Решение № 143 от 16.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Велико Търново, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

Димитринка Гайнова

Ирена Колева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Гайнова Въззивно търговско дело № 20254001000119 по описа за 2025 година

С решение № 101 от 12.11.2024г. по т.д. № 107/ 2022г. по описа на ВТОС е прието за установено по реда на чл. 212 от ГПК спрямо „СПАСОВ“-ООД-гр. Велико Търново, от една страна, и "МГЛ БИЛД"ЕООД-гр. Варна, от друга, че страните са в правоотношение, произтичащо от договор с дата на сключване 12.03.2018 г., по силата на който „СПАСОВ“ЕООД- гр. Велико Търново възлага, а "МГЛ БИЛД"-ЕООД- гр. Варна приема да изгради обект - жилищна сграда в урегулиран поземлен имот XIII-330,331 в квартал 34 по плана на шестнадесети м.р.-север, ул. „Младежка“ № 23-25, гр.

Варна, срещу възнаграждение, договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Осъден е „СПАСОВ“-ЕООД- гр. Велико Търново да заплати на "МГЛ БИЛД"-ЕООД- гр. Варна сумата от 16 200 лв. -част от възнаграждението по договор от 12.03.2018 г., за която е издадена фактура № 826 от 27.12.2019 г., ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху тази сума, считано от 19.08.2022 г. до окончателното й заплащане, сумата от 4 347 лв. - обезщетение за вреди от забава в плащането на горното вземане в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху сумата от 16 200 лв. за времето от 30.12.2019 г.

1 до 19.08.2022 г., на основание чл. 79, ал.1, предложение първо, във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата от 4 323,87 лв. - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Отхвърлен е предявеният от "МГЛ БИЛД"ЕООД-гр. Варна против „СПАСОВ“-ЕООД-гр. Велико Търново иск, с който на основание чл. 79, ал.1, предложение първо, във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД претендира присъждане на сумата от 36 465 лв.- възнаграждение за допълнителни строителни работи, извършени в жилищна сграда в урегулиран поземлен имот XIII-330,331 в квартал 34 по плана на шестнадесети м.р.-север, ул. „Младежка“ № 23-25, гр. Варна, претендирана със законна лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от 19.08.2022 г. насетне, като недоказан. Отхвърлен е предявеният от "МГЛ БИЛД"-ЕООД - гр. Варна против „СПАСОВ“-ЕООД- гр.

Велико Търново иск, с който на основание чл. 79, ал.1, предложение първо, във връзка с чл. 61, ал. 1 от ЗЗД претендира присъждане на сумата от 36 465 лв.-стойност на необходими строителни работи, твърдяни да са извършени в жилищна сграда в урегулиран поземлен имот XIII-330,331 в квартал 34 по плана на шестнадесети м.р.-север, ул. „Младежка“ № 23-25, гр. Варна, без възлагане, претендирана със законна лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от 19.08.2022 г. насетне, като недоказан. Осъден е "МГЛ БИЛД"-ЕООД-гр. Варна да заплати на „СПАСОВ“-ЕООД-гр. Велико Търново сумата от 3 262 лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Против това решение в частта, с която е отхвърлен предявеният на осн. чл. 79, ал.1, предл. първо, вр чл. 266, ал. 1 от З ЗД иск за сумата от 36 465 лв.- възнаграждение за допълнителни строителни работи, извършени в жилищна сграда в урегулиран поземлен имот XIII-330,331 в квартал 34 по плана на шестнадесети м.р.-север, ул. „Младежка“ № 23-25, гр. Варна, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД от 19.08.2022 г. , и в частта, с която е отхвърлен предявеният при условията на евентуалност иск на осн.чл. 79, ал.1, предл. първо, вр. чл. 61, ал. 1 от З ЗД за сумата 36 465 лв.-стойност на необходими строителни работи, извършени в същата жилищна сграда, ведно със законна лихва по чл. 86 от ЗЗД от 19.08.2022 г., е постъпила въззивна жалба от „МГЛ Билд“ ЕООД-гр.Варна, чрез пълномощника адв. Е.Е.. Счита решението в обжалваните части за необосновано, неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че липсват обосновани мотиви, което прави самото решение до такава степен непонятно, че би могло да се приравни на липса на произнасяне по предявените искове. Счита, че е 2 налице и неправилна квалификация на евентуалния иск, тъй като с извършените СМР, установени по безспорен начин и от двете СТЕ, ответникът се е обогатил неоснователно като не е извършил плащане. Излага, че вещите лица са извършили анализ на строителната документация по одобрените проекти за сградата, установили са извършените в повече СМР и това, че сградата е въведена в експлоатация именно във вида, в който е била завършена с посочените от ищеца СМР. Сочи се, че от двете експертизи се установяват извършените извън одобрените проекти за сградата СМР, в повече от договорените между страните, което прави твърденията на ищеца за доказани, и поради това, като е приел обратното, ВТОС е постановил неправилен и незаконосъобразен акт. Моли въззивния съд да отмени решението на ВТОС в обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи претенцията му за сумата 36465 лв., представляваща цена на допълнително възложени и извършени СМР, а при условията на евентуалност-представляваща сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно като не е заплатил извършените в обекта допълнителни СМР, ведно със законната лихва от завеждане на делото. Претендира разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника по жалбата „Спасов“ ЕООД-гр.В.Търново, чрез пълномощника адв.Б.С.. Оспорва жалбата и счита същата за неоснователна по изложени за това доводи. Излага, че ищецът е изпаднал в забава при изпълнението на основните СМР по сключения между него и ответника договор и изпълнението на част от тях не е прието, като тези СМР са извършени след изтичане на срока на договора.

Излага и че ищецът базира исковата си претенция на документи-актове обр.19, чийто автор е самият той, и които не са разписани-работата не е приета от възложителя по договора „Спасов“ ЕООД. Излага и че част от възложените СМР в срока на договора не са извършени в обема, за който е постигната договореността между страните, като причината за това е у изпълнителя „МГЛ Билд“ ЕООД, тъй като не разполага с квалифицирани работници.

Възразява и като сочи, че няма нито един документ, въз основа на който „Спасов“ ЕООД като възложител да е възложил нови СМР извън договорените. Моли да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдено решението на ВТОС в обжалваната част. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от 3

„Спасов“ ЕООД-В.Търново, чрез пълномощника адв.Б.С.. Обжалва решението в частта, с която е прието за установено, че между страните е налице правоотношение, произтичащо от договор с дата на сключване 12.03.2018 г ., в частта, с която е осъдено „Спасов“ ЕООД- гр. Велико Търново да заплати на „МГЛ Билд“ ЕООД- гр. Варна сумата от 16 200 лв. -част от възнаграждението по договор от 12.03.2018 г., за която е издадена фактура № 826 от 27.12.2019 г., ведно със законната лихва от 19.08.2022 г ., както и сумата от 4 347 лв. обезщетение за вреди от забава в плащането на горното вземане в размер на законната лихва върху сумата от 16 200 лв. за времето от 30.12.2019 г. до 19.08.2022 г., и сумата от 4 323,87 лв.- разноски по делото. Счита решението на ВТОС в обжалваните части за незаконосъобразно и неправилно по изложени за това доводи. Счита, че неправилно ВТОС не е взел предвид, че договорът между страните е бил със срок 30 дни от датата на сключването му12.03.2018г., като няма доказателства за договаряне на нов срок. Неправилно ВТОС не е взел предвид и че протоколите обр.19 не са подписани от възложителя-„Спасов“ ЕООД, и предвид на това е направил неправилен извод за дължимост на сумата 16200лв., без да държи сметка, че извършените СМР са извън срока на договора и не са приети от възложителя. Счита за неправилен извода на съда, че е налице правоотношение между страните по договор, който не е продължил действието си след изтичане на срока от 30 дни от датата на склрючването му. Неправилен е изводът на ВТОС за дължимост на сумата, тъй като няма нито едно доказателство за приета от възложителя работа с дата на фактуриране 27.12.2019г. След като фактурата е издадена след изтичане на срока на договора, то не се дължи сумата по нея, тъй като липсват писмени доказателства за продължаване на срока на договора.

Изтъква, че тъй като в ищцовото дружество е работил само един човек, съгласно подадената от него данъчна декларация, то е невъзможно след 12.04.2018г. да изгради сграда на етап „груб строеж“ с един работник. Сочи се, че от заключението на СТЕ се установява, че има разлика между извършеното и актуваното като извършено, а от допълнителното заключение се установява, че няма допълнително възложени СМР за сумата 36465 лв. Счита за неоснователни и акцесорните претенции с оглед неоснователността на главната такава. Моли да бъде отменено решението на първоинстнационния съд в обжалваните части и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове за посочените суми. Претендира 4 разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея „МГЛ Билд“ ЕООД-гр.Варна, чрез пълномощника адв.Е.Е.. Оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Излага, че между ищеца и ответника са налице подписани протоколи обр.19 на посочени 7 дати /само една от които е в срока на договора/ за извършени СМР на процесния обект, които протоколи са съставени от „Спасов“ ЕООД и въз основа на тях е извършено фактуриране и плащане. С издаването и подписването на протоколите обр.19, и заплащането по тях, възложителят се е съгласил с извършените СМР, а след като липсва каквото и да е възражение от негова страна за неспазен срок на договора към момента на приемане на работата, то и позоваването на това обстоятлество е лишено от основание. Сочи и че договорът е за изпълнение на груб строеж на сграда на 7 етажа и няма как строежът на същата да бъде извършен за срок от 30 дни. Моли да бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено решенито в обжалвланите части. Пртендира разцноски.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението в обжалваните части е правилно.

От фактическа страна се установява следното:

По делото е приложен като доказателство договор за строителство от 12.03.2018г., съгласно който „Спасов“ ЕООД-гр.В.Търново, като възложител, възлага на „МГА Билд“ ЕООД-гр.Варна, БУЛСТАТ 200021612, като изпълнител, да извърши строително-монтажни работи /СМР/ : изграждане на обект „Жилищна сграда“ в УПИ XIII-330,331, кв.34 по плана на 16-ти м.р.север, ул. „Младежка“ № 23-25, гр. Варна, като е уговорено че изпълнителят ще изпълни СМР според Приложение 1, неразделна част от договора, както и че срокът за цялостното завършване на СМР се определя на 30 дни,като същият започва да тече от датата на подписване на договора.

5

Видно от договора, същият не е подписан от изпълнителя. Не е подписано от изпълнителя и приложеното като доказателство по делото Споразумение от 12.03.2018г. между „Спасов“ ЕООД-възложител и „МГА Билд“ ЕООД-изпълнител, за осигуряване на ЗБУТ при съвместно използване на една строителна площадка, съгласно чл.18 от ЗЗБУТ.

По делото не е представено като доказателство посоченото в договора Приложение 1, от което може да се установи вида, обема и количеството на конкретно възложените СМР в изпълнение на договореното изграждане на жилищната сграда в груб строеж.

За изпълнените от ответника СМР са съставени Протоколи обр.19 за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР /в тях като изпълнител е посочен „МГА Билд“ ЕООД/, които протоколи са подписани и подпечатани от двете страни-инвеститор „Спасов“ ЕООД и изпълнител „МГЛ Билд“ ЕООД. Протоколите са от дати: 19.06.2019г.; 15.03.2018г.;