Решение № 37 от 14.06.2023, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Пещера, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно наказателно дело № 20235240200047 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Х. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл. 13, вх. „А“, ет. 4, ап. 14, чрез адв. В. М. от АК – Пловдив, против Наказателно постановление № 22-0315-000818/21.11.2022 г. на Началника на РУ-Пещера към ОДМВР - Пазарджик, с което на жалбоподателя Х. Б. Х., на основание чл. 178Д от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) за извършено нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление (НП) и се моли за неговата отмяна.

Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран. Поддържа, че към момента на извършване на твърдяното нарушение, управляваният от него автомобил не е бил паркиран на място, определено за превозни средства, приспособени и управлявани от хора с трайни увреждания. Сочи, че обособеното пред магазин „Била“ в гр. Пещера място за автомобили, обслужващи хора с трайни увреждания, е било заето именно от такъв автомобил, който бил паркиран там. Изтъква, че е санкциониран за това, че задната гума на управлявания от него автомобил 1 застъпва с около 5 сантиментра очертанията на това паркомясто, но това по никакъв начин не затруднява използването му по предназначение от лица с трайни увреждания. Оспорва процесният автомобил да е бил паркиран.

Твърди, че автомобилът е бил спрян за престой във връзка с извършване на товарно-разтоварни дейности, свързани с предмета на дейност на дружество „Инстант Деливъри“ ЕООД. Сочи, че административнонаказващият орган не е описал по достатъчно конкретен и ясен начин обективните признаци на твърдяното нарушение, като се е задоволил единствено с това да препише посочената от него санкционна норма - чл. 178Д от ЗДвП. Поддържа, че паркомястото, на което се твърди да е паркиран упралявания от него автомобил, не е било обозначено съобразно изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове досежно наличието на поставен знак и съответна синя маркировка. При условията на евентуалност намира, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Счита, че обстоятелството, че административнонаказващият орган не е обсъдил в мотивите си защо приема, че не намира приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е допълнително основание за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят Х. Х., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началникът на РУ-Пещера към ОДМВР Пазарджик, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Депозира писмено становище по жалбата, в което намира обжалваното НП за правилно, обосновано и законосъобразно и моли за потвърждаването му. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.11.2022 г., около 10:10 часа, в гр. Пещера, по ул. „Георги Кьосеиванов“, на паркинга пред магазин „Била“, свидетелите К. Н. Г. и В. П.

П. – полицейски служители в РУ – Пещера установили, че товарен автомобил „Опел Мовано“, с рег. № РВ 8388 МР, собственост на „Инстант Деливъри“ 2

ЕООД, е спрял на посочения паркинг така, че частично със задна дясна гума се намирал върху място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания. В началото на въпросния паркинг бил поставен пътен знак Д21 – „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“. Нямало допълнителна указателна табела за броя на местата, за които важи пътния знак. Хоризонтална маркировка (оцветяване на паркомястото в син цвят и с изобразен съответен знак ) била силно амортизирана, не покривала цялата площ на мястото за паркиране и на практика липсвала такава. Процесният автомобилът бил спрян на паркинга с включени аварийни светлини. По това време водачът бил в близост до автомобила, който бил спрян за извършване на товарно-разтоварна дейност.

След кратко изчакване на място при полицейските служители дошъл водача на товарен автомобил „Опел Мовано“, с рег. № РВ 8388 МР - жалбоподателят Х. Б. Х., който не отрекъл, че управлява същия, но възразил да е паркирал моторното превозно средство на мястото за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Поради това отказал да подпише съставения му от свид. К. Г. фиш № 214731 за извършено нарушение, изразяващо се в паркиране на процесния товарен автомобил частично със задна дясна част върху място, обслужващо хора с увреждания.

С оглед на горното, свид. К. Г. съставил АУАН с бл. № 041074 от 04.11.2022 г. срещу Х. Б. Х. за извършено нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и на свидетел – очевидец на твърдяното нарушение - свид. В. П.. Жалбоподателят подписал АУАН с възражението, че само задното дясно колело на управлявания от него бус било върху въпросното място, както и че по време на проверката на това място без проблем паркирал автомобил, обслужващ инвалид. Свидетелят К. Г. запознал нарушителя със съдържанието на АУАН и му връчил препис от АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя Х. Б. Х. , на основание чл. 178Д от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева), за извършено нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 20.02.2023г.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се 3 установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства - АУАН бл. № 041074/04.11.2022 г., писмо с изх. № 11-01-50#1/11.05.2023 г. на Община Пещера, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, от гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя К. Г. и свид. В. П. и приетия като веществено доказателство компактдиск, съдържащ видеозапис от момента на извършване на твърдяното нарушение (приложен на л. 44 от делото).

Разпитан като свидетел актосъставителят К. Г. потвърждава авторството н а АУАН и направените в него констатации. Същият помни конкретния случай и описва установените от него фактически обстоятелства. Излага, че на паркинга пред магазин „Била“ в гр. Пещера има едно паркомясто, определено за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, както и че по време на проверката на това място е паркирал автомобил със син цвят, различен от процесния. Но тъй като товарен автомобил „Опел Мовано“, с рег. № РВ 8388 МР, бял на цвят, със задната си част се намирал частично върху това паркомясто, определено за автомобили за хора с увреждания, приел, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Актосъставителят изтъква, че водачът на белия бус бил встрани на автомобила и „правел нещо“. Двамата с колегата си В. П. изчакали жалбоподателя да дойде при тях и му поискали документите. Сочи, че съставил фиш за извършеното нарушение на водача - жалбоподателя, но последният отказал да го подпише, поради което съставил АУАН.

Изложеното от актосъставителя кореспондира с показанията на свид. В. П. който има преки впечатления относно обстоятелствата по извършване на твърдяното нарушение.

Съдът намира показанията на свидетелите К. Г. и В. П. за логични и непротиворечиви, поради което им дава вяра.

Съдът кредитира приетите по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК и приобщеното веществено доказателство - компактдиск, като относими към предмета на доказване по делото и допринасящи за изясняване на фактическата обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

4

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Камен Радков Радев – Началник РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. К. Г. , заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при РУ-Пещера. Компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН . Съдът намира, че макар и лаконично, описанието на нарушението в АУАН и НП е достатъчно конкретно и съобразено с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като е посочено времето и мястото на нарушението и управлявания от жалбоподателя автомобил. На нарушението е дадена и съответната правна квалификация, която съвпада със словесното му описание.

Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания. Според разпоредбата на чл. 178Д от ЗДвП за такова нарушение е предвидено административно наказание „глоба“ в абсолютно установен размер от 200 лева.

Според чл. 25 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“ в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (ДВ, бр. 73 от 2001 г. ) и с пътна 5 маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност в бял цвят. Следователно съгласно цитираната норма мястото за паркиране на автомобили на хора с увреждания следва да е обозначено не само с пътен знак Д21, но и с пътна маркировка. Използван е съюзът „и“, което означава кумулативно изискване и за пътен знак, и за пътна маркировка.

Гореизложеното означава, че местата за паркиране на хора с увреждания следва да са обозначени и с пътен знак Д21, и с пътна маркировка с международен символ за достъпност, за да се считат за „места, определени за хора с увреждания“.

От съвкупния анализ на приобщеното по делото веществено доказателство – компактдиск, писмо от Община Пещера и показанията на свид. В. П. се установява, че в началото на процесния паркинг пред магазин „Била“ в гр. Пещера е бил поставен пътен знак Д21 – „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“, че там няма допълнителна указателна табела за броя на местата, за които важи пътния знак, както и че поставената пътна маркировка (оцветяване на паркомястото в син цвят) е до такава степен амортизирана, че е изтрита и на практика липсва маркировка. Това не дава възможност да се наложи категоричния извод, че в действителност задната дясна гума на процесния товарен автомобил се е намирала върху място на процесния паркинг в гр. Пещера, определено за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания (на което място, сигнализирано с пътен знак Д21, несъмнено се установи по делото, че по време на проверката е имало паркиран друг автомобил, син на цвят, обслужващ инвалид) и възпрепятства установяване извършването на твърдяното нарушение по категоричен начин.