Решение № 37 от 21.01.2025, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Дупница, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20241510101674 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявен от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД срещу П. Т. П. с ЕГН ********** и Т. П. И., ЕГН **********, с общ адрес: гр.*** иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, с който се претендира признаване за недействителен по отношение на ищеца на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 199, том I, рег. № 1507, дело №187/2023г. по описа на Нотариус С.С. с рег. № 293 в НК с район на действие Районен съд Дупница, вписан в СВДупница с вх. рег. № 1346 от 12.04.2023г., акт № 29, том 6.

В исковата молба се посочва, че УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ АД, ЕИК 175070632 и БАНКА ДСК АД с ЕИК 121830616 /трети лица, неучастващи в настоящото производство/ са кредитори на ответника П. Т. П. по силата на сключени Договор за стоков кредит № 5489620 от 09.03.202Зг., Договор за стоков кредит № 5488350 от 10.03.2023г., Договор за стоков кредит № 5489974 от 10.03.2023г. и Договор за стоков кредит № 5489965 от 10.03.2023г. /първите два договора са сключени с УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ АД, а вторите два договора са сключени с БАНКА ДСК АД/. Въз основа посочените договори за кредит, кредитополучателят усвоил парични суми, които останали непогасени.

Ищецът релевира, че с договори за продажба и прехвърляне на вземания от 20.10.2023г. и от 21.11.2023г. УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ АД и БАНКА ДСК АД са прехвърлили на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземания, подборно описани в Приложение, към договорите, включително и вземанията по процесните договори за кредит, с което ищецът придобил качеството на кредитор на първият ответник П. Т. П.. Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя, изразяващо се в не плащане в срок на падежирали вноски, ищецът образувал следните заповедни производство пред РС – Ихтиман: ч. гр. дело № 211/24;

1 ч. гр. д. № З65/2024г., ч. гр. д. № 409/2024г., ч. гр. д. № 430/2024г. – всички по описа на РС Ихтиман за снабдяване с изпълнителен лист за вземанията си.

Ищецът сочи, че на 12.04.2023г., след сключване на договорите за кредит и след преустановяване на плащанията по тях, първият ответник П. Т. П. дарил на втория ответник Т. П. И. притежавания от него недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** /землище четири хиляди петстотин и едно, кадастрален район петстотин и две, поземлен имот четиридесет и четири, сграда едно, самостоятелен обект тридесет и четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-246/22 12.2022г на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект е от 20.03.2023/.; адрес на имота: гр. Бобов дол, кв. „МИНЬОР“, ул. „ИВАН ВАЗОВ", бл. 85, вх. А. ет. 8, ап.

37; самостоятелният обект се намира на етаж 8 /осем/ в сграда с идентификатор 04501 502.44.1 /землище четири хиляди петстотин и едно. кадастрален район петстотин и две. поземлен имот четиридесет и четири, сграда една/, предназначение: Жилищна сграда – многофамилна: сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 04501.502 44 /землище четири хиляди петстотин и едно. кадастрален район петстотин и две, поземлен имот четиридесет и четири/; предназначение на самостоятелния обект:

Жилище, апартамент - а жилищна или вилна сграда със смесено предназначение; Брой нива на обекта: 1 /едно: посочена в документа площ: 66.85 кв. м./ шестдесет и шест цяло и осемдесет и пет/ квадратни метра; прилежащи части: избено помещение № 34 /тридесет и четири с площ 4,70кв м /четири цяло и седемдесет квадратни метра/, 2,40% /две цяло и четиридесет стотни върху сто/ идеални части от общите части на сградата;

Ниво 1/едно/; Стар идентификатор няма, Съседни самостоятелни обекти в сградата:

На същия етаж *** /землище четири хиляди петстотин и едно, кадастрален район петстотин и две, поземлен имот четиридесет и четири, сграда едно самостоятелен обект тридесет и три/; под обекта: *** /землище четири хиляди петстотин и едно, кадастрален район петстотин и две, поземлен имот четиридесет и четири, сграда едно самостоятелен обект тридесет и три/; под обекта:

*** /землище четири хиляди петстотин и едно, кадастрален район петстотин и две, поземлен имот четиридесет и четири, сграда едно самостоятелен обект тридесет/; над обекта: няма.

Така описаната сделка, според ищеца безспорно уврежда интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на П. Т. П., ответник по настоящия иск.

В тази връзка ищецът изтъква, че увреждане на кредитора е налице винаги когато длъжникът с правните си действия е намалил своето имущество, тъй като цялото имущество служи за общо обезпечение на неговите кредитори съгласно разпоредбата на чл.133 от ЗЗД.

Ищецът сочи, че приобретателят по сключения договор за дарение е баща на дарителя. Сделката била безвъзмездна и била извършена след възникване вземанията на банката по процесните договори за кредит, поради което е налице законова презумпция за знание за увреждането, от страна на законните представители на дарените, по аргумент на противното на чл. 135, изр. 2- ро от ЗЗД. Заявява, че процесната сделка — дарение непосредствено цели изключване на процесния имот, от който би могъл кредиторът да се удовлетвори в изпълнително производство по събиране на дължимото по кредита. С оглед изложените съображения намира предявения иск за основателен и доказан.

В законоустановения срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на 2 исковата молба от ответниците, с който оспорват предявения иск като неоснователен като в тази връзка са релевирани следните възражения: истинската воля на страните не била да се прехвърли правото на собственост, а само документално да се извърши прехвърлянето, доколкото ответникът П. П. не искал приятелката му да знае, че притежава апартамент; било съставено и обратно писмо в тази насока; ответниците твърдят, че е налице хипотезата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД и процесният договор за дарение е нищожен; посочват, че ответникът Т. И. не е станал собственик на процесния имот. С оглед изложеното намират предявения иск за неоснователен.

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск, с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск е допустим, доколкото видно от изложените съображения в исковата молба ищецът е обосновал наличието на правен интерес от водене на иска, предвид твърденията си, че е кредитор на ответника П. Т. П..

За да бъде уважен искът по чл.135, ал.1 ЗЗД, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че е кредитор на длъжника – ответник П. Т. П. на твърдяното основание, наличие на увреждащо действие, извършено от длъжника спрямо кредитори т е след придобиването на качеството кредитор, знание на длъжника за увреждането.

С изготвения по делото доклад /л. 125, стр. 2/ съдът е отделил като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства:

- обстоятелството, че ищецът е кредитор на длъжника – ответник П. Т. П. на твърдяното основание: сключени с УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ АД, ЕИК 175070632 и БАНКА ДСК АД с ЕИК 121830616 /трети лица, неучастващи в настоящото производство/ договор за стоков кредит № 5489620 от 09.03.202Зг., Договор за стоков кредит № 5488350 от 10.03.2023г., Договор за стоков кредит № 5489974 от 10.03.2023г. и Договор за стоков кредит № 5489965 от 10.03.2023г. /първите два договора са сключени с УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ АД, а вторите два договора са сключени с БАНКА ДСК АД/, вземанията по които са прехвърлени с договори за продажба и прехвърляне на вземания от 20.10.2023г. и от 21.11.2023г. в полза на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД;

- обстоятелството, че поради допусната забава в плащанията по договора ищецът е депозирал заявления по чл. 410 ГПК, въз основа на които са издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителни листове срещу ответника П. Т.

П., въз основа на които са образувани изп. дела;

- обстоятелството, че ответникът П. Т. П. е син на ответника Т. П. И.;

- обстоятелството, че на 12.04.2023г. ответниците са сключили договор за дарение.

3

Посочените обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства, както следва: нотариален акт за дарение на недвижим имот № 199, том I, рег. № 1507, дело № 187/2023г. по описа на Нотариус С.С. с рег. № 293 в НК, с район на действие Районен съд Дупница, описан в СВ-Дупница с вх. рег. № 134в от 12.04.2023г., Акт № 29, том 6 /л. 11-л. 13/; договор за стоков кредит № 5489620/09.03.2023г.; договор за стоков кредит № 5488350/10.03.202Зг.; договор за стоков кредит № 6489974/10.03.2023г.; договор за стоков кредит № 5489865/10.03.2023г.; договор за стоков кредит № 975472/09.03.2023г.; договор за стоков кредит № 977536/13.03.2023г. /л. 14-л. 36/; договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) сключен на 09.11 2023г. между Уникредит Кънсюмър Файненсинг Ад и ЕОС Матрикс ЕООД; договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) сключени н а 20.10.2023г. и 21.11.2023г. между Банка ДС К АД и ЕОС Матрикс ЕООД, приложения към тях и уведомления за извършените цесии /л. 37-л. 72/.

С оглед изложеното може да се обоснове извода, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника П. Т. П., доколкото същият е титуляр на парично вземане по отношение на ответника. Съобразно константната практика на ВКС правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Независимо от горното, съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор (освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение

Относно следващата предпоставка за уважаване на иска – наличие на увреждащо действие, извършено от длъжника спрямо кредиторите след придобиването на качеството кредитор, настоящият състав счита, че същото е налице, предвид следните съображения: видно от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 199, том I, рег. № 1507, дело № 187/2023г. по описа на Нотариус С.С. с рег. № 293 в НК, с район на действие Районен съд Дупница, описан в СВ-Дупница с вх. рег. № 134в от 12.04.2023г., Акт № 29, том 6 /л. 11-л. 13/ се установява, че ответниците са сключили договор за дарение на недвижим имот, по силата на който ответникът П. Т. П. е дарил на ответника Т. П. И. притежавания от него недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-246/22 12.2022г на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект е от 20.03.2023/, с адрес на имота: гр. Бобов дол, кв. „МИНЬОР“, ул. „ИВАН ВАЗОВ", бл. 85, вх. А. ет. 8, ап. 37.

Сделката е сключена след възникване качеството кредитор на ищеца спрямо длъжника П. Т. П., видно от датата на договора – 12.04.2023г., доколкото процесните договори за стоков кредит са сключени на 09.03.2023г. и на 10.03.2023г., както следва: договор за стоков кредит № 5489620 от 09.03.202Зг., Договор за стоков кредит № 5488350 от 10.03.2023г., Договор за стоков кредит № 5489974 от 10.03.2023г. и Договор 4 за стоков кредит № 5489965 от 10.03.2023г.

Безспорно е, че със сключването на договора за дарение ответникът П. Т. П. е намалил имущественото си състояние, тъй като не е получил насрещна престация по него и по този начин се препятства удовлетворяването на кредитора. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника /в този смисъл са и решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г. на ВКС, IV гр. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 45/01.06.2011 г. по гр. д. № 450/10 г. на ВКС, III, Решение № 149 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 422/2012 г., I т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК и съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК на ВКС са задължителни за съдилищата/.