Определение № 973 от 11.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 973 гр. Стара Загора, 11.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20245500500570 по описа за 2024 година Производството е по чл.274-279 във вр с чл.417 от ГПК.

Въззивното дело е образувано по подадена в законния 1- седмичен срок частна жалба вх.№ 20562/17.07.2024г. от заявителя “Т.Б.А.Б.“ ЕАД, гр.С. срещу Разпореждане № 4562/26.06.2024г. по приключеното ч.гр.д.№ 2676/2024г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е било отхвърлено частично заявлението й за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 159,34 лв. за възнаградителна лихва за периода от 15.08.2023г. до 15.05.2024г. включително. Частният жалбоподател счита, че обжалваното Разпореждане било неправилно, незаконосъобразно и необосновано и твърди, че процесната сума от 159, 34 лв. представлявала възнаградителна лихва за периода от 15.08.2023г. до 15.05.2024г. и уточнява, че срокът на процесния Договор за кредит е бил удължен с 1 месец съгласно направено от длъжника електронно волеизявление. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми, със законните последици.

Въззивният ОС- Ст.Загора, след като обсъди направените в частната жалба оплаквания и провери допустимостта й, намери за установено следното:

Ч.жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия 1седмичен срок за обжалване, в изискуемата се писмена форма, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен акт и е внесена дължимата държавна такса за въззивното производство.

Разгледана по същество ч.жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, тъй като съдебното производство пред първоинстанционния РС е било образувано по заявление на ч.жалбоподател „Т.Б.А.Б.“- ЕАД, гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК въз основа на писмен документ, срещу длъжника Н. Т. Д. от гр.С.З. за сумата от 1428,96 лв.1 главница; 159,34 лв.- възнаградителна лихва за периода от 15.08.2023г. до 15.05.2024г.; 226,66 лв.- обезщетение за забава за периода от 15.08.2024 г. до 07.06.2024 г., както и за законната лихва от датата на заявлението и направените по делото разноски. Посочено е било, че вземането е за задължение по договор за потребителски кредит от 15.04.2023г. Вземането е било обявено за предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е настъпила на осн. чл.16.2 от ОУ към договора за кредит, за което длъжникът е бил надлежно уведомен. Посочено е и, че претендираното парично обезщетение за забава в извлечението, дължимо за периода след настъпване на изискуемостта, е формирано въз основа на лихвен процент, равен на законната лихва за съответния период от време. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК следва да бъде отхвърлено в частта за претендираната възнаградителна лихва в размер от 159, 34 лв., тъй като се претендирала възнаградителна лихва след крайния срок на договора между страните.

ОС- Ст.Загора констатира, че атакуваното Разпореждане на РС е изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, тъй като от представения писмен договор за потребителски кредит от 15.04.2023г. е видно, че банката- заявител е предоставила кредит на длъжника Н. Т. Д. в размер на 1 905, 96 лв., която сума той се е задължила да върне на 13 месечни вноски, а от уговорения в погасителния план и в чл. 6 от сключения между страните договор за потребителски кредит падеж/срок за връщане на целия кредит с лихвите и разноските, е настъпил на 15.04.2024г. Със заявлението по чл.417 от ГПК се иска възнаградителна лихва и след настъпване на изискуемостта на кредита на 15.04.2024г., поради това заявителят няма вече вземане за уговорената възнаградителна лихва. Ако същият беше посочил размера на тази лихва до 15.04.2024г. в счетоводните книги, то вземането относно възнаградителната лихва щеше да подлежи на изпълнение. Но съдът не може да тълкува или допълва документа, удостоверяващ задължение по чл. 417 ГПК, а следва да се води от неговото недвусмислено съдържание.

Поради тези съображения въззивния съд намира, че тази претенция на заявителя се явява неоснователна и недоказана, и не следва да се уважава, както правилно е приел и районният съд в атакуваното му Разпореждане.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна, обжалваното Разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде напълно потвърдено, ведно със законните последици от това.

Въззивното съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо воден от горните мотиви и на осн. чл.272-273 във вр с чл.417 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 4562/26.06.2024г. по ч.гр.д.

№ 2676/2024г. по описа на РС- Ст.Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3