Определение № 2588 от 19.09.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 3322/2023
- Вид
- Определение № 2588
- Подписан
- 19.09.2023
- В сила
- 19.09.2023
- Състав
- Албена Бонева, Боян Цонев, Мария Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2588 гр. София, 18.09.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Албена Бонева
Членове:
Боян Цонев
Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Частно касационно гражданско дело № 20238003103322 по описа за 2023 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1, във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника по делото „Електроразпределение север“ АД срещу определение № 331/29.06.2023 г., постановено по ч. възз. гр. дело № 223/2023 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС). Въззивното определение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено частично определение № 374/10.04.2023 г. по възз. гр. дело № 739/2022 г. на Великотърновския окръжен съд (ВтОС), частично е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на определение № 256/09.03.2023 г. по същото възз. гр. дело № 739/2022 г. на ВтОС – в частта `и за присъждане на всички разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. В жалбата се подържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваната част от определението.
В изложението към жалбата, като общи основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси по тълкуването и приложението на чл. 78, ал. 4 и ал. 5 от ГПК: 1) когато съдът е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, следва ли да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, както и преценката си за съотношението (несъответствието) на цената на адвокатската защита с възприетата от него фактическа и правна сложност на делото; 2) има ли правно значение за преценката на основателността на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК размерът на заплатеното от правещия възражението адвокатско възнаграждение за представителство в същото съдебно 1 производство; със заплащането на същото или по-високо по размер адвокатско възнаграждение, правещата възражение за прекомерност страна признава ли причинноследствена връзка между възнаграждението, което е заплатила на своя адвокат, с фактическата и правна сложност на делото, обусловили и по-високия размер на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответната страна; и 3) има ли ответникът право на разноски при прекратяване на производството поради отказ от иска и това право на ответника обвързано ли е с наличието на данни по делото за осъществени процесуални действия от ответника чрез пълномощник-адвокат, както и с осъществено същинско разглеждане на спора; длъжен ли е съдът да присъди разноските на ответника, без да преценява конкретно извършвани ли са процесуални действия от адвоката му, събирани ли са доказателства, стигнало ли се е до същинско разглеждане на спора. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.
1, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, като поддържа, че апелативният съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: по първия въпрос – в противоречие с т. 3 от тълкувателно решение (ТР) № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК и определение № 359/25.07.2016 г. по ч. търг. д. № 647/2016 г. на I-во търг. отд.; по втория въпрос – в противоречие с определение № 50114/18.04.2023 г. по гр. д. № 1644/2022 г. на IVто гр. отд.; и по третия въпрос – в противоречие с определение № 76/14.02.2019 г. по ч. гр. д.
№ 4562/2018 г. на III-то гр. отд., определение № 500/05.07.2012 г. по ч. гр. д. № 282/2012 г. на IV-то гр. отд. и определение № 155/01.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1347/2016 г. на IV-то гр. отд.
Насрещната страна – ищецът Х. С. А., в отговора си на частната касационна жалба излага съображения за неоснователност на същата; не заявява становище по допускането на касационното обжалване.
В мотивите към обжалваното определение апелативният съд е приел за установени следните обстоятелства, релевантни за процесните разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя: С решение № 900/29.12.2020 г. по гр. д. № 1914/2020 г. на Великотърновския районен съд (ВтРС) е признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество-жалбоподател сумата 5 004.16 лв. по фактура от 19.06.2020 г., представляваща начислена стойност за ел. енергия за периода 30.03.2016 г. - 21.11.2019 г.
Това решение е потвърдено с решение № 266/22.06.2021 г. по възз. гр. д. № 116/2021 г. на ВтОС, което обаче е отменено с решение № 50180/12.10.2022 г. по гр. д. № 3675/2021 г. на III-то гр. отд. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВтОС. При новото разглеждане на делото – по възз. гр. д. № 739/2022 г., ищецът е направил частичен отказ от иска – в размер на 24.16 лв., и с протоколно определение от 23.11.2022 г. производството по делото е прекратено частично за сумата 24.16 лв., съответно – първоинстанционното решение на ВтРС е обезсилено в тази част, но с определение № 206/14.02.2023 г. по ч. гр. д. № 207/2023 г. на III-то гр. отд. на ВКС е отменено това определение от 23.11.2022 г. на ВтОС. С молба от 22.02.2023 г. ищецът е направил отказ изцяло от предявения иск, като е заявил, че поддържа възраженията си по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна за 2 всяка инстанция. С определение № 256/09.03.2023 г. ВтОС е прекратил изцяло производството по делото на основание чл. 233 от ГПК и е обезсилил първоинстанционното решение, като е осъдил ищеца да заплати на ответника-жалбоподател разноски по делото, включващи (освен други) и такива за адвокатско възнаграждение за първата, за въззивната (при първото разглеждане на делото) и за касационната инстанции – в размер от по 650 лв. за всяка от тези инстанции, определен като е намален, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, пълният им заплатен размер от по 1 392 лв. за всяка от тези инстанции. Определението в частта му за прекратяването на производството не е обжалвано и е влязло в сила. В молбата си по чл. 248 от ГПК за изменение на това определение в частта му за разноските дружеството-жалбоподател поддържа, че претендираното от него, като разноски, адвокатско възнаграждение от по 1 392 лв. за всяка инстанция е с включен ДДС, а без него възлиза на 1 160 лв., и не е прекомерно спрямо цената на иска и фактическата и правна сложност на делото, като дружеството претендира разноски в същия размер и за новото разглеждане на делото от окръжния съд, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС за частното производство пред ВКС. С постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 374/10.04.2023 г. ВтОС е оставил без уважение молбата на ответника в тази `и част – относно разноските за адвокатско възнаграждение.
При тези обстоятелства по делото, апелативният съд е изложил следните съображения относно процесните разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя:
Намерил е за основателно възражението на ищеца за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е приел, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ – в редакцията към ДВ бр. 68/2020 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение, съобразно интереса – 5 004.16 лв., възлиза на 580 лв., а платеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение за всяка инстанция е в размер на 1 160 лв. без ДДС, респ. – 1 392 лв. с ДДС.
Приел е още, че „разликата не е незначителна“, като в тази връзка е посочил, че взема предвид, че спорът не се отличава със съществена фактическа и правна сложност. С оглед на това апелативният съд е намерил, че възнаграждението е прекомерно и размерът му правилно е намален от окръжния съд до 650 лв. Също в тази връзка ВтАС е изложил и съображения, че адвокатското възнаграждение, платено от ищеца на упълномощения от него адвокат, не е предмет на преценка за прекомерност, и по тази причина не може да бъде критерий при преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника и претендирано като разноски, които да следва да бъдат възмездени. Съдът е посочил, че в този смисъл е несъстоятелно съпоставянето на двете възнаграждения, което жалбоподателят прави в частната си жалба.
На следващо място апелативният съд е съобразил, че пълномощникът на ответника е регистриран по ЗДДС, предвид което е приел, че съгласно § 2а от ДР на Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, върху определеното адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. следва да се начисли и да бъде присъдено ДДС в размер от по 130 лв. за първоинстанционното, за въззивното производство (при първото разглеждане на делото) и за касационното производство – общо 390 лв., като е приел, че дължимият размер на разноските за адвокатско възнаграждение за всяка от тези три инстанции е от по 780 лв. с включен ДДС.
3
Относно образуваното пред ВтОС ново въззивно производство – след връщането на делото от ВКС, апелативният съд е приел, че не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, по следните съображения: От една страна съдът е посочил, че правото на адвокатско възнаграждение при връщане на делото за ново разглеждане е предвидено изрично в чл. 2, ал. 4 от Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ. От друга страна е приел, че в случая повторно разглеждане на спора не е извършено, като е посочил, че всички доводи и оплаквания на жалбоподателя-ответник за незаконосъобразност на първоинстанционното решение са изложени във въззивната жалба, защитата по същество е осъществена в първото производство пред окръжния съд; след връщане на делото окръжният съд по своя инициатива и съобразно указанията на ВКС е допуснал съдебна експертиза, но такава експертиза не е изготвена поради първо частичното, а впоследствие и изцяло прекратяването на делото; през по-голямата част от производството пред окръжния съд делото е било изпратено във ВКС за произнасяне по подадената от жалбоподателя-ответник частна жалба срещу определението за частично прекратяване на делото, а след това, непосредствено след връщането му, същото е изцяло прекратено на основание чл. 233 от ГПК поради отказа от иска. Предвид така изложеното, апелативният съд е приел, че същинско разглеждане на спора не е извършено, не са извършвани процесуални действия, не са събирани доказателства, съответно – разноските за адвокатско възнаграждение за защита в това производство не следва да бъдат възлагани в тежест на другата страна.
Позовавайки се на чл. 11 от Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, апелативният съд е приел, че разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ответника-жалбоподател в частното производство пред ВКС, в размер 480 лв., не са прекомерни и се дължат от ищеца.
По така изложените съображения, с необжалваната част от определение № 331/29.06.2023 г.
ВтАС е присъдил в полза на жалбоподателя-ответник допълнително (над присъдените от ВтОС) и следните разноски за адвокатско възнаграждение – последната сума от 480 лв. и посочената по-горе дължима сума за ДДС от 390 лв.; респ. – с обжалваната част от определение № 331/29.06.2023 г. – с частичното потвърждаване на определение № 374/10.04.2023 г. на ВтОС, без уважение е оставена и от апелативния съд молбата по чл. 248 от ГПК на жалбоподателя за присъждане на разноските за адвокатското възнаграждение в размер 1 392 лв. за новото въззивно производство след връщането на делото от ВКС, както и за разликите над приетите за дължими от по 780 лв. – до 1 392 лв. – за всяка от останалите три инстанции по делото.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира следното относно допускането на касационното обжалване:
Формулировката на първия правен въпрос, поставен от страна на жалбоподателя, се нуждае от уточнение и конкретизация (съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: когато съдът се произнася по искане (възражение) по чл. 78, ал. 5 от ГПК, следва ли да изложи мотиви относно действителната фактическа и правна сложност на делото, и да извърши преценка за съотношението (съответствието или несъответствието) на същата с цената на осъществената адвокатска защита и заплатеното за нея адвокатско възнаграждение. Разрешение на този въпрос е дадено в задължителната 4 практика на ВКС, обективирана в мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК, където е разяснено следното: Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай (например – задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси, определя сложност в пониска степен). След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Това разрешение е доразвито в посоченото от жалбоподателя определение № 359/25.07.2016 г. по ч. търг. д. № 647/2016 г. на I-во търг. отд. на ВКС, в което е прието, че при направено искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът трябва да вземе предвид всички обстоятелствата, от значение за преценката за фактическа и правна сложност на делото, като броя на предявените искове, извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, правната сложност на казуса и доколко по него има установена задължителна съдебна практика, на колко инстанции е гледано делото и дали в следващите инстанции са събирани нови доказателства и др.
Разпечатката съдържа 28 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/096ddab8-d46d-45d0-9a81-84c23a0893d3