Решение № 3214 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3214 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110144490 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът ЗК „Л..” АД е предявил срещу ответника ЗАД „Д..“ АД кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 1497, 91 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ..., ведно със законната лихва за периода от датата на подаването на исковата молба (26.08.2025 г.) до датата на окончателно изплащане на сумата, както и сумата 502, 01 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.01.2023 г. до 20.08.2025 г.

Ищецът твърди, че лек автомобил марка „Ф..“, модел „П..“, с peг № ... е бил застрахован по застраховка „Каско” в ЗК „Л..” АД, застрахователна полица № .., със срок на валидност от 21.06.2022 г. до 20.06.2023г. Посочва, че на 15.09.2022 г., в гр. Варна, на паркинг е настъпило застрахователно събитие, при което водачът на лек автомобил марка „А..“, модел „..“, с peг. № ... при излизане от паркинга реализирал ПТП с лек автомобил марка „Ф..“, модел „П..“, с peг. № ..., собственост на „К..” ООД. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие в ищцовото дружество е била образувана ликвидационна преписка по щета № .., като ищецът заплатил на 11.11.2022 г. сумата в размер на 1482,91 лв., представляваща обезщетение за причинените вред на застрахования автомобил. Твърди, че към датата на събитието собственикът на лек автомобил марка „А..“, модел „..“, с peг. № ... е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ЗАД „Д..“, полица № ВG.. със срок на валидност от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г. Твърди, че изпратил регресна покана до ответника, с която поискал заплащането на сумата в размер на 1497,91 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Посочва, че ответникът не е извършил плащане, като е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава. Моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва изцяло предявените искове. Смята, че в исковата молба липсва пълно описание на процесното произшествие и оспорва в това произшествие да е участвал соченият от ищеца водач на л.а. „А..“. Освен това оспорва изложените от ищеца твърдения, че произшествието е настъпило по вина на същия този водач, както и приложения по делото двустранен 1 констативен протокол в частта относно механизма на настъпване на произшествието. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на водача на другия автомобил. Оспорва претенцията за главница и по размер, като поддържа, че не всички щети са в причинно-следствена връзка с процесния удар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 411 КЗ е да докаже наличието на сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на трето лице, чиято отговорност е застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В доказателствена тежест на ответника съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК при установяване горепосочените обстоятелства, е че е погасил задължението си, както и да докаже възражението си за съпричиняване.

В тежест на ищеца по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже наличие на главно задължение и изпадането на ответника в забава, както и размера на дължимото обезщетение.

С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: 1) към 15.09.2022 г. ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG.., валидна от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., с обект на застраховка л.а. „А..“ .., с peг. № В...) за л.а. „Ф..“ П.. с pег. № .. е бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” с ищеца, полица № .. и период на застрахователното покритие от 21.06.2022 г. до 20.06.2023 г.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по делото двустранен констативен протокол от 15.09.2022 г., съставен от участниците в процесното ПТП, приложените по делото уведомление за настъпило застрахователно събитие, доклад по щета, преводно нареждане, фактура, опис-заключение по щета, както и от заключението на приетата и неоспорена автотехническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно, се установява, че на 15.09.2022 г., около 16.00 ч. в гр. Варна, на паркинга на М,.. водачът на л.а.

„Ф.. П..“ с рег. номер .. предприема излизане от паркинга. В същото време водачът на л.а.

„А.. ..“ с рег. номер .. също предприема излизане от паркинга. Вследствие на предприетите маневри от двамата водачи траекториите на превозните средства се пресичат и настъпва удар между тях. За л.а. „Ф.. П..“ са настъпили щети по преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата и ляв праг, а за л.а. „А..“ – по предна броня и ляв калник, които се намират в причинно-следствена връзка с произшествието.

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съгласно ал. 1, т. 3, б. „б“, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от закона/.

На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.) е издадена Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при 2 пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП /приложение № 3/. Такава е хипотезата и в разглеждания случай, в който органите на МВР нямат задължение и не посещават местопроизшествието. Следователно по арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен протокол няма характер на официален документ и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Съответствието на тези факти и обстоятелства с действителното фактическо положение може да бъде проверявано от застрахователя и подлежи на доказване на общо основание в процеса.

По делото бе разпитан по делегация свидетелят Б. Г. Ц., водачът на л.а. „Ф..“. От неговите показания се установява, че във въпросния ден се е придвижвал с автомобила от горната до долната част на паркинга на М,.., като изненадващо е бил ударен отстрани от друг автомобил „А..“, излизащ от съседната перпендикулярна без предимство отсечка.

Свидетелят се движел със скорост от около 20-30 км/ч. Според свидетеля причината за настъпване на произшествието е недоглеждане от другия водач, тъй като когато свидетелят е минавал през пресечката, е погледнал и там не е имало автомобил. Забелязал другия автомобил половин секунда преди удара, идвал странично, цялата кола на свидетеля се поместила от удара.

Разпитан бе и свидетелят С. Ж. И., водачът на л.а. „А..“. От неговите показания се установява, че във въпросния ден е бил паркирал на паркинга на М,... При потегляне напред от паркомястото се ударил с другия автомобил, който бил „Ф..“ и дошъл отдясно, движел се по алеята. Видял другия автомобил, когато се ударили, свидетелят вече почти бил напуснал паркомястото, почти цялата му кола била излязла. Другият автомобил ударил с предната си част автомобила на свидетеля вдясно отпред.

Въз основа на посочените по-горе приети писмени и гласни доказателства, се налага извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило единствено в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „А.. ..“ С. И.. Същият е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно които водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. От показанията на свидетелите се установи, че л.а. „А..“ е потеглял от паркомясто между други паркирали автомобили и се е насочил надясно за включване в алеята за движение между паркиралите коли, като в същото време по тази алея се е движел другият л.а. „Ф..“. Водачът на л.а. „А..“ е следвало при потеглянето от паркомястото и включването си в движението по алеята да се увери, че няма да настъпи съприкосновение с движещия се по алеята друг автомобил, който той не е направил. Съдът не кредитира показанията на свидетеля И. относно това, че другият автомобил е ударил с предната си част управлявания от свидетеля л.а. „А..“ вдясно отпред, тъй като този механизъм не съответства на местата, на които двата автомобила са получили увреждания, а именно за л.а. „Ф.. П..“ по преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата и ляв праг, а за л.а. „А..“ – по предна броня и ляв калник. От така нанесените щети по категоричен начин се установява, че съприкосновението е настъпило между предна лява част на л.а. „А..“ и цялата лява странична част на л.а. „Ф..“, което подкрепя извода на съда, че водачът на л.а. „А..“ е 3 виновен за настъпване на произшествието, тъй като се е включил надясно по алеята, без да остави достатъчно място за безопасно разминаване с движещия се по алеята л.а. „Ф..“ или да пропусне същия в случай че такова безопасно разминаване не е било възможно. Ето защо възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на водача на багератоварач остана недоказано.

Тъй като л.а. „А..“ е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, е възникнало и непогасено регресно вземане по смисъла на чл. 411 КЗ в полза на застрахователя по имуществената застраховка срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ на делинквента.

По отношение на размера на дължимото обезщетение от значение е стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им без прилагане на обезценка съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ. Съгласно заключението на изготвената и неоспорена САТЕ общият размер на причинените щети на процесния автомобил, определен по пазарни цени към датата на настъпване на ПТП, е 4782, 43 лв. Ищецът претендира и е заплатил помалка сума в размер на 1482, 91 лв., като има право и на претендираните обичайни разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП в размер на 15 лв. В тази връзка следва да се има предвид и че съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при деликт обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. обемът на отговорността обхваща действително причинените вреди, а обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние.

Разпечатката съдържа 25 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0970fd0a-5b04-4925-b4dc-43e4c687cfa7