Решение № 536 от 07.05.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4825/2025
- Вид
- Решение № 536
- Подписан
- 07.05.2026
- В сила
- 05.06.2026
- Състав
- Христо Милков Минев
Цитирани разпоредби
- чл.180 ал.1 т.1 предл.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 536 гр. Варна, 07.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20253110204825 по описа за 2025 година Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от Г. Н. Д. от гр.Варна, ЕГН **********, против НП№250460-001130/26.09.2025г. на ВПД Началник Група в ОДМВР Варна, 5 РУ Златни Пясъци, с което на Г. Н. Д. от гр.Варна, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 100.00лева/51.13евро, на осн. чл.180 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДП.
В жалбата си въззивника оспорва констатациите в АУАН и НП. Твърди, че не следва да носи административно наказателна отговорност. Твърди, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание въззивника редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Д. С. Д., който поддържа жалбата и по същество прави искане за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозирано е писмено становище от ю.к.К.Л.А., в което оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна 1 проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Група в ОД МВР – Варна РУ 05 Златни Пясъци.
След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.08.2025г. в гр.Варна, около 17.30 часа, въззивника управлявал МПС л.а. „******” с Рег.№ ****, собственост на Г. Н. Д.. Същият при паркиране на ул.“Пенка Божкова“ до №3 не взел мерки автомобила да не може да се приведе в движение или самопотегли, като автомобилът самопотеглил и се блъснал в бетонна ограда и се преобърнал върху метална мрежа. В следствие на ПТП са причинени имуществени вреди.
За допуснатото ПТП на 25.08.2025г. на въззивника бил съставен АУАН №АД371655. В обстоятелствената част на Акта е отразена описаната вече погоре фактическа обстановка.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.96 от ЗДП.
АУАН бил надлежно връчен на въззивника. Възражение срещу акта не е депозирано в законния за това срок, а в АУАН е отбелязано лично от въззивника, че няма възражения.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради тази причина са кредитирани от съда изцяло.
Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел изцяло квалификацията на нарушението и е наказал Г. Н. Д., налагайки му ГЛОБА в размер на 100.00лева/51.13евро на осн. чл.180 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДП.
2
Съдът счита, че административно наказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено правилно и законосъобразно. При ангажиране на отговорността на въззивника не са допуснати процесуални нарушения. Както АУАН така и НП отговарят на формалните законови изисквания.
Относно нарушението, съдът намира, че същото е доказано и правилно АНО е ангажирал административно наказателната отговорност на въззивника.
Безспорно е установена, фактическата обстановка, като същата е непроменена от съставянето на АУАН и в последствие при издаването на НП. Безспорно е установено, кой автомобил е участвал в ПТП, къде се е намирал и къде е бил паркиран. Установено е и каква е била причината за настъпилото ПТП.
Определяйки размера на глобата, АНО се е съобразил както с обществената опасност на въззивника, така и с обществената опасност на извършеното нарушение и настъпилите вредни последици. Предвид изложеното и съдът намира, че размера на глобата е правилно определен, въпреки, че липсва изрична мотивация на АНО в тази насока.
Съдът намира, че направените възражение от въззивника, са неоснователни. По делото липсват доказателства за установяване на твърденията за лошо техническо състояние на процесния автомобил.
Възражението, че въззивника е поставил скоростния лост на автомобила в позиция „паркинг“ или „Р“, не означава, че той е взе необходимите мерки автомобила да не самопотегли. По делото не се спори, че въззивника е правоспособен водач, упражнява управлението на автомобил и следователно следва да знае както съдържанието на ЗДвП и ППЗДвП, така и какво е техническото състояние на автомобила, който управлява и неговите технически възможности. За съдът е ясно, че мерките които един водач следва да вземе за да обезопаси управляван от него автомобил да не самопотегли са различни и не следва да ги изброява, но те са в зависимост от автомобила, техническото му състояние, релефа на мястото на спиране и т.н. В ЗДвП липсва изрично изчерпателно изброяване на необходимите мерки за обезопасяване на автомобила. Същите следва да бъдат съобразени от водача съобразно условията описани по-горе. Предвид изложеното и правото на защита на въззивника не е нарушено по този начин.
Правилно АНО е съотнесъл нарушението към съответната правна 3 норма, като правилно е квалифицирал нарушението и правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на въззивника.
Съдът не споделя становището на въззивника, че в конкретния случай се касае за случайно деяние. За съдът е безспорно, че въззивника е единствения който е управлявал автомобила, той го е спрял, изгасил двигателя, и той го е напуснал без да вземе мерки да не самопотегли.
Нарушението не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай, доколкото в следствие на нарушението е последвало настъплването на ПТП, при което са причинени имуществени вреди.
По искане на процесуалния представител на въззивника е допусната и назначена Съдебна авто-техническа експертиза на процесния автомобил.
Вещото лице по делото следваше да отговори на поставения му от адв.Д. въпрос: „Има ли увреждания по трансмисията, ходовата част, скоростната кутия и спирачната система на процесния автомобил, които да са довели до внезапното потегляне на амвтомобила?“
От твърденията на адв.Д. в съдебно заседание проведено на 13.01.2026г. процесния автомобил е бил с тотална щета и собственика му е започнал да го разпродава на части, поради което и не е възможно да бъде огледан от експерт.
Твърди обаче, че скоростната му кутия е на място, ходовата му част и двигателят му също са на място. Твърди, че евтомобила е съхранен в сервиз в гр.Варна.
От изготвеното експертно заключение се установява, че процесния автомобил е отремонтиран и в движение. При извършения му оглед не са установени следи от увреждания по трансмисията, ходовата част, скоростната кутия и спирачната система на автомобила. По данни на процесуалния представител на въззивника, експерта установява, че скоростната кутия на автомобила е подменена.
Експерта установява, че при паркиране на процесния автомобил при голям наклон, /какъвто не се спори, че е бил наличен на мястото на паркирането/ и поставяне на скоростния лост в положение „Р“, без да е задействана паркинг спирачката е възможно щифта от паркинг механизма да се счупи или да прескочи зъб, при което превозното средство да потегли.
В с.з. експерта установява, че му е било разказано, че е сменяна скоростната кутия на автомобила, но доказателства в тази насока липсват по 4 делото.
Предвид изложеното съдът намира, че направените възражения от страна на въззивника са неоснователни.
За съдът е ясно и безспорно доказано от заключението на назначената по делото САТЕ, че е възможно да самотегли автомобила, само ако не е била поставена от водача паркинг спирачката на овтомобила.
За съдът е ясно, че водачът на автомобила е бил длъжен да положи необходимите грижи за да обезопаси автомобила от самопотегляне, за което е бил длъжен да допусне, че е възможно, предвид наклона на мястото на паркирането му. Следвало е да задейства паркинг спирачката на автомобила а не да разчита само на поставянето на скоростния лост в положение „Р“ и е следвало при негова преценка да положи допълнителни грижи за обезопасяването на автомобила от самопотегляне, които обикновено се изразяват в извиване на предните гуми напречно на наклона, в поставянето на механична преграда пред гумите на автомобила и т.н. Данни за такива действия от страна на въззивника липсват по делото.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в определените за това срокове и съдържат изискуемите по закон реквизити.
Предвид изхода на делото съдът намери, че следва да уважи направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна. Предвид сложността на производството и участието на странат, съдът намери, че възнаграждсението следва да е в минимален размер определен от наредбата за това.
Съдът присъди, въззинка да заплати и направените разноски за заплащане на възнаграждение на вещото лице изготвило САТЕ.
По горните съображения, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление
№25-0460001130/26.09.2025г. на ВПД Началник Група в ОДМВР Варна, 5 РУ Златни Пясъци, с което на Г. Н. Д. от гр.Варна, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 100.00лева/51.13евро, на осн. чл.180 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА Г. Н. Д. от гр.Варна, ЕГН **********, да заплати на ОД 5
МВР Варна сумата от 80.00лева/40.90евро – юрисконсултско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА Г. Н. Д. от гр.Варна, ЕГН **********, да заплати на РС Варна сумата от 303.94евро – разноски по делото направени за възнаграждение на вещо лице за изготвената по делото Съдебна автотехническа експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6