Протокол № 12816 от 21.07.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 12816 гр. София, 05.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ

Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Наказателно дело частен характер № 20211110212992 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:05 часа се явиха:

ЧАСТНИТЕ ТЪЖИТЕЛИ:

Ц. С. Н., С. Н. Н. и Б. С. Н., редовно уведомени чрез повереника си адв.

В. И., не се явяват.

В залата се явява повереникът им адв. В. И. от САК, редовно уведомен от предходното съдебно заседание, с пълномощни по делото.

ПОДСЪДИМИЯТ О. Б. С., редовно уведомен чрез защитника си адв. С.

Т., не се явява.

В залата се явява адв. С. Т., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, с пълномощно по делото.

В залата се явява свидетелят А. О. С..

СЪДЪТ ДОКЛАДВА актуална справка за съдимост за подсъдимия С..

АДВ. И. - Да се даде ход на делото.

АДВ. Т. - Да се даде ход на делото

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки, поради което 1

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. И. - Нямам искания по доказателствата и реда на съдебното следствие, както и за отводи.

АДВ. Т. - Няма искания за отводи, по доказателствата и по реда на съдебното следствие.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

АДВ. И.: Нямам доказателствени искания.

АДВ. Т.: Нямам доказателствени искания.

На основание чл. 283 НПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото, включително и днес докладваните.

СЪДЪТ, като намери, че са извършени всички съдебни следствени действия и страните не правят искания за извършване на нови, както и съдът служебно не намира необходимост от извършване на такива, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

АДВ. И.: Уважаема г-жо Председател, за какво се касае в конкретния казус? На седемнадесети юни в електронното издание „Frognews” с домейн Frognews.bg е публикувана статия със заглавие: „Абсурд! Б., Пеевски, Стъки, Цеките, Гешев, Златка и трафикант на органи олицетворяват още България“, в 2 която статия по адрес на тъжителите са отправени конкретни твърдения, които считаме, че съставляват разгласяване на позорно обстоятелство в тяхна връзка и по отношение на тях.

На първо място, относно идентичността на автора на статията - посочено е лицето д-р Димитър Попкутуев, зад което име по делото се установи, че в действителност се прикрива подсъдимият О. С. - журналист и основател на изданието „Frognews“, и използването на този псевдоним е с цел опит да се избегне отговорността за разпространяване на потенциални клеветнически твърдения, както и заобикаляне на вменените му от добрата журналистическа практика задължения във връзка с поднасяната на читателите информация и така без риск от съответни последици във връзка с предвидените в наказателния закон на България, безнаказано да може да пише и разпространява на практика каквато той пожелае, по отношение на когото пожелае, в т.ч. и да провокира негативни отношения и образ в обществото срещу хора, които той си е избрал по някакви причини, например лична неприязън или понеже счита себе си за оправомощен морален стожер в обществото.

Назначената по делото лингвистична експертиза, която се базира на множество статии, публикувани в изданието „Frognews“ с името О. С., установява по категоричен начин, че процесната статия в действителност е написана от подсъдимия. Изследваните статии - сравнителен материал са такива, за които самата защита, както и множество разпитани свидетели по делото са заявили, че техен автор е подсъдимият, тъй като когато той е пишел и е публикувал във „Frognews“, винаги го е правил под неговото име и никога под псевдоним, а сравнителният материал, тези десет или повече статии, е взет именно от сайта на „Frognews“. В същото време по делото са налице и други доказателства - статии от три различни, независими, включително една от друга медии, в които се твърди, че подсъдимият списва под псевдонима „др Димитър Попкутуев“. Тук изрично подчертавам, че визирам единствено тези медийни източници, които твърдят това и които не са се позовали като източник за тази информация на други медии. Това са „Политика“, „Блиц“, „Монитор“ и още една – „Топ преса“ мисля, че беше, но тя е приложена по делото също тази статия, която просто твърди, че О. С. списва под името „д-р Димитър Попкутуев“. Накрая, разпитани по делото свидетели, които са били главен редактор и редактор в една от медиите, цитирани като твърдящи, че др Димитър Попкутуев и подсъдимият са едно и също лице, заявяват, че не познават автор, журналист с име Попкутуев, в същото време познават по име като съществуващо физическо лице и журналист подсъдимия, както и че подсъдимият никога не е възразил срещу факта, говорим все пак за „Монитор“, който има широка аудитория, никога не е заявил подсъдимият и не е възразил срещу факта, че в изданието „Монитор“, което е цитирано като първоизточник на информацията в няколко от другите медии, се твърди, че подсъдимият използва псевдонима „Попкутуев“ и списва под него. Като пример, в заседание от 18.07.2022 г. свидетелят Б. заявява, че „Димитър 3

Попкутуев“ е псевдоним: „Това е псевдоним...“, казва той, доколкото знае. С колеги са обсъждали и са пускали негови статии, като никога този човек обаче не е бил виждан от свидетеля Б.. Също така свидетелят Б. в същото заседание заявява, че познава О. С., който има позиция по разни политически въпроси и по негово мнение и констатации той се подписва винаги под материалите със собственото си име. Свидетелката В. в същото съдебно заседание заявява, че познава г-н С., че той е създател на сайта, виждала го е няколко пъти и той публикува в сайта, като не ползва псевдоним и винаги се подписва с името си. Свидетелката И., разпитана в същото съдебно заседание, каза, че познава г-н С., че той е създател на сайта, виждала го е няколко пъти и той публикува в сайта, но не ползва псевдоним и винаги се подписва с името си.

Разпитан в съдебно заседание, свидетелят С., който е и управител на дружеството, в случая на медията, заявява, че неговият баща О. С. публикува във „Frognews“ и когато публикува нещо, разбираме статии, използва името си и това е видимо на самия сайт и че на него не му е известно баща му да използва псевдоним при публикуването. Съответно тези косвени доказателства подкрепят категоричното заключение на назначената по делото експертиза, която все пак е такава, която се ползва широко в криминалистиката, извършена е от специалист в съответната област, в която аз лично нямам познания, и че тази методология, която е използвана, се използва именно във връзка, но не само, за разкриване на действителния автор на анонимни публикации, статии или под име, за което има съмнение, че е действителното, когато не се използва официален псевдоним от литературна гледна точка. Тази експертиза дава категорично заключение касателно установеното по делото обстоятелство, че д-р Димитър Попкутуев в действителност е подсъдимият.

Конкретните клеветнически твърдения, за които става дума като втори пункт към нашата пледоария, които съставляват позорящо обстоятелство за тъжителите са конкретно посочени в тъжбата и се съдържат във втория абзац, в който е написано: „Забравихте ли, че Цеките са онези, които заедно с Пеевски искаха да присвоят дела на Васил Божков в хазартния бизнес? Че от там започна войната, в която се включи прокуратурата, която опъна чадър на Цеките и удари Черепа? Вместо да бъдат разследвани с повдигнати обвинения, те се жалват от гадния Магнитски…“ и нататък продължава - към което нямаме някакви претенции във връзка с клеветнически твърдения, споменавам го само заради принципа – „…а рекламите на „Efbet” с чалга муцуни продължават да облъчват населението.“ - има отношение към рекламите за хазарт, OK. В текста на тъжбата са посочени тези конкретни процесни изрази, а ищците са индивидуализирани и с техните имена, малко по-горе, но в същия абзац и в горепосочения абзац с използваните думи и изрази на практика се твърди, че тъжителите са извършили опит за присвояване срещу собствеността на друго лице, като използваният глагол „присвоявам“ съдържа и елементи от състав на престъпление по НК. Освен че 4 самият семантичен смисъл на този глагол означава,съгласно тълковния речник на българския език „вземане на нещо чуждо по незаконен начин“ Тълковен речник, издание № 4 от 2013 г., издателство „Наука и изкуство“, ни е референцията.

С въпросния абзац ясно се акцентира и подчертава, че опитът за присвояване, който се приписва на ищците, е факт, който обществото може да е забравило, и този факт се напомня на обществото и това изречение, с което се напомня този уж „факт“ на обществото, започва със: „Забравихте ли, че Цеките са онези, които искаха да присвоят...“ По този начин, твърдените обстоятелства се представят на читателите като отдавна установени и безспорни факти, който похват несъмнено цели да подсили внушението и твърдението за достоверност и тук от текста е ясно видно, че отсъства всякакво уточнение от страна на автора в насока, че тъжителите са онези, които са искали да присвоят, например както това твърди еди-коя си медия, с други думи авторът излага свое твърдение без по никакъв начин да се позовава и да отбелязва, че това, което той оповестява, е взето от други медии, които твърдят същото нещо. В тази връзка, защитната теза на защитата, тъй като подсъдимият не е счел за необходимо да се яви и да даде някакви разяснения и, разбира се, той не е и задължен да го направи, но от там идва защитната теза, изложена от защитата, че в текста, видите ли, използването на глагола „искам“, „искали да присвоят“ не позволявало да се заключи за някакво действие на присвояване, тъй като, обяснява ни се, касаело се за неосъществено някакво тяхно вътрешно желание на тъжителите.

Тази теза е несъстоятелна. Това е видно и ясно още от следващото изречение, с което се твърди, че прокуратурата била опънала чадър на тъжителите поради започнала война със собственика на въпросния дял от бизнес, с което твърдение съвсем ясно се разгласява и се съдържа твърдяно обстоятелство, че е имало начално действие с цел присвояване, а не единствено неосъществено желание за присвояване, в който случай, ако беше така, нямаше да има нужда прокуратурата да „опъва чадър“. Никоя сериозна прокуратура не „опъва чадър“, когато става дума за вътрешни желания на някой, насочени към незаконно присвояване, а „опъва“ единствено ако приемем, че това отговаря на истината, срещу някакви действия. Да се твърди противното просто е нелогично, несериозно и не следва да бъде счетено за друго, освен за защитна теза. Следва да бъде подчертано, че под „дял от бизнес“ се разбира винаги и неизменно някакво имущество - материално или нематериално, но при всички случаи - парично оценимо и обект на собственически права, съответно прехвърляемо и респективно - възможно да бъде усвоено и присвоявано т.е. неправомерно отнемано. Въпреки съществуващия състав по НК на длъжностно присвояване и инкриминирането на опита за такова присвояване, които са разписани в чл. 201 и чл. 18 НК, в случая твърденият опит за присвояване не съдържа в достатъчна степен всички индивидуализиращи белези на престъпление, но за сметка на това съдържа съставни елементи на престъпление и така твърденият опит за присвояване, поради тази 5 допълнителна причина, съставлява несъмнено позорящо обстоятелство, тъй като да се твърдят предприети от тъжителите незаконни действия спрямо чужда собственост, като фактът на такива действия е позорящ сам по себе си и води несъмнено до изграждане на една крайно негативна обществена оценка за тях като на практика общественоопасни хора. Твърденият опит за присвояване, който е категорична неистина, е анализиран от съдебната практика като позорящо обстоятелство именно през призмата на съставните елементи на престъплението „клевета“. Даваме за пример осъдителна присъда от 12.03.2014 г. по ЧНД 7629/2012 г. на РС-Пловдив и потвърдителното решение на тази присъда от ОС-Пловдив, което е от 07.11.2014 г. по ВЧНД 716/2014 г. Та какво казва съдът: „В конкретния случай за наличието на съставомерните признаци на това престъпление (визира се „клевета“) е необходимо да бъдат изследвани инкриминираните изрази, описани в частната тъжба, а именно: „ ... същият беше задържан, разпитани бяха свидетели, събрани са други доказателства, от които е доказано по безспорен начин, че същият е инсценирал въпросния грабеж.“ - това са думите, които са предмет на инкриминираната тъжба, които са отправени по отношение на тъжителя - „ ... след като разбра, че е разобличен, същият избяга и чрез действията си опита да присвои допълнително средства.“ Анализът на двата съдебни състава на районен и окръжен съд гр. Пловдив е следният – действително, ни казват двете инстанции, по съдържанието си така изнесените факти представляват позорни обстоятелства, както и в някои от изразите се навеждат елементи от престъпен състав. Така цитираната практика е в подкрепа на нещо, което считаме, че и без тази практика е очевадно в случая.