Решение № 260043 от 05.04.2021, Районен съд - Ботевград

Р Е Ш Е Н И Е №260043 гр. Ботевград,

05.04.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БОТЕВГРАДСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, НО, шести състав, в публичното заседание на осемнадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

**** при секретаря ****, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 527 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Наказателно постановление № 20-1204-001701 от 18.08.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което на С.Ц.С., на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 6 т. 1 от същия закон.

Становищата на страните:

В подадената жалба от С.Ц.С. е описано искане за отмяна на така издаденото Наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, при допуснати процесуални нарушения – несъставомерност на инкриминираното административно нарушение, тъй като съставът на установеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е бланкетен и не съдържал изпълнително деяние „навлиза“. Твърди се отнемане на СУМПС на жалбоподателя да е без правно основание, с резултат нарушаване правото му на защита. Поради това се иска РС-Ботевград да отмени обжалваното Наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. Жалбоподателят изпраща писмено становище във форма на молба, в което поддържа жалбата по съображенията изложени в нея, както и искането за отмяна на НП.

Въззиваемата страна - Началник група към ОДМВР, редовно уведомена, не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, поради което и не изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и прекомерност на разноските в съдебното производство, които не са въведени в процеса в необходимата за това форма – устно, предвид установения в административно-наказателния процес принцип с чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 19 от НПК. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и в изпълнение на правомощията си (право и задължение) по чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът ex officio (служебно) следва да провери изцяло правилността на издадения ЕФ, което означава да съобрази и посоченото в съпроводителното писмо.

Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят

С.Ц.С. е правоспособен водач. Притежава свидетелство за правоуправление № ********* за категории „В“, “С”, „DE“,

„М“, „D“,

“СЕ“, „АМ“, „ТКТ“, „ВЕ“, както и контролен талон към него с № 5991731.

Жалбоподателят е санкциониран многократно по административен ред за нарушение на правилата за движение.

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 251056/03.08.2020г. от Н.Д.Д., младши автоконтрольор към ОДМВР София за това, че на 03.08.2020 г. около 03.24ч., в Община Ботевград на автомагистрала Хемус 35 км в посока към гр. София влекач Волво, с рег. № ****, с максимална допустима маса 20.500 кг, с прикачено полуремарке Шмитц, с рег. № ****, с максимално допустима маса 39.000 кг, и двете собственост на Ст. С.-*** ЕООД С БУЛСТАТ ****, като: Водачът навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед РД-11-448/ 10.06.2019 г. на АПИ, с което е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Актът бил подписан от актосъставителя Н.Д.Д., свидетеля при установяване на нарушението Ф.Ц.В., както и от жалбоподателя, като последният получил препис от него.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени писмени възражения.

Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 20-1204-001701 от 18.08.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което са е наложено административно наказание „глоба“ от 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, за това, че на 03.08.2020 г. около 03.24ч., в Община Ботевград на автомагистрала Хемус 35 км в посока към гр. София влекач Волво, с рег. № ****, с максимална допустима маса 20.500 кг, с прикачено полуремарке Шмитц, с рег. № ****, с максимално допустима маса 39.000 кг, и двете собственост на Ст. С.-*** ЕООД С БУЛСТАТ ****, като: Водачът навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед РД-11-448/ 10.06.2019 г. на АПИ.

Със заповед за прилагане на ПАМ № 12-1204-001149 от 03.08.2020 г. на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. ж временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от 1 месец, като липсват данни да е била обжалвана.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото доказателствени материали: АУАН серия GA № 251056/03.08.2020г., справка за административни нарушения по Закона за движение по пътищата, Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министър на МВР и Заповед РД-11-448/10.06.2020 г. на АПИ, справка за собственост на ППС, както и от показанията на свидетелите Д. и В..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. и В., тъй като те са житейски издържани, подробни, непротиворечиви и непредубедени, както всяко поотделно, така съвкупно, като всичките се подкрепят и от останалия доказателствен материал, поради което съдът ги поставя в основата на фактическите си изводи.

Тези двама свидетели са били очевидци, със съхранен спомен са и възпроизвеждат достоверни сведения за това, че на инкриминираната дата и час жалбоподателят е управлявал влекач Волво, с рег. № ****, с максимална допустима маса 20.500 кг, с прикачено полуремарке Шмитц, с рег. № ****, с максимално допустима маса 39.000 кг, и двете собственост на Ст. С.-*** ЕООД С БУЛСТАТ ****, като: Водачът навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед РД-11-448/ 10.06.2019 г. на АПИ.

Писмените доказателства, събрани по делото, са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се доверява изцяло. От извлечението от справката за нарушител на жалбоподателя се установяват предишните му нарушения по ЗДвП, а от Заповедта на министъра на вътрешните работи – правомощието на лицата да съставят АУАН и НП. От заповедта на АПИ се установява, че към инкриминираната дата е била налична временна забрана за движение товарни автомобили над 12 000кг, въведена с пътен знак В-4 АМ на АМ Хемус, в района на 35 км в посока към гр. София.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата срещу № 20-1204-001701 от 18.08.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР е подадена от наказаното лице, т.е. от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона преклузивен срок /видно от отбелязването в жалбата/. Жалбата е подадена и до родово и местно компетентния според чл.59, ал. 1 от ЗАНН съд, т.е. жалбата е процесуално допустима.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган. АУАН също е съставен от компетентен служител. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено. В НП правилно е цитирана разпоредбата, която е нарушена, както и санкционната норма. С оглед на това, съдът счита, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени съответно разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН. Не се констатират съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, с оглед на което този съдебен състав не споделя доводите в тази насока, инкорпорирани в жалбата.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че от обективна и субективна страна жалбоподателят С.Ц.С. е осъществил състава на нарушението по чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата.

От обективна страна на 03.08.2020 г. жалбоподателят - водач на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е управлявал влекач Волво, с рег. № ****, с максимална допустима маса 20.500 кг, с прикачено полуремарке Шмитц, с рег.

№ ****, с максимално допустима маса

39.000 кг, в района на 35 км, в посока към гр. София, като е навлязъл след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед РД-11-448/10.06.2020 г. на АПИ. Забраната е разбираема за жалбоподателя, тъй като встрани от пътя е имало поставен пътен знак, осигуряващ своевременното му разпознаване и възприемане от участниците в движението. Нарушението е довършено с предприетите от С.Ц.С. неправилни действия.

Разпоредбата на чл. 6 т.1 е императивна. Целта е да се задължат водачите да спазват предписанието на пътните знаци, за да се гарантира безопасността на всички участници в движението и неправилното изпреварване да се изключи като условие или причина за настъпване на пътно транспортно произшествие. На водачите не е предоставена възможност да преценяват законосъобразността или целесъобразността на поставянето на пътните знаци, нито да нарушават предписанието им, а във всички случаи следва да се съобразят с тях.

Посочването на чл. 6 т. 1 от ЗДвП е прецизно. Наличието на съответната маркировка /пътен знак/ е безспорно, както и несъобразяването на поведението на въззивника с нея, което е достатъчно за ангажирането на отговорността му за нарушение на това задължение, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока, този съдебен състав приема за неоснователни.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е знаел правилата установени с пътните знаци, въпреки това е навлязъл след забраняващ знак и не е съобразил поведението си с него.

Правилно административно-наказващият орган е наложил наказание за нарушението в съответствие с предвидения в административно-наказателната разпоредба размер от 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, доколкото посочените наказания в санкционната норма на чл. 183, ал. 7 ЗДвП са с фиксиран размер и липсва възможност за оперативна самостоятелност при определяне на стойности различни от определените в сочената правна норма.

При преценката дали деянието по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП е маловажен случай, следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици – т. е. всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото и др. Що се отнася до вредните последици - в посочения смисъл, то такива са налице вследствие на деянието, извършено от жалбоподателя. По делото няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца. Напротив от приложената по делото справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят е санкциониран многократно с наказателни постановления и фишове за различни нарушения по ЗДвП – общо деветнадесет пъти. Изложеното води до извод, че жалбоподателят многократно е извършвал нарушения на ЗДвП. Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът счита, че в конкретния случай нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по настоящото дело наказателно постановление за законосъобразно и счита, че като такова същото следва да бъде потвърдено.