Определение № 3252 от 23.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3252 гр. София, 23.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20258002100061 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на В. И. И. чрез пълномощници адв. П. Д. и адв Е.

С. от САК срещу решение №503 от 19.09.2024г по в.гр.дело №453/2024г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение №87 от 10.04.2024г по гр.д.1078/2023г на Районен съд-Козлодуй, постановено по трудов спор. Отхвърлени са предявените от В. И. И. против работодателя АЕЦ „Колодуй”ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, вр. чл.333, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, вр.чл.225, ал.1 от КТ, за признаване на незаконно уволнението му,извършено със Заповед №225/09.12.2022г на основание чл.328,ал.1 т.6 КТ и неговата отмяна; за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „Началник цех Строително- ремонтен” в „АЕЦ–Козлодуй” ЕАД и за осъждане на ответника да му заплати парично обезщетение за шестте месеца следващи уволнението, считано от 10.08.2023г.По иск на работодателя , за недействителен съгласно чл.74, ал.1 от КТ е обявен трудовият договор, сключен между него и „АЕЦ–Козлодуй” ЕАД по допълнително споразумение от 18.11.2020г с което В. И. И. е назначен на длъжността „Началник цех Строително- ремонтен” в „АЕЦ–Козлодуй”.

За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е изтъкнал ,че по отношение на заеманата от ищеца длъжност” „Началник цех Строително- ремонтен” е утвърдена длъжностната характеристика , въведена в действие със Заповед № АД545/22.02.2012г., считано от 27.02.2012г., с която ищецът е бил запознат на 19.08.2020г. срещу подпис. В чл.2.1 на тази длъжностната характеристика като изискване за заемане на длъжността е посочено образователно-квалификационна степен „магистър”, а в чл. 2.8.1. е 1 предвидено преди допускане до самостоятелна работа служителят да има присъдена пета квалификационна група,съгласно ПБЗР-ЕУ и да има присъдена пета квалификационна група,съгласно ПБР-НУ/подзаконови нормативни актове/.Няма спор по делото,че към 18.11.2020г., когато между страните е сключено допълнителното споразумение, ищецът не е притежавал изискуемата за заемане на длъжността образователно-квалификационна степен „магистър”, но работодателя е сключил с него допълнителното споразумение ,с което го е назначил на тази длъжност. Преди назначението И. е заемал длъжност „манипулант” в същото предприятие . За периода до прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът не е придобил образователно- квалификационна степен "бакалавър" или „магистър”. На основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ и предизвестие № 3882/09.12.2022г., ответното дружество е прекратило трудовото правоотношение с ищеца считано от датата, следваща датата на получаване на предизвестието. Като причина за прекратяване на трудовия договор в заповедта е посочена липса на образование и професионална квалификация за изпълняваната работа. След като В. И. И. е оспорил уволнението с искове по чл. 344 , ал.1 т.1 , т.2 и т.3 КТ , в трудовия спор работодателят е предявил инцидентен иск за недействителност на допълнителното споразумение по чл.74 от КТ, обусловена от недобросъвестното му сключване от страна на ищеца - без да има необходимото образование и професионална квалификация за длъжността. Противоречието със закона се извежда от обстоятелството, че при сключване на допълнителното споразумение,т.е при назначаване на длъжността В. И. не е отговарял на изискванията на чл.7, ал.1 и чл.17, ал.1, т.1 от ПБЗР-ЕУ и на чл.7, ал.1 и чл.17,ал.1, т.4 от ПБР-НУ – да притежава пета квалификационна група за безопасност при работа в електрически уредби и мрежи и по неелектрически уредби и мрежи, изисквани по тези правилници, както и на изискванията на 13 чл.66, ал.4 от КТ вр. с НКПД за притежаване на минимална образователна степен „бакалавър" за заеманата от него длъжност „Началник цех Строително- ремонтен” ,което е видно и от кода съгласно НКПД за длъжността.Противоречието на допълнителното споразумение с колективен трудов договор ищецът по този иск извежда от нарушаване на чл.17, ал.1, т.1 от КТД 2019- 2020г., КТД 2021-2022г.и КТД 2023-2024г.,към които служителят И. е бил присъединен.

Въззивният съд приел иска за недействителност за основателен ,тъй като още при сключването на трудовия договор ищецът не е отговарял на изискванията за образование и/или професионална квалификация за изпълняваната работа, които са нормативно установени за длъжността "„Началник цех Строително- ремонтен ".При сключване на допълнителното споразумение,не е отговарял на изискванията да притежава пета квалификационна група за безопасност при работа в електрически уредби и мрежи и по неелектрически уредби и мрежи, въведени с Правилник за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения /ПБР- НУ/ и Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи /ПБЗР- ЕУ/ И двата правилника въвеждат императивни изисквания персоналът,който ръководи, контролира или извършва работи/дейности и/или техническо и оперативно обслужване на неелектрически и електрически уредби и мрежи, да притежава 2 квалификационна група за безопасност при работа в електрически уредби и мрежи и по неелектрически уредби и мрежи, изисквани по тези правилници (чл.7, ал.1 от ПБР-НУ и чл.7, ал.1 от ПБЗР-ЕУ), като пета квалификационна група се изисква за началници на цехове/звена, лаборатории и техните заместници (чл.17, ал.1, т.4 от ПБР-НУ ) и за ръководители и техни заместници, които ръководят практическата дейност по обслужване, ремонт и контрол на електрически уредби и мрежи (чл.17, ал.1, т.1 от ПБЗРЕУ).Притежаването на квалификационна група се доказва с удостоверение по образец, което задължително се носи по време на работа (чл.10, ал.2 от ПБЗР- ЕУ и от ПБР-НУ). Ищецът не е отговарял на нормативно установени изисквания за професионална квалификация,не е придобил изискваната за заемането на длъжността пета квалификационна група след сключване на допълнителното споразумение по време на съществуването на трудовото правоотношение.Освен в противоречие с двата правилника, въззивният съд е изтъкнал и противоречие на допълнителното споразумение с чл.66, ал.4 от КТ, вр. с НКПД от 2011 г,тъй като кодът по НКПД е задължителен елемент на понятието „длъжност”.Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България - 2011 /НКПД/ е подзаконов нормативен акт ,въвел изискване за минимално образователно и квалификационно ниво „бакалавър”на образователна степен , каквато ищецът също не е имал , притежавайки завършено висше образование с образователно - квалификационна степен „специалист”.

След като на свой ред е приел иска по чл. 74 КТ за основателен, съответно решението с което е прогласена недействителността на трудовия договор за правилно ,въззивният съд е изтъкнал преюдициално значение на този въпрос за законосъобразността на основанието,на което е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, за възстановяването му на работа и за дължимостта на претендираното обезщетение, т.е. за предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от КТ, с оглед разрешаването на въпроса за добросъвестността на ищеца по тези искове при сключването на договора ,като се е позовал на Решение № 161 от 8.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4848/2014 г., IV г.о.

Обявяването на трудовия договор за недействителен няма обратно действие, когато работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му. В този случай, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. Добросъвестността на работника по чл. 75 КТ е различна от добросъвестността по чл. 8 КТ, законодателят има предвид т. нар. легална добросъвестност, която означава, че работникът или служителят не е знаел за порока на трудовия договор, обусловил неговата недействителност, той самият не го е създал или участвал в създаването му. Към датата на връчване на заповедта за уволнение действува законовата презумпция, че трудовият договор е действителен. Правните последици, породени от законно установената фикция на чл. 75, ал. 1 от КТ се отнасят до реализирането на правата и задълженията по трудовия договор.

В случая служителят е действал недобросъвестно,т. е. въпреки знанието, че не притежава необходимото образование, квалификация или правоспособност,е приел сключването на трудов договор за определена длъжност, затова разпоредбата на чл. 75, ал. 1 3 от КТ не се прилага. Недействителността има действие също за в бъдеще, но за времето, през което е работил, той няма право на трудово възнаграждение, на платен годишен отпуск, зачитане на времето за трудов стаж и др. (Решение № 252/24.06.2011 г. по гр. дело № 1743/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС)

При горните отграничения, обсъдени в мотивите, въззивният съд е изтъкнал задължителните указания, дадени в т. 1Б. на Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по т. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, когато при сключване на трудов договор с работодател, който се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование или професионална квалификация са достатъчни за изпълняваната работа, но бъде установено, че изискванията за заемане на съответната длъжност са нормативно установени, което прави невъзможно запазването на трудовото правоотношение, работодателят „може да поиска трудовият договор да бъде обявен за недействителен с иск по чл. 74 КТ”.

Според въззивния съд, такъв трудов договор не може да се прекратява на основание чл.328, ал. 1, т. 6 КТ но именно това според мотивите на въззивното решение обуславя извод за неоснователност на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на незаконно уволнението и неговата отмяна. В подкрепа на този неясно поднесен извод , въззивният съд е изтъкнал съдебна практика,формирана преди

Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по т. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС ( Решение № 2202 от 2.03.2001 г. на ВКС по гр. д. № 912 от 2000 г., III г. о., Решение № 1099 от 2.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1781/2005 г., IV г. о) Наред с изтъкнато ,че правоотношението не може да се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, въззивният съд се е позовал на разрешението в т 1Б от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по т. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, като го е приложил .

При неоснователност на първия иск , акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ също е приет за неоснователен. Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е в зависимост от това дали работникът или служителят е носител на потестативното право за възстановяване на работа и от съществуването на действително трудово правоотношение.

Липсата на установено по съдебен ред незаконно уволнение, влече и неоснователност и на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

В касационната жалба се иска отмяна на решението с оплаквание за нарушение по чл. 281 т.3 ГПК Оспорват се изводите за недействителност на трудовия договор като изцяло , при възприета недействителност на сключено допълнително споразумение и приетото от съда , че ищецът е бил недобросъвестен при сключването му, което според касатора е в нарушение на чл.75 КТ и следващата се от твърдението за недобросъвестност доказателствена тежест за работодателя. Оплакванията са за незаконосъобразност на решението в частта за отхвърляне на исковете по чл. 344, ал.1 т.1 , т.2 и т.3 КТ, при изложен мотив , от който следва уважаване на иска.Изтъква се очевидна неправилност на решението , като правилен се сочи изтъкнатия от въззивния съд мотив ,че

„правоотношението не може да се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ”, поради което за очевидно неправилен се сочи последвалия при това положение извод – че искът по чл.344 , ал.1 т.1 КТ бил неоснователен.