Решение № 947 от 09.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 947 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20265300500470 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 от ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на Б. К. Г. против решение № 260024 от 16.12.2025 г. на ПдРС, ХІІІ гр.с., по гр.д. № 12004/2019 г. на ПдРС, ХІІІ гр.с., с което е отхвърлен предявеният иск от Б. К. Г., ЕГН **********, против С. И. Я., ЕГН **********, Г. И. Н., ЕГН **********, Е. Б. Г., ЕГН **********, И. Б. Г., ЕГН **********, и С. Т. Н., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.524.215.1.72 съгласно КККР на ***, с адрес гр.****, представляващ жилище - апартамент, състоящо се от две стаи, баня-клозет, антре, със застроена площ от 68,18 кв. м., разположено в сграда № 1, намираща се в поземлен имот с кадастрален идентификатор ****.524.215, ведно с прилежащото към жилището избено помещение № 75 с площ от 4,83 кв. м., както и ведно с 0.759 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху посочения поземлен имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата съгласно издадената от СГКК - *** схема: на същия етаж: ап. № ****.524.215.1.77, ап. № ****.524.215.1.73, под обекта: ап. № ****.524.215.1.66, над обекта: ап. № ****.524.215.1.78, ап. № ****.524.215.1.83, и ап. № ****.524.215.1.79.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението: че неправилно съдът е отхвърлил иска за делба с единствения мотив, че искането 1 за запазена част на ищеца е погасено по давност. Неправилно съдът е приел, че макар завещанието да е вписано в Имотния регистър при Агенция по вписвания - *** през 2017 г., то е обявено през 1998 г., поради което заветникът бил упражнил правата си и от този момент течал 5-годишният давност срок. Счита, че тези изводи на съда са неправилни, тъй като протИ.речат на практиката на ВКС. Допуснати са и процесуални нарушения на съда.

Докладът на съда от 13.6.2022 г. не съдържал обозначение, че съдът е приел за разглеждане възраженията, свързани с оспорване на завещанието. Неправилно съдът е разгледал възражението за погасителна давност на правото да се иска възстановяване на запазена част, тъй като е направено от лица, които не са в кръга на наследниците на завещателя, поради което не могат да претендират с възражение погасяване по давност на правото да се иска възстановяване на запазената част. Изводът на съда относно началната дата на срока на искането за възстановяване на запазена част е изцяло погрешен. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от С. И. Я., ЕГН **********, Г. И. Н., ЕГН ********** чрез адв.В.З., с който се оспорва същата като неоснователна, а решението на РС е правилно и законосъобразно, иска се неговото потвърждаване. Конкретно са изложени доводите, че основният предявен иск е за делба на недвижим имот, при който следва да бъде доказан по основание и размер именно във връзка с установяване съсобствеността и размера на дяловете. Счита се, че С. Я. и Г. Н. са легитимирани да правят възражение срещу искането по чл. 30 ЗН, те се явяват наследници по закон на починалата първоначална ответница, приели са наследството изцяло и наследяват както материалните, така и процесуалните права на наследодателя си и при направени възражения могат да бранят собствените си права и интереси. Относно датата за началния давностен срок на искането по чл. 30 ЗН, според трайно установената практика на ВКС, началният момент е този, в който заветникът е приел, установил и започнал да се ползва от правата си по завещанието.

Правилно съдът е приел, че релевантно е не кога наследникът на завещателя е разбрал за наличието на завещание, а кога заветникът е приел наследството по завещанието. Фактът, че завещанието не е било вписано, а само обявено е без значение за възможността наследниците на завещателя да се запознаят с обявеното завещание.Претендира за разноски.

От въззиваемите Е. Б. Г., ЕГН **********, И. Б. Г., ЕГН **********, и С. Т. Н., ЕГН ********** не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по направените доводи и оплаквания, намира следното:

Иск по чл. 34 от ЗС във вр. чл.30 от ЗН.

Ищецът Б. К. Г. е син на К. Б. Г., починал 1997 г. Видно от приетото по делото удостоверение за наследници, наследодателят е оставил за наследници Б. Г. – син и преживяла съпруга М. Г.

Г. М. Г., първоначална ответница по делото, е починала на в хода на процеса на ****.2019 г., поради което на нейно място са конституирани нейните наследници. Съдът е дал възможност на тези наследници да заявят по реда на чл.51 ЗН дали приемат наследството и е прекратил производството по отношение на тези, които не са заявили дали приемат 2 наследството.Въззиваемите са наследници на М. Г., които са приели наследството.

Видно от представения НА №****,т.13,д.№****/1994 г., съпрузите са придобили в режим на СИО собствеността на процесния апартамент в сграда, построена от ЖСК, намиращ се в гр.****. Въззиваемите С. И. Я., ЕГН **********, Г. И. Н. са племенници на М.

Г., деца на починалия нейн брат И. Н., видно от уд. за наследници, които считат искът за делба за неоснователен - представят саморъчно завещание от К. Б. Г. от ***.1986 г., с което той е завещал своята ½ ид.ч. от процесният имот на съпругата си М. Г., а другата ½ ид.ч. същата е притежавала по НА №****/т.13 от 1994 г., поради което считат, че процесният имот е собственост на М. Г., а ищецът не е нейн наследник.

С оглед оспорването на авторството на завещанието е назначена СГЕ, изпълнена от ВЛ М. С., от заключението на който се установява, че текста и подписа са изпълнени от наследодателя.

От Б. К. Г. е направено искане за намаляване на завещателното разпореждане от ***.1986 г. в полза на М. Г., извършено от общия им наследодател със саморъчно завещание от същата дата до размера необходим за допълване на запазената му запазената част съгласно чл.30 ЗН.

Ответниците С. Я. и Г. Н. оспорват иска по чл.30 ЗН. Направили са възражение за погасяване на иска по чл.30 ЗН по давност с изтичането на 5 годишна давност, тъй като завещанието е обявено по искане на М. Г. през 1998 г.

Пред РС са разпитани свидетелите: П. В. В. – б.р., Е. Г. Г. – съпруга на ищеца, К. М.

Г..

Св.П. В. В. – председател на УС на ЕС на жил.кооперация, в която се намира процесния апартамент, установи, че М. живеела сама в апартамента; освен мъжа й друг никой не е живял в този апартамент; при изготвяне на домовата книга М. му казала, че апартамента е нейн и се вписала като собственик; свидетелят видял сина на съпруга на М.-Б. след като тя починала; свидетелят посещавал М., когато го търсила нещо за помощ, както и всеки месец, когато събирал таксата за ЕС.

Св.Е. Г. Г. установи, че след като починал баща му, М. останала да живее в апартамента; Б. поддържал връзка с мащехата си; М. не искала никой да я притеснява, като им казала да не я притесняват, когато има нужда тя ще им се обажда, искала само да си продължи нейния тих жИ.т. Всеки месец й носели по 50 лв.; тя казвала на Б., че всичко след смъртта на баща му и нейната, е за него.Те й помагали – сменили дограмата на хола, завели я в болницата на ****, когато била паднала в банята; имали ключ от апартамента; до 20112012 г. плащали данъците на М. за апартамента.

Св. К. М. Г. – приятел на Б. Г., установи че с Б. Г. са ходили три пъти в жилището, за да извършва ремонтни работи – един път боядисвал, после с Б. занесли в това жилище пералня и бойлер – това било през 1999г.

Пред ПОС е допуснат преразпит на свидетеля К. М. Г., който установи, че е ходил в 3 апартамента, в който живеела М. и е помагал – носили с Б. пералня, бойлер, боядисвал стаята; чул, че един път тя казала на Б., че на него ще остави всичко, била в много добро отношение спрямо него ; Б. му казвал, че отива при баба М. да й занесе ядене; преди 2-3 години й боядисвал.

Съдът не кредитира показанията на св.К. Г. като протИ.речиви и неубедителни – пред РС същият заявява, че е боядисвал в жилището на М. през 1999г., а пред РС – че е боядисвал на баба М. преди 2-3 години /т.е. около 2023 г -към този момент тя е починала/.

От показанията на Св.П. В. В., председател на УС на ЕС, се установява, че след смъртта на съпруга си, М. е останала да живее сама в апартамента, като е заявила пред него, че е собственик; че е едноличен собственик на имота е записала и в домовата книга.

Показанията на Св.Е. Г. Г. – съпруга на ищеца, с които твърди, че са й давали всеки месец по 50 лв., че са плащали данъците на апартамента в периода 2011-2012г, че имали ключ от апартамента, че са й помагали за ремонтни дейности - съдът преценява с оглед нейната заинтерисованост по смисъла на чл.172 ГПК. В тази връзка намира, че плащането на данъци не е подкрепено с писмени доказателства, не е уточнен периода на даваната издръжка, както и кога са помагали за ремонта. Поради това по отношение на тези обстоятелства съдът не цени като достоверни показанията на Св.Е. Г. Г., още повече, че свидетелката установи, че М. не е искала да има контакти с нея и Б., което е видно от думите й, с които им казала да не я притесняват, когато има нужда тя ще им се обажда.

С тези си действия М. е показвала, че е приела наследството по завещанието и счита себе си за собственик на процесния апартамент, както и че това е стигнало до знанието на наследника по закон.

По отношение на оплакването на въззнивника, че ответниците не са легитимирани да правят възражение за погасяване по давност на искането по чл.30 от ЗН поради това, че е направено от лица, които не са от кръга на наследниците на завещателя: ПОС намира оплакването за неоснователно, тъй като Я. и Н. са страни по делото за делба в качеството им на наследници на починалата съделителка М., в първата му фаза – по допускането, в която съгласно чл.342 ГПК всяка страна има право да възрази против правото на някой да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти; същите имат правен интерес от направеното възражение, тъй като недопускането на делбата по отношение на ищеца би уголЕ.о дяловете им.

По отношение на оплакването на въззивника, че неправилно РС е приел за начален момент на погасителната давност 1998 г. – искането на заветницата за обявяване на завещанието вместо - 2017 г., когато завещанието е вписано в имотния регистър при АВ***. ПОС намира, че оплакването е неоснователно: Съгласно ППВС №7/28.11.1973 г. – правото на наследникът със запазена част да иска възстановяването й чрез намаляването на извършените от наследодателя завещания и дарения се погасява с общата 5 годишна давност.

Съгласно практиката на ВКС, начален момент на погасителната давност по чл.30 ЗН е 4 този, в който заветникът е приел, установил и започнал да се ползва от правата си по завещанието, т.е. когато заветникът е приел наследството по завещание, а не моментът, когато наследникът на завещателят е разбрал за наличието на завещанието. От доказателствата се установява, че обявяването на завещанието е поискано от заветницата на ****.1998 г., което показва намерението й да се ползва от него. Към този момент-1998г, не е имало изискване за вписване на завещателните разпореждания. Такова задължение възниква от 2011 г. с изменението на чл.114 ЗС и Правилника за вписване.

ПОС намира възражението за погасяване на иска по давност за основателно:

Завещанието е обявено на ****.1998 г. от Пловдивския нотариус по искане от М. Г. и е вписано с акт №****,т.5/****.2017 г. с Протокол на АВ – СВ - гр. ***, което се потвърждава и от приетото пред ПОС писмо от Агенция по вписвания №****.2026 г.

От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че М. Г. е упражнила правата си по завещанието. Видно от протокола за обявяване на саморъчно завещание, завещанието е било обявено на ****.1998 г. по искане на М. Г., протоколът е вписан в нотариалното дело, съществува в регистъра на РС и е бил публичен от ****.1998г, а искът по чл.30 ЗН е предявен на 22.07.2019 г., поради което е погасен по давност, тъй като е изтекла предвидената 5 –годишна давност, която започва да тече от момента на упражняване на правата по завещанието.