Решение № 249 от 16.12.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Тутракан, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20243430100474 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.

(СсРС)№ 5695/21.06.2024 на М. Е. С. с ЕГН ********** срещу „Ф. и.“ ЕАД с ЕИК *** (цесионер), с която иска от съда да установи, че ищецът не дължи на ответника 2000 лева главница по договор за кредит № 51РКО-В-0029 от 26.09.2007 г., сключен между М. С. и „П. и. б.“ АД (цедент), поради погасяване на вземането по давност.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от потребителското качество на ищеца и неговия настоящ адрес, служебно установен, който е в *** – чл. 113 ГПК, и от цената на иска – 2000 лева.

Ищецът С. твърди, че през май 2024 г. получил писмена покана от ответника да плати 17455,80 лева, от които 2000 главница и 15455,80 лева лихви по процесния договор за кредит, като „Ф. и.“ ЕАД се легитимирал с договор за цесия от 02.04.2024 г. На 15.05.2024 г. г-н С. отправил писмено искане до цесинера да бъде отписано поради настъпила погасителна давност задължението му, както и да бъде заличено от Централния кредитен регистър.

Ответникът отказал. Ищецът моли за уважаване на иска, претендира разноски.

Ответникът „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД депозира писмен отговор, с който не отрича изложената от ищеца фактическа обстановка, но оспорва вземането да е погасено по давност. Развива фактически и правни доводи. С допълнителна молба, че на 19.09.2009 г. дебитното салдо по 1 сметката, чрез която е усвоен кредитът овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-0029 за последно е достигнало 2000 лева, но счита, че тази дата не е от значение за прекратяване на договора, тъй като към днешна дата при погасяване на задължението, длъжникът отново може да усвои сума в размер на кредитния лимит. Поддържа, че процесният договор продължава да има действие за страните по него. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебното заседание страните не се явяват и не се представляват, но техните процесуални представители изпращат писмени становища, с които поддържат, съответно иска и отговора.

От фактическа и правна страна съдът намира следното:

Исковата молба е с правна квалификация по чл. 124 от ГПК във вр. чл 110 или чл. 111 във вр. чл. 114 от ЗЗД.

Страните не оспорват сключването на договора за кредит, усвояването на главницата, възникването на дълга, прехвърлянето на вземането от кредитодателя към ответника, поради което тези факти е приел с доклада по делото за ненуждаещи се от доказване, на осн.чл. 153 от ГПК.

Правният интерес на ищеца С. от завеждане на делото се установява от становищата на ответника, обективирани както в писмото, подписано от Х. Ш. на 31.05.2024 г., така и в отговора на исковата молба, с които отказва да признае, че цедираното в негова полза вземане е погасено по давност. А вземането е индивидуализирано по размер в представеното Уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ така: към 02.04.2024 г. общ размер на дълга – 17455,80 лева, от които главница – 2000 лева, и лихва за забава – 15455,80 лева.

Спорът е концентриран върху това, каква е продължителността на погасителната давност за главницата по процесния договор за кредит, кога е началният момент, от който се брои този срок, прекъсван или спиран ли е същият, и изтекъл ли е към момента на предявяване на иска.

Съгласно т. 2 на Договора за издаване на револвираща международна кредитна карата с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, сключен на 26.09.2007 г., на ищеца е предоставен банков кредит овърдрафт в размер на 2000 лева. Срокът на договора е до 26.09.2009 г., съгласно т. 3, като същият се подновява автоматично, съгласно Общите условия на банката. В чл.

36.1 от ОУ е записано, че срокът се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие че никоя от страните не уведоми другата в предвидените в букви „а“ и „б“ на същия член срокове (30 и 60 дни) преди изтичането на срока на договора. Никоя от страните не твърди, че договорът е прекратен, поради което съдът приема, че същият продължава да е в сила.

Съдът споделя становището на ответника, че ако ищецът погаси вземането си, ще може да се ползва наново от лимита по отпуснатия заем овърдрафт и да го усвоява по свое усмотрение. Тази възможност обаче няма нищо общо с началния момент на изискуемостта за конкретно усвоения 2 размер на главницата от 2000 лева, който по признание на ответното дружество е достигнат за последно и в пълен размер на 19.09.2009 г.

Съгласно т. 6 от договора, длъжникът ползва гратисен период от 45 дни, за който не плаща лихва. Този период е изтекъл на 03.11.2009 г. Според т. 7 от договора, при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, се начисляват лихви върху усвоената главница. В определенията на използваните термини, които са в ОУ, падежът е 5-то число на месеца. Съгласно т. 4, който препраща към 18 от ОУ, титулярят на дълга трябва всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката минимална погасителна вноска, посочена в извлечение за сметката, като дори да не е получено такова извлечение, длъжникът не се освобождава от задължението да внесе в срок до падежа минималната погасителна вноска. В случая 05.11.2009 г. е бил работен ден и е първата падежна дата след гратисния период. Съдът приема, на осн. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, че от следващия ден – 06.11.2009 г., вземането е станало изискуемо и погасителната давност за него е започнала да тече оттогава. За главницата по заема тя е 5-годишна и е изтекла на 06.11.2014 г.

„Ф. и.“ ЕАД не доказа възникването на такива факти и обстоятелства, които обуславят прекъсване или спиране на погасителната давност.

Автоматичното подновяване на срока на договора не е такъв факт, който прекъсва или спира теченето погасителната давност за усвоената на 19.09.2009 г. сума от 2000 лева по заема.

Искът се явява основателен и следва да се уважи, като се признае за установено, че ищецът не дължи главницата от 2000 лева по процесния договор за заем, поради настъпила погасителна давност.

В тежест на ответника следва да се присъдят разноските на ищеца в размер на 80 лева за държавна такса и 400 лева адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че М. Е. С. с ЕГН ********** не дължи на цесионера „Ф. и.“ ЕАД с ЕИК *** сумата от 2000 лева, представляваща главница по заема овърдрафт, отпуснат по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карата с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-0029/26.09.2007, сключен на 26.09.2007 г. с „П. б.“ АД (цедент), която главница е усвоена в пълен размер на 19.09.2009 г., поради погасяване на задължението му по давност.

ОСЪЖДА Ф. и.“ ЕАД с ЕИК *** да плати 480 лева на М. Е. С. с ЕГН ********** за направените разноски по гр.д.№ 474/2024 на ТнРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд 3

– Силистра.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 4