Решение № 1147 от 28.07.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1147 гр. Плевен, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЯНА Д. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430102454 по описа за 2025 година

Производство по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД, във вр. с чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Г. В. Й. с ЕГН **********, от ***, чред адв.С. Т. от ПАК, против „***“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от управителя З.Р.. Ищецът твърди, че че между страните бил сключен договор за кредит №********** от 01,03,2023 г. Съгласно „Специални условия на договора за кредит” сумата на кредита била 800,00 лева със срок 30 дни, при лихвен процент за срока на кредита 40,99% и ГПР от 49,6%. Посочено било още, че се дължи такса за експресно разглеждане в размер на 132,03 лева и общата дължима сума по кредита била в размер на 958,98 лева. Съгласно общите условия към договора „Такса за експресно разглеждане” представлявала такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на Кредитополучателя, която гарантирала обработка на Искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на партньор. Таксата за експресно разглеждане можело да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на Кредит и/или Допълнителна сума по Кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на Кредитора.

Твърди се, че ищцата заплатила по Договора за кредит №********** от 01,03,2023 г. сума в размер на 958,98 лева на 31,03,2023 г. Ищцата счита, че процесния Договора за кредит №********** от 01,03,2023 г. бил недействителен, на основание чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като дължимите суми по клаузите, предвиждащи заплащането на такса за експресно разглеждане и удължаване на срока, не били включени при изчисляване на ГПР.

Излага се, че в Договора били посочени процентните стойности на ГПР, но от съдържанието 1 на същия не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащали и по какъв начин бил формиран ГПР. Сочи се, че ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавят и скритите разходи - допълнителната сума за таксите, то общият размер на ГПР значително би надхвърлил максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК пет пъти размер на законната лихва. Това било недобросъвестна търговска практика, която накърнявала добрите нрави. Грешното посочване на ГПР се приравнявало на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и водело до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК. Договорът бил сключен при предварително определени от ответника клаузи и потребителят бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им. Навеждат се доводи, че начислената в договора такса за експресно разглеждане била свързана с усвояване и управляване на кредита и била начислена в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Правната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК установявала забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което начисляването на такИ. било в противоречие със закона и те били недължими от ищеца-кредитополучател. Неравноправността на клаузата в посочената хипотеза представлявало частен случай на противоречие с добрите нрави, а като допълнителен аргумент се сочи и обстоятелството, че размерът бил несъвместим и с краткия срок за погасяване на задължението за връщане на заетата сума от 30 дни. Затова такИ. такси били неоснователно начислени в тежест на ищеца като част от платените от него за погасяване кредита суми. В конкретния случай, според договора Кредиторът предоставял възможност на Кредитополучателя да заяви изрично експресно разглеждане на подаденото Искане за отпускане на кредит. Услугата експресно разглеждане била допълнителна незадължителна услуга, която се предоставяла при изрично искане от страна на Кредитополучателя и гарантирала обработка на Искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема била регламентирана в чл.10а, ал.2 от ЗПК и била предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице била изрична забрана, съгласно сочения текст, да се изискват и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В случая не била налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Таксата за експресно разглеждане следвало да се квалифицира като такса за действия, свързани с усвояването на кредита, тъй като те са част от дейността му по отпускане на кредита и като такИ. не следвало да бъдат събирани от длъжника по силата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Не можело да се приеме, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът правел някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса. Фактът, че искането за отпускане на кредит щяло да се разгледа бързо от служители на ответното дружество не представлявало допълнителна услуга, която следвало да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпявала продукта, разходите се покрИ.ли с увеличаване на възнаграждението, а не с начисляване на такси по чл.10а ЗПК. Следователно клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане в процесния договор за кредит, противоречала на чл.10а, ал.2 от ЗПК, поради което била нищожна. Можело да се направи извод, че възнаграждението за експресно разглеждане на 2 документи, без значение как е именувано от кредитора, в случая представлявало възнаграждение за отпуснатия кредит - възнаградителна лихва, приход за кредитора. Счита, че тази такса съставлява разход, който следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР било в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Таксата за експресно разглеждане също така била включена при формирането на вноската съгласно погасителния план, което доказвало нейната задължителност. Общият размер на задължението на ответника било формирано като сбор от различни компоненти, посочени в договора, включително задължението за заплащане на такса за експресно разглеждане, чийто общ размер възлизал на 132,03 лева.

Плащането на тази сума не било отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 49,6%, въпреки че било включено в общия дълг. По този начин било нарушено изискването на чл.19, ал.1 от ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита. Навеждат се доводи, че според ищцата, вземането за такса за експресно разглеждане, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора, респ. съставлява разход по кредита и като такъв е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите. Видно от сключения между страните договор, задълженията по оспорените клаузи не били включени в ГПР, който бил посочен в договора - 49,6%, поради което и размерът на посочения в договора ГПР не съответствал на действителния размер на ГПР. При включване на таксите при изчисляване на ГПР, той значително би надвишил допустимия петкратен размер, което противоречало на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК. При изчисляване на ГПР с включена само таксата за експресно разглеждане, чрез онлайн калкулатор, се получавал ГПР в размер от 807,31%, което многократно надхвърляло законоустановения максимум в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед горното, според ищцата, договорът за потребителски кредит не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Неправилното посочване на ГПР в договора, поради невключване на част от задълженията по него, следвало да има последиците на недобросъвестно действие на кредитора и да води до последиците, до които водела липсата на посочване на ГПР - недействителност на договора и връщане само на главницата по кредита, съгласно чл.22-23 от ЗПК. Сочи се, че при общо заплатената сума от ищцата по процесния договор в размер на 958,98 лева, при главница 800,00 лева, надплатена се явявала сума в размер на 158,98 лева, която на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД подлежала на връщане. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на процесния Договор за кредит, а при условия на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузите, предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане и такса за удължаване на срока на кредита. Претендира се също така да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 158,98 лева, представляваща недължимо платена сума по процесния Договор, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски. В с.з. проц.представител на ищцата моли съда да уважи исковете.

Ответникът „***“ ЕООД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Признава, че по процесния договор е била заплатена от ищцата 3 обща сума в размер на 958,98 лева, разпределена както следва: 800,00 лева главница, 26,95 лева договорна лихва, 132,03 лева такса експресно разглеждане. В с.з. ответникът не изпраща представител.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от приложения договор за кредит №********** от 01,03,2023 г., че същия е бил сключен между ищцата Г. В. Й. в качеството си на кредитополучател и ответника „***" ЕООД, в качеството му на кредитодател. Според обективираното в него, страните се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 800,00 лева, при погасяване в срок от 30 дни. Уговорили са лихвен процент за кредита в размер на 40,99%, 132,03 лева такса за експресно разглеждане; ГПР - 49,6%. Датата на погасяване на дълга е била определена на 31,03,2023 г. От приложения препис на Общи условия на договора за кредит се установява, че същите предвиждат „Такса за бързо разглеждане“, дължима за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на партньор. Предвидено е, че таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на кредит или допълнителна сума по кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на кредитора. Установява се от същите ОУ, че е била регламентирана и „Такса за удължаване”, представляваща такава за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга за удължаване на срока за връщане на кредита със 7, 14 или 30 календарни дни над първоначално определения. Предвидено е тази такса да се предоставя на кредитополучателя в съответствие с ОУ и съгласно тарифа на кредитора.

Не се спори между страните и се признава от ответника, както и се установява от приложените разписки, че ищцата е заплатила в полза на заемодателя по процесния договор сума в общ размер на 958,98 лева, разпределена както следва: 800,00 лева главница, 26,95 лева договорна лихва, 132,03 лева такса експресно разглеждане.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Установи се от обсъдените доказателства, а и при липсата на спор между страните, че е възникнало между тях правоотношение по силата на сключен договор за кредит от 001,03,2023 г. Съдът намира, че за процесния Договор е приложим ЗПК, въпреки, че първоначално е бил сключен за срок от 30 дни, тъй като за изключване на приложението му не е достатъчен само уговорения срок, но и дължимите по силата на съглашението разходи да са незначителни. В случая не може да се приеме незначителност на разходите, с оглед уговорената такса за експресно разглеждане. Съдът намира за основателно въведеното от ищеца възражение за нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Установи се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,6%, тоест формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл.19, 4 ал.4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва регламентираната Такса за бързо разглеждане, която съдът намира, че следва да е включена.