Решение № 430 от 18.07.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Враца, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А. Л. П. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20211420104288 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., седалище гр.

Париж, Франция –търговско дружество, регистрирано под № 542 097 902 в регистъра на Търговския съд на гр. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ с ЕИК 204915054, седалище и адрес на управление на клона гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, бл. 14 срещу Л. И. А. с ЕГН ********** и адрес ******.

В същата се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение въз основа на договор за стоков потребителски кредит № CREX-17008676 от 10.05.2019 г., в изпълнение на което ищцовото дружество е предоставило на ответника потребителски кредит за закупуването на конкретно посочени в договора стоки, в размер на 7 900,00 лева, при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 28,49 % и годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 25,33 %. Общото крайно задължение по договора възлиза на сумата 10 222,08 лева, която е разсрочена на 24 вноски в размер на 425,92 лева всяка.

След сключване на договора сумата за закупуване на стоките била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор, като по този начин ищецът-кредитор изпълнил задължението си да предостави на ответника-кредитополучател кредита, който е предмет на процесния договор. Твърди се също, че срокът на договора е изтекъл с последната погасителна вноска, дължима на 20.05.2021 г. и същият не е обявяван за предсрочно изискуем.

1

Поради неизпълнението на ответницата, на 25.06.2021 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 2458/2021 г. на Врачански районен съд, като с разпореждане по същото съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 30.06.2021 г. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес, а видно от служебно изисканата от съда справка ответникът няма действащи трудови договори, поради което е предявен настоящият иск.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 6 391,42 лева – главница по договор за стоков потребителски кредит № CREX-17008676 от 10.05.2019 г. между страните; сумата 423,22 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.05.2021 г.; сумата 721,91лева – мораторна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 16.06.2021 г. , ведно със законната лихва върху главното задължение от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.06.2021 г. до изплащане на вземанията. Претендира разноски.

Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ответникът Л. И. А., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Б.Н., е подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който е оспорил исковете като неоснователни и недоказани по следните съображения: липсват доказателства, че между страните е възникнала облигационна връзка и че ищецът е изпълнил точно задълженията си по процесния договор за кредит; налице е нищожност на договора за кредит поради нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9а, чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като договорът не е написан по ясен и разбираем начин и всичките му елементи не са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите (ГПР), на годишния лихвен процент (ГЛП) и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към Закона за потребителския кредит (ЗПК) начин, липсват ясни и точно определени условия за издължаване на кредита от потребителя, включително подробен погасителен план, а в погасителния план е посочен само размерът на погасителната вноска, без да е ясно от какви конкретни плащания се формира тя, липсва посочване на правото на потребителя във всеки един момент да получи извлечение от сметка под формата на погасителен план за извършени и предстоящи плащания.

В заповедното производство-ч. гр. дело № 2458/2021 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника Л. И. А. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

2

Представен е договор за кредит № CREX-17008676 от 10.05.2019 г., видно от който между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България и ответника Л.А. е бил сключен договор за потребителски паричен кредит за закупуване на стоки и услуги за сумата 7 900,00 лева, която е следвало да бъде погасена на 22 месечни вноски, всяка от които в размер на 425,92 лева. По този начин, съгласно договора, страните са уговорили ответникът да върне на заемодателя сума в общ размер на 10 222,08 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 25,33 % и годишен процент на разходите на заема – 28,49 %. В чл. 1 от договора е постигнато съгласие мужду страните, че кредитополучателят дава съгласието си предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на търговския партньор за закупуване на посочената в договора стока. Видно е също така, че ответникът е подписал договора на датата на сключването му – 10.05.2019 г., както и че договорът за кредит е изготвен, разпечатан и подписан от страните с шрифт размер 12.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че ищецът е изпълнил задължението си да преведе по сметка на търговския партньор цената на посочената в договора стока, като на 21.05.2019 г. е превел на доставчика “ЕМ Дизайн” ООД сумата 7 900,00 лева. Ответникът е правил погашения по процесния договор за кредит в общ размер на 3 407,44 лева, с които е погасена главница в размер на 1 508,58 лева и договорна лихва в размер на 1 898,68 лева. Размерът на дълга към датата на изготвяне на експертизата е 8 258,04 лева, в това число: главница в размер на 6 391,42 лева, възнаградителна лихва в размер на 423,22 лева и мораторна лихва в размер на 1 443,40 лева. Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като компетентно, обективно и пълно.

При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:

Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се претендират въз основа на настъпил краен срок за издължаване на кредита – 20.05.2021 г., който е бил настъпил към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.06.2021 г., поради което съдът приема, че изискуемостта на задълженията е налице.

Видно от договор за кредит № CREX-17008676 от 10.05.2019 г. , „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е предоставило на ответника Л.А. в заем парична сума в размер на 7 900,00 лева, а ответникът се е задължил да върне същата сума в сроковете и по реда, предвидени в договора.

От съдебно-счетоводната експертиза се установява изпълнението на задължението на ищеца да предостави на ответника сумата по кредита по уговорения в договора начин, както и размера на дълга по същия договор към датата на изготвяне на експертизата.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, 3 т. 7 - 12 и т. 20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по – особена по вид с оглед на последиците, посочени в чл.

23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи от особения представител на ответника, съдът намира следното:

При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма на хартиен носител. Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т. 11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на годишния лихвен процента, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и на изискването по чл. 10, ал. 1 от ЗПК всички елементи на договора да са изготвени, разпечатани подписани на шрифт с размер, не по-малък от 12. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК. В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Ето защо съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК процесният договор за потребителски паричен кредит за покупка на стоки и услуги е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК.

Както от договора, така и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че чистата стойност на кредита е 7 900,00 лева и именно тя подлежи на връщане от кредитополучателя по процесния договор за кредит.

В обобщение, при съобразяване, че единственото дължимо от ответника на ищеца вземане е това за главница по предоставения потребителски кредит – аргумент от чл. 23 от ЗПК, размера на претенцията на ищеца за главница – 6 391,42 лева, както и доказаното от 4 счетоводната експертиза обстоятелство, че ответникът е заплатил по договора сумата 3 407,44 лева, предявеният иск за главница се явява основателен до размера 2 983,98 лева (разликата между чистата стойност 7 900,00 лева и правените погашения в размер на 3 407,44 лева), а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане, както и исковете за възнаградителна и мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.