Решение № 264 от 20.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Пловдив, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330106715 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Д. А. против „Ти Би Ай Банк“ АД, с която се иска да се признаят за недействителни сключените между страните договор за целеви потребителски кредит за закупуване на стока или заплащане на услуга № ................... и договор за целеви потребителски кредит за закупуване на стока или заплащане на услуга № ............., с който е частично рефинансиран кредитът по първия договор.

Ищецът Д... А. твърди, че на ......... между страните бил сключен целеви потребителски кредит за закупуване на стока или заплащане на услуга № ............, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от ........... при ГЛП от 25,03 % и ГПР от 27,65 %, в срок до .......... В договора било посочено, че общият размер на кредита (главница), е в размер на ........, а цената на стоката била ......... за преносим компютър и ........ – аксесоар към него. Били начислени такси и за услуги „.....“. На ....... между същите бил подписан нов договор № .......... с общ размер от ..........., срок до 05.10.2026 г., ГЛП от 28,36 % и ГПР от 32,08 %. Целта за разходване на средствата по новия договор била, както следва: закупуване на стока - П........за цена от .......; рефинансиране на предходния кредит за сумата от ............. Отново били начислени такси за услуги „...........“. И двата договора били недействителни на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на императивната разпоредба на чл. 11 от ЗПК относно минималното им необходимо съдържание. В първия договор за кредит от .......... липсвала индивидуализация на стоката, чието закупуване се 1 финансира, в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК. Ищецът не усвоил целевия кредит, тъй като купил преносим компютър и аксесоар към него, поради което и последващият договор от ........... също бил недействителен, тъй като рефинансираните с него задължения не са съществували. Отделно от изложеното, чрез начисляване на такси за услуги “.............“ ответникът финансирал собственото си обезпечение – застраховка на кредита, респ. по този начин за потребителя е нараснало задължението за главница, а и за възнаградителна лихва, тъй като тези застрахователни премии като главница по кредитната сделка се олихвяват. Застрахователната премия по двата договора за кредит не била включена в изчисляването на ГПР, макар това да било необходимо. Иска се от съда да уважи предявените искове.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК (данни от електронното дело) ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва сключването на твърдените от ищеца договори за потребителски кредит. Не оспорва начисляването на парични суми за услуга ........... по тях. Не оспорва, че същата не е включена като разход при изчисляване на посочения в договорите размер на ГПР. Счита, че в настоящия случай застраховките не следва да се приемат като част от общите разходи по съответните кредити, доколкото сключването им не било задължително. Не оспорва, че паричните суми за услуга „.............“ са включени в размера на главницата и са олихвявани съгласно погасителен план. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото не са спорни обстоятелствата, че между страните са сключени договор за потребителски кредит ..............., с уговорен ГПР 27,65% и ГЛП 25,03%, както и договор за потребителски кредит № ..............., с уговорен ГПР 28,36% и ГЛП 32,08 %; че и в двата договора е уговорено задължение за потребителя да заплати парични суми за услуги „.......“, които не били включени като компонент при изчисляване на посочените в договорите ГПР; че паричните суми за услугите „....“ били включени в общия размер на кредита по договорите и се олихвявали съгласно погасителния план. Тези обстоятелства документално се установяват и от представените писмени доказателства – договори за кредит, преддоговорна информация, застрахователни сертификати, общи условия.

В чл. 7 на договора за кредит от ......... г. е уговорено, че когато кредитополучателят е сключил някоя от застраховките, предлагани от кредитодателя, последният го кредитира със застрахователната премия.

Същата, видно от чл. 7 и 8 на договора, е причислена към главницата по кредита от ........... до достигане на т. нар. „общ размер“ на заема от .......– в това се състои привидното „противоречие“ между различните величини, 2 забелязано от ищеца. Съдържанието на погасителния план, инкорпориран в кредитния контракт, подкрепя доказателствено безспорното обстоятелство, че ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е олихвявал и застрахователната премия с договорения за целевия потребителски кредит лихвен процент.

Аналогично, в чл. 7 от договора за кредит от ......... е уговорено също кредитиране на потребителя със стойността на застрахователната премия, която е причислена към главницата по кредита до достигане на посочения „общ размер“ – ........ И по този договор ответникът е олихвявал и застрахователната премия с договорения за целевия потребителски кредит лихвен процент.

По правото:

Като взе предвид характеристиките на съглашенията и на страните по тях, съдът намира, че се касае до договори за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ищец се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

При съобразяване на съдържанието на договорите за кредит и това на представените застрахователни сертификати, явно е, че начислените суми за еднократно заплатени застрахователни премии по застраховки „Защита на кредита“ с предвидената допълнителна услуга „Второ медицинско мнение“, претендирани като част от главницата, по същество съставляват разходи по кредита. Това е така, понеже застрахователните договори, сключени в деня на подписването на договора за кредит, са изцяло с оглед предоставяне на кредита и с основна цел обезпечаване на рисковете от неплатежоспособност на потребителя, т. е. в интерес на по-силната икономически страна. Резултатът е значително оскъпяване на кредита за потребителя, тъй като с оглед „усвояването“ на тези суми чрез заплащането им на трето за договора по кредит лице от кредитодателя, върху тях е начислявана и възнаградителна лихва за периода на договора за кредит.

Отделно от това, сумите са включени в погасителния план, но не самостоятелно, а са прикрити като компонент на главницата. Видно е от самия начин на структуриране на клаузите, уреждащи отпуснатите суми (чл. 7 и чл. 8 от договорите), че от една страна се отпускат .......... лева за преносим к........., .......... и ........за и.... к.... „П.........“ – това е реалният финансов ресурс, предоставен на потребителя за удовлетворяване на интереса му от сключването на сделката, а от друга страна се посочва „Общ размер на кредита“, в който вече са включени разходи за обсъжданите застрахователни премии, които са основно във връзка с интереса на кредитора. Предвид факта, че се касае до типови клаузи, изготвени от кредитодателя, върху чието съдържание потребителят не е могъл да влияе по никакъв начин, декларативната клауза на чл. 19 от процесните договори („При сключването на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка.“) няма правно значение.

3

С оглед на горепосочените обстоятелства настоящият състав приема, че за предоставяне на кредитните суми при конкретните условия сключването на полиците „Защита на кредита“ е било задължително изискване спрямо кредитополучателя за сключване на договорите за кредит. Застрахователните премии тези полици безспорно оскъпяват услугите в интерес на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и за сметка на потребителя. Поради тези причини те следва да се третират като разходи по кредитите и да бъдат включени в ГПР. Следва да се посочат и отделно като компонент от месечната вноска по всеки кредит в съответния погасителен план. Несъобразяването с тези изисквания прави задълженията на потребителя по кредитите неясни, препятства преценката му за финансовите последици от сключването на договорите и се оценява от този състав като нелоялна търговска практика на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, установена във вреда на интересите на потребителите.

Нещо повече – обстоятелството, че при изчисляване на посочения в договорите за кредит размер на ГПР не са съобразени като разход за потребителя премиите по обсъжданите застраховки, е довело до несъответствие на същия с действителното цифрово изражение на общия разход за потребителя. Самият ответник признава това в отговора си на исковата молба. Изложеното съставлява нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до пълна недействителност на процесното съглашение (чл. 22 от ЗПК). В този смисъл се е произнесъл СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г.: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“

Исковете за установяване на недействителността на процесните договори за кредит са основателни и следва да се уважат.

По разноските:

С оглед изхода от спора ответникът следва да плати на ищеца разноските за производството в размер на 1339,68 лева съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Следва за пълнота, доколкото считано от 01.01.2026 г. еврото е официалната парична единица в Република България, да се посочат и равностойностите на сумите в евро по фиксирания курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сключените между Д. Д. А., ЕГН **********, и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК .........., договор за потребителски кредит № ............ и договор 4 за потребителски кредит № .........

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ........., да заплати на Д. Д. А., ЕГН **********, парична сума в размер на 1339,68 лв. /хиляда сто тридесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/ с равностойност 684,9 7 евро /шестстотин осемдесет и четири евро и деветдесет и седем евроцента/, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________ 5