Решение № 143 от 13.02.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1764/2024
- Вид
- Решение № 143
- Подписан
- 13.02.2025
- В сила
- 25.03.2025
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Радослав Христов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.195, ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.258, ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 143 гр. Пловдив, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20245300501764 по описа за 2024 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на Г. Х. П. от с.П., Пловд.област, чрез адв.М. Н. К. и М. Д.К., АК-Пловдив против Решение № 2100/ 13.05.2024г. постановено по гр.д.№4850/ 2023г. по описа на ПОС, с което частично е уважен предявеният от жалбоподателя против ответника М. И. Г. иск по чл.45 ЗЗД в размер на 1400 лв - претендирано обезщетение в размер от 6 000 лева за причинени неимуществени вреди от деликт, представляващ лека телесна повреда, за което като деяние е постановена Присъда № 260017/ 28.03.2022г. по НЧХД № 2414/ 2020г.по описа на ПРС, ведно със законната лихва от датата на настъпване 06.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Съображенията, въз основа на които се обжалва решението, се основават на оплакването, че съдът не се е произнесъл в пълнота по исковата молба, с която е сезиран, тъй като освен за така определения размер на обезщетението от съда за причинени неимуществени вреди от стрес и притеснение, ищецът е претендирал и такова за причинено неудобство и стрес за продължителен период от време и описаните в тази насока физически болки 1 и страдания / силно главоболие, силна болка в областта на слабините в продължение на седмици, вследствие на нанесените увреждания и най-вече по главата- замайване, губене на ориентация, гадене, което му е причинявало неудобство, видими белези и следи от побоя, затруднени движения на врата, на дясната поясна област и на десния крак, също и на дясната ръка.
Формулира се и оплакване относно това, че решението е постановено при непълнота на доказателствата, тъй като не е допусната СМЕ, в каквато насока е инициирано допускане на такава пред въззивната инстанция за определяне и изясняване на броя и вида на причинените на жалбоподателя увреждания, нанесени му вследствие на побоя от М. Г. на *** както и какви са понесените от същия болки и страдания в резултат на тези телесни увреждания, продължителност и интензитет.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна М. И. Г., чрез пълномощника му адв.С. Ц., АК-Пловдив, оспорва въззивната жалба като неоснователна, както и искането за допускане на СМЕ.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, с правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт за размера над 1400 лева, в която част жалбата се явява допустима и подлежи на разглеждане.
Видно от приложеното ч.х.д.№**** по описа на ПРС – 11 гр.с. с Присъда № ***. съдът е признал за виновен М. И. Г., р.*** за виновен в това, че на **** около 12:30ч. в гр.Пловдив на паркинг, находящ се на гърба на ***и задната страна на блок адрес ул.“*** , е причинил на Г. Х. П., ЕГН:********** лека телесна повреда, представляваща кръвонасядания и охлузвания по лигавицата на горната устна на устата, охлузване по лигавицата на долната устна на устата, слепоочна област , охлузвания на дясната глезенна става, болезненост в дясната гривнена става, силна болка в областта на слабините, представляващи болка и страдание без разстройство на здравето, поради което същият е освободен от наказателна отговорност и наложена глоба в размер на 1250 лева. С Решение № 145/ 29.03.2023г. по ч.х.д.№ 90/ 2023г. по описа на ПОС постановената от ПРС – 11 гр.с. присъда е потвърдена.
С предявената пред гражданския съд искова молба на основание чл.45 ЗЗД пострадалият Г. Х. П. се е основал на фактическите обстоятелствата, 2 изследвани в проведеното производство по претендираното ангажиране на наказателната отговорност на ответника М. И. Г., за което последният е бил признат за виновен на основание чл.130, ал.2 НК вр. с чл.78а НК, но освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, за причинена на ищеца лека телесна повреда за описаните погоре увреждания.
С предявения пред гражданския съд иск е поискано ангажиране на деликната отговорност на ответника чрез присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева за описаните в исковата молба болки и страдания, както следва: изпитано особено силно главоболие и силна болка в областта на слабините в продължение на седмици; в резултат на тези увреждания най-вече по главата ищецът бил замаян, губел ориентация, а също така имал гадене, което му причинило неудобство; няколко седмици личали белезите и следите от побоя, затруднени били движенията на врата на ищеца, на дясната поясна област и на десния крак, същото така и на дясната ръка, поради което не можел да работи и изпитвал болки. За описаните и установени телесни увреждания към исковата молба ищецът е представил и ***на съдебен лекар при УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД-Пловдив.
С ОИМ ответникът е оспорил така предявения иск, както и заявените с ИМ претърпени болки и страдания, неудобство и стрес, при липса на конкретика относно това от коя увреда по какъв начин се е отразила на общото здравословно и ментално състояние на ищеца, а така също и каква е конкретната парична стойност на съответното увреждане, както и оспорен претендирания размер на обезщетението като прекомерен.
Видно от комплектованото към гражданското дело н.ч.х.д. № *** по описа на ПРС 11 гр.с. описаните по вид увреждания в постановената и влязла в сила Присъда № **** са основани на приетата в наказателното производство СМЕ.
Пред гражданския съд са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Н.Л.М., живееща във фактическо съжителство с ищеца и св.И. П.П., бивш ***/ на ответника. След описанието на процесния инцидент, установен в наказателното производство от фактическа страна, първата свидетелка депозира обстоятелства във връзка с увредите на ответника, свързани с видими следи от ударите – подутини в областта на устните, брадичката, синини и подутини по главата, болките в десния крак и в дясната ръка 3 продължили няколко седмици, към момента на фактическото съжителство живеели заедно и имал нужда от нейната помощ поради невъзможността да се справи сам, имал болки в ръката и не можел да се обслужва, да си приготви храна, имал болки в слабините вследствие на силното стискане от М. и през повечето време бил полулегнал. Впоследствие някои неща отшумяли побързо, но това продължило поне три - четири седмици, налагало се да пие болкоуспокояващи, свидетелката купувала също лекарства. Искали да направят скенер на главата, но му било отказано поради Ковид пандемията, лечението се провеждало по телефона. След инцидента настъпила промяна в поведението на Г. , заради това, че бил нападнат без да е предизвикал това, притеснявал се да излиза сам, не искал да се показва пред хора заради следите от ударите, работел от къщи за да не излиза в този вид, будел се през нощта от стрес, което продължило също три-четири седмици и повече. Излизайки се оглеждал да не срещне някъде М., изпитваните болки били доста силни, постоянно се оплаквал , че го боли главата, както кракът и ръката, особено много го болели, както и с болки в областта на пояса и когато се изправял, имал особено неприятни усещания. Препоръчано му било да пие аналгин за болките, който приемал. След случая го болял кракът, бил му надут глезенът, било му трудно да се обуе, преди работили заедно, но след случая Г. работел от къщи, след което се върнал към нормалния начин на живот, но психически се тревожил да не му се случи същото. Оплаквал се след като тръгнал на работа, че получава болки в областта на китката и ръката при писане. Болките в главата продължили около три седмици, в областта на слабините го боляло най-много и няколко седмици се оплаквал, че се чувства дискомфортно.
Търсел помощта на психолог, но поради пандемията не му било обърнато внимание.
Свидетелят И. П. П. , без родство със страните, в телефонен разговор , проведен с ответника , последният отложил разговора с думите“ После ще ти звънна, тъй като Г. П. ми налита на бой“. След около няколко часа ответникът не му споделил какво се е случило, свидетелят вече не работил при него и поради това не знае дали имал наранявания или здравословни проблеми.
Впоследствие го виждал, но същият винаги бил в автомобил, отрича същият да е имал видими признаци, свързани със здравословното състояние, не виждал да има увреждания от инцидента, настъпил преди около три-четири години.
4
При постановяване на частично обжалваното решение , законосъобразно районният съд е отчел обвързващата сила на постановения и влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд на основание чл.300 ГПК. По отношение на прилагане на критерия за справедливост, установен в по силата на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и задължителната съдебна практика, обективирана в разясненията на ППВС №4/68г. / т.2/, районният съд е обосновал приетият за репарация на претендираните неимуществени вреди от деликта в размер на 1 400 лева за ищеца, отчитайки обстоятелствата, че е налице извършено умишлено деяние, публично на паркинг в центъра на гр.Пловдив, че макар и комплексна телесна повреда , същата включва седем отделни телесни увреждания и за период от близо един месец е установен дискомфорт в осъществяване на ежедневните дейности на ищеца. Взето е предвид при определяне на размера на обезщетението и влошените отношения между страните.
Въззивната инстанция намира, че с обжалваното решение правилно е отчетена и приложена обвързващата сила на постановения съдебен акт в наказателното производство на основание чл.300 ГПК относно приетите за установени с влязла в сила присъда съществените елементи на фактическия състав на деликната отговорност по чл.45 ЗЗД - настъпили вреди / телесни увреждания/ в пряка причинна връзка с противоправното поведение на ответника М.Г., характеризирани в наказателното производство като лека телесна повреда. С настоящата искова молба за ангажиране на гражданската отговорност на ответника се претендира репарация на настъпили неимуществени вреди освен от физическите / телесните/ увреждания и болки от тях на пострадалия, така именно и страдания от настъпилия психически дискомфорт на ищеца в резултат на процесния инцидент, свързан с нарушаване и ограничаване на възможността за нормалния ежедневен начин на живот и работа, поддържан до процесния случай. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от въведения в разпоредбата на чл.52 ЗЗД обществен критерий за справедливост, по приложението на който материално правен въпрос е налице обилна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№1650/2009г.,Трето ГО, гр.д.№
1730/2011г,Четвърто ГО, гр.д.№574/2010г,Трето ГО, гр.д.
№201/2011г,Трето ГО, гр.д.296/2011г., Трето ГО и др. Налице е съдебна практика на ВКС и по отношение на съдържанието на понятието
5 справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД с постановено по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д.№ 1273/ 2009г. на ВКС, Трето ГО, съдържащо задължителни разяснения с указателен характер по приложението на посочения обществен критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие , а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Разпечатката съдържа 28 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/096da40f-1b62-4eb6-aaa6-feb044162140