Решение № 337 от 01.07.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20261001000342 по описа за 2026 годИ.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 30.12.2025 г. на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ АД срещу решение № 1695/1.12.2025 г. по т. д. № 157/2025 г. на Софийския градски съд, VІ14 състав, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане АД“: 1) на осн. чл. 411 КЗ сумата 35 151,51 лв., дължима по регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 0110-100-00852023, вследствие на настъпило ПТП на 2.08.2023 г. в землището на с. Челопечене, и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2025 г. до окончателното й заплащане, 2) на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 6978,45 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 3.12.2023 г. – 20.01.2025 г., и 3) съдебни разноски за държавна такса в размер на 1685,20 лв., 840 лв. за вещо лице и свидетел и 4155,60 лв. за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че процесното събитие представлява покрит риск по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника. Поддържа се, че подобно събитие представлява само причиняването на вреди във връзка с използването на застрахованото МПС като средство за транспорт, т.е. като средство за придвижване от една място на друго, а не ако се използва за друга функция, в който смисъл е тълкуването, дадено в решението от 28.11.2017 г. по дело С-514/16 на СЕС. Твърди се, че тази хипотеза била налице при процесното събитие, което настъпило по време на извършвана от застрахования трактор специфична земеделска дейност – дисковане /раздробяване на почвата/. Сочи се, че при тази дейност тракторът е използван като специализирана селскостопанска машИ., а не като средство за придвижване на специализираната машИ. до мястото за извършване на работата, за която е предназначена.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да 1 отхвърли предявените искове, както и да му присъди направените разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият ЗАД „ОЗК – Застраховане АД“ – ищец по иска – в писмения си отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят част от аргументите, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден отговор. Други от възраженията, изтъкнати в първата инстанция, пък не са повторени в жалбата, поради което са извън обхвата на въззивния контрол. Независимо от това следва да се добави и следното:

1. Между страните не се спори, а и се установява от доказателствата, че: 1) между ищеца ЗАД „ОЗК – Застраховане АД“ и застрахования „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е бил сключен договор за имуществена застраховка „Пожар и природни бедствия и други вреди на имуществото на „ЕСО“ ЕАД“, обективиран в застрахователна полица № 0110-1302023-00039/19.04.2023 г., с период на покритие от 1.05.2023 г. до 30.04.2024 г.; 2) в периода на покритие е настъпило застрахователно събитие, довело до увреждане на застраховано имущество – на 2.08.2023 г. около 4:20 ч. при работа в земеделска нива в землището на с.

Челопечене, ПИ № ***, управляваният от А. К. Ж. верижен трактор марка „Чаланджър“ с рег. № ******** е ударил метален стълб от електропровод, който е бил повреден, собственост на застрахования; 3) събитието е настъпило при извършване на специализирана дейност по обработка на земеделската земя, извършвана с трактора – дисковане /раздробяване на почвата/; 4) ищецът е заплатил на 31.10.2023 г. на застрахования обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 35 136,51 лв.; 5) произшествието е причинени по вИ. на водача на трактора, чиято отговорност е била покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с полица № BG/06/123000021712 между ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ АД и собственика на трактора – „Агроспектър“ ООД; 6) с писмо с вх. № 0-9213755/3.11.2023 г. ищецът е поканил ответника на осн. чл. 411 КЗ да му възстанови изплатеното обезщетение и ликвидационните разноски в размер на 15 лв., което последният е отказал с писмо с вх. № 19-94/28.12.2023 г., мотивирайки се, че събитието не попадало в обхвата на покритие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, тъй като е настъпило при използването на трактора като специализирана селскостопанска машИ., а не като превозно средство.

Спорният въпрос е дали е основателен отказът на ответника, по който въпрос въззивният съд намира следното:

2. Според действащата към 2.08.2023 г. /датата на процесното събитие/ редакция на чл.

477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Изменението от ДВ, бр.

2

63/2025 г., в сила от 1.08.2025 г., макар да заличава думата „моторни“, не внася съдържателна разлика, тъй като дефинирането на „превозни средства“ в чл. 481 КЗ отново ограничава същите до МПС с определени характеристики, както и до ремаркета и полуремаркета, предвидени да се използват с такова превозно средство.

Същото изменение на КЗ въвежда и дефиниция на „ използване на превозно средство“ в § 1, т. 34а от ДР на КЗ – всяко използване на превозно средство, което в момента на произшествието съответства на функцията на това превозно средство като средство за транспорт, независимо от неговите характеристики и независимо от терена, на който се използва превозното средство, както и от това дали то е неподвижно, или е в движение.

Изменението е свързано с транспонирането на Директива /ЕС/ 2021/2118 за изменение на Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, въвеждаща аналогична дефиниция на „използване на превозно средство“ в чл.

1, т. 1а от Директива 2009/103/ЕО. Макар самата Директива /ЕС/ 2021/2118 да е приложима от 23.12.2023 г., до когато е следвало да се транспонира от държавите членки /т.е. не е била приложима към 2.08.2023 г./, то специално в частта за така въведената дефиниция тя има тълкувателен характер, съобразен и с предходна практика на СЕС – видно и от съображение 5 на Директива /ЕС/ 2021/2118, според което „в интерес на правната сигурност е уместно съдебната практика да бъде отразена в Директива 2009/103/ЕО, като се въведе определение на понятието „използване на превозно средство“. Изтъкнато е в същото съображение, че според посочената съдебна практика на СЕС, обективирана в решенията по дела № С162/13, С-334/16 и С-514/16: „Директива 2009/103/ЕО не се прилага, ако към момента на произшествието обичайната функция на такова превозно средство е „използване, различно от използване като средство за транспорт“. Такъв би могъл да бъде случаят, ако превозното средство не се използва по смисъла на член 3, първа алинея от посочената директива, тъй като обичайната му функция е например „използване като промишлен или селскостопански източник на енергия“. Следователно, горепосочената дефиниция е приложима и към първоначалната редакция на Директива 2009/103/ЕО и предходните директиви от същата материя, тъй като отразява тълкуване в съществуваща съдебна практика.

За да се разбере по-добре горепосоченото тълкуване, следва да се съобрази и конкретиката на казусите, по повод на които се е произнесъл СЕС. По-специално внимание следва да се обърне на решенията по дела № С-162/13 и С-514/16. С решението от 4.09.2017 г. по дело № С-162/13, постановено по преюдициално запитване на Върховния съд на Словения, СЕС е приел, че понятието „използване на превозни средства“ включва всяко използване на превозно средство, което отговаря на обичайната функция на това превозно средство, като в това понятие би могла да се включи маневрата на трактор в стопански двор, за да вкара в хамбар прикачено към него ремарке /какъвто е бил случаят, разглеждан в главното производство/.

Дело С-514/16 е по преюдициално запитване на съд в Португалия, сезиран с иск на увредено физическо лице срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за обезщетение на вреди, настъпили в резултат на преобръщане на селскостопански трактор, който не се е движил, а двигателят му е бил използван за задвижване на помпа за пръскане с хербицид. Установено е, че тракторът е бил спрян на равен черен път в терасовиден масив с лозови насаждения, но тежестта му, вибрирането на двигателя и на помпата на пръскачката и боравенето с маркуча за отвеждане на хербицида от бидона, съчетани със силния предходен дъжд, предизвикват свличане на земна маса, която повлича трактора, който се преобръща и уврежда четирима работници, намиращи се на по-долни тераси на същия лозов масив. В решението на СЕС от 28.11.2017 г. се постановява, че в тази хипотеза понятието „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към произшествието не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира като работна машИ. двигателна сила за задвижване на помпа на пръскачка с хербициди. СЕС подчертава, 3 че при определени категории превозни средства се наблюдава съвместяване на функции. Те могат да се използват както за средство за транспорт, така и за машини, които генерират двигателна сила. Съответно – могат да причинят вреди не само когато се движат, но и когато са използват в спряло положение като машини, генериращи двигателна сила. СЕС е намерил за съществено националната юрисдикция, съобразявайки конкретния случай, да прецени дали увреждането е настъпило в резултат на използване на превозното средство за транспорт или само като работна машИ., т.е. не за транспорт. Вторият случай не е покрит риск от застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

При горното тълкуване следва да се приеме, че ако превозното средство едновременно е използвано и за транспорт и за работна машИ., то дейността му се покрива от застраховката „Гражданска отговорност за автомобилистите“. Само ако се използва изключително като работна машИ., то е извън обхвата на тази застраховка. Поради това в обхвата на застраховката са работни машини, чийто работен процес включва и едновременна транспортна функция на превозното средство. Такива са всички пътностроителни и пътнопочистващи машини, които без предвижващата функция на превозното средство не биха могли да се използват по предназначение – напр. за асфалтиране или за миене на пътища. Ако превозното средство е използвано за транспортиране на работната машИ., докато едновременно тя функционира по предназначение, то дейността е покрит риск по тази застраховка. Ако към момента на използване на работната машИ., превозното средство не е било в състояние на транспорт /какъвто е казусът по дело С-514/16/, то тази дейност не е покрит застрахователен риск.