между наследниците на В. Г. М. и Г. К. М., като правилно е определил лицата по отношение на които да се допусне делбата и техните квоти. Поради изложеното моли да бъде потвърдено постановеното от първоинстанционния съд решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор не е депозирал В. С. И..

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По негова правилност, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Л. Б. Т. срещу Т. В. В., действащ лично и със съгласието на своята майка К. А. Т., И. С. И., В. С. И., М. М. М. и В. Б. В. с иск с правно основание чл. 34 ЗС, вр. чл. 69, ал. 1 ЗН за делба на недвижим имот: ПИ с идентификатор ***, с адрес: град Костинброд, община Костинброд,с адрес улица „Б.“ 35, с площ от 743 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор:няма, номер по предходен план- квартал 139, парцел 4, при съседи: ***, ***, ***, ***, както и разположените в него сгради: 1. Сграда с идентификатор *** по КККР, с адрес гр.

Костинброд, ***, разположена в имот с идентификатор, както следва ***, със застроена площ от 81 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор *** 3 по КККР, с адрес гр. Костинброд, ***, със застроена площ от 86 кв.м., брой етажи - 1, предназначение: постройка за допълващо застрояване.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 163, том № 9, дело № 1366/1973 г., В. Г. М., е придобил по време на брака си с Г. К. М., дворно място, заедно с намиращите се в имота жилищна сграда и две стопански постройки.

От приобщеното по делото строително разрешение № 124 от 11.9.1975 г. и архитектурен проект № 414/26.04.1947 г. се установява, че в процесния имот е било дадено позволение за строителството на двуфамилна сграда, като разрешението за строеж и архитектурния проект са били издадени на името на В. Г. М. и на неговия син Б. В. М..

От приобщените по делото удостоверение за наследници на Г. М.

/починала на 16.01.2001г./ и В. Г. М. /починал на 08.05.1981г./ се установява, че двамата са били наследени по закон от своите деца Б. В. М. и Т. В.а А..

По делото е представен договор за дарение, обективиран в н.а. № 140, том № 10, дело № 2165/2008 г., Т. А. е дарила на своя брат Б. М., притежаваната от нейна страна ½ ид.ч. от дворното място, както и ¼ ид.ч. от жилищната сграда /без да е имало разпореждане по отношение на намиращата се в имота постройка за допълнително застрояване/.

Видно от удостоверение за наследници на Б. М. /починал на 21.03.2011г./ се установява, че след смъртта си, същият е бил наследен по закон от своята преживяла съпруга - М. М. М. и своите деца В. Б. В. и Л. Б. Т..

От своя страна по делото се установява, че Т. А. след смъртта си на 27.02.2016 г., е била наследена по закон от преживял съпруг /С. А., който е починал на 04.06.2016 г./, както и от своите деца И. С. И. и В. С. И..

По делото е представен договор за дарение, обективиран в н.а. № 28, том №10, дело № 730/2019 г., по силата на който М. М. /преживяла съпруга на Б.

М./ е дарила 1/3 ид.ч. от дворното място и ½ ид.ч. от жилищната сграда на своя внук Т. В..

По делото е представен и договор за дарение, обективиран в н.а. №31, том №12, дело№ 185/2019 г., по силата на който В. В. е дарил притежаваните от негова страна идеални части от дворното място /1/3 идеална част/ и от жилищната сграда /1/4 ид.ч./ на своя син Т. В..

Решението не е обжалвано в частта, с която до делба е допуснат ПИ с идентификатор ***, с адрес: град Костинброд, община

Костинброд,с адрес улица „Б.“ 35, с площ от 743 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план - квартал 139, парцел 4, при съседи: ***, ***, ***,

***, при следните квоти - 1/3 идеална част за Л. Б. Т. и 2/3 идеални части за Т. В. В., съответно не е предмет на настоящата въззивна проверка в 4 посочената част и влязло в законна сила.

Спорно между страните в настоящото производство е не дали е възникнала съсобственост помежду им и по отношение на построените в имота сгради, а чии са правата по отношение на тях, с оглед извършените поредица от разпоредителни сделки между наследниците.

По отношение на построената в имота еднофамилна сграда с идентификатор ***, настоящият състав намира следното:

Между страните не е спорно, че В. Г. М., е придобил по време на брака си с Г. К. М., процесното дворно място, заедно с намиращите се в имота жилищна сграда и две стопански постройки по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 163, том № 9, дело № 1366/1973 г. Също не е спорно, че построените в имота жилищна сграда и две стопански постройки са били разрушени и на тяхно място са били построени процесните сгради, предмет на иска за делба. Това се установява и от издаденото строително разрешение № 124 от 11.9.1975 г. и архитектурен проект № 414/26.04.1947 г., които касаят новопостроената в имота еднофамилна жилищна сграда. Така въззивниците считат, че въз основа на издадените строителни книжа В. Г. М. и Б. В. М. са придобили собствеността върху построената в имота жилищна сграда при равни права, всеки от тях в режим на СИО, съответно В. Г. М. и Г. К. М. са станали собственици на ½ ид.ч., а Б. В. М. и М. М. М. на останалата ½ ид.ч.

По този начин въззивниците са въвели възражение за осъществен от Б. В. М. придобивен способ, а именно учредено в негова полза право на строеж по отношение на процесната еднофамилна жилищна сграда, което в последствие е променило квотите в съсобствеността между страните след неговата смърт.