Решение № 257 от 21.09.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Бургас, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. Андонова

Парашкевова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Търговско дело № 20232100900037 по описа за 2023 година Ищецът Министерство на младежта и спорта, с ЕИК 175745920, с адрес: гр.

София 1142, бул. „Васил Левски“ № 75, чрез адв. Велислав Рангелов Йонев, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София 1309, ул. Димитър П. № 111, ет. 2, офис 4 е предявил обективно, субективно, кумулативно и евентуално съединени искове против „САТУРН 2” ООД, ЕИК 102835306, със седалище и адрес на управление: България, Област: Бургас, Община: Бургас, гр. Бургас, п.к. 8000, Южна промишлена зона-сграда със смесено предназначение, и "КАБИЛЕ ГРУП" ЕООД, ЕИК 147219297, със седалище и адрес на управление: България, гр. Ямбол 8600, ул. Жорж Папазов № 5, ет. 4, ап. 3, за осъждането им, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да заплатят солидарно на ищеца сума в размер на 850 134,78 лева, ведно с обезщетение в размер за законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателно и пълно изплащане на дължимата сума, както и сумата от 56 439,50 лева, съставляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху претендираната сума по главния иск, считано от деня на отпадане на правното основание, който ден следва да се счита датата, следваща прекратяване на договора, а именно: 02.12.2021 г., до 28.07.2022 г. При условията на евентуалност се иска, на основание чл. 79 от ЗЗД ответниците да 1 бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца сума в размер на 850 134,78 лева, съставляваща обезщетение за неизпълнение, ведно с обезщетение в размер за законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателно и пълно изплащане на дължимата сума, както и сума в размер на 56 439,50 лева, съставляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху претендираната сума, съставляваща обезщетение за неизпълнение, считано от деня следващ датата на прекратяване на договора, а именно от 02.12.2021 г. до 28.07.2022 г. При условията на евентуалност се иска ответниците да бъдат осъдени на основание чл. 59 от ЗЗД да заплатят солидарно на ищеца сума в размер на 850 134,78 лева, съставляваща сума с която ответниците се е обогатили без основание за сметка на ищеца, ведно с обезщетение в размер за законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателно и пълно изплащане на дължимата сума, както и сума в размер на 56 439,50 лева, съставляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху претендираната сума, съставляваща сума с която ответниците се е обогатили без основание за сметка на ищеца, считано от деня следващ датата на прекратяване на договора, а именно от 02.12.2021 г. до 28.07.2022 г. Твърди, че на 01.12.2020 между него и ДЗЗД „САТУРН КАБИЛЕ“ с партньори (съдружници) "САТУРН 2" ООД и "КАБИЛЕ ТРУП" ЕООД е сключен Договор за обществена поръчка, по силата на който е възложено извършването на строително-монтажни работи на обект „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Средно училище „Св. Седмочисленици“ гр. Пловдив“. Ищецът твърди, че посоченият договор е прекратен, поради изтичане на срока му, като той е заплатил изцяло уговорената цена, но ДЗЗД „САТУРН - КАБИЛЕ“ не е изпълнил задължението си за построяването на обекта. Прави се подробно описание на клаузите на договора, свързани с влизането му в сила; срока му на действие и изпълнение; задълженията на страните; цената по договора, сроковете и начина на плащането й. Сочи се, че още в деня на сключване на договора, страните са изменили част от клаузите с анекс – чл. 3, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от договора. Заявява, че е заплатил 100 % от цената по договора, която възлиза в размер на 850 134,78,88 лева с ДДС, от които 9 720 лева – за адаптиране на проекта и 840 414,78 лева – за изпълнение на строителството.

Договорът е изменен и с анекс от 25.02.2021 г., с който е променена цената за адаптиране на проекта на 18 360 лева, а цената за изпълнение на СМР е 2 останала непроменена. Ищецът твърди, че след изтичането на срока на договора, както и поради факта на неизпълнение от страна дружеството, в което ответниците са били партньори, отправил изрична покана с Их. № 2300-92/28.01.2022 г., за връщане на направеното от него по договора плащане.Счита, че са налице основанията за връщане на направеното от него плащане по договора, като в тази връзка излага следните доводи:На първо място заявява, че процесният договор е развален, тъй като представлява фикс сделка, задължението по която за извършването на строително-монтажни работи на обект „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Средно училище „Св. Седмочисленици“ гр. Пловдив е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. В тази връзка се позовава и на разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, като сочи, че срокът на договора е бил 104 дни, но не повече от 12 месеца, като същия е влязъл в сила на датата на сключването му – 01.12.2020 г., поради което най – късно срока е изтекъл на 01.12.2021 г. Счита, че с изтичането на срока на договора, последният се е развалил, по силата на самия договор – чл. 37, ал. 1, т. 1 от договора, която разпоредба сочи, че след изтичане на срока на договора, изпълнението ще стане абсолютно безполезно. На следващо място се заявява, че процесният договор не е такъв за продължително или периодично изпълнение, а такъв с еднократен характер, тъй като е сключен от страните за постигане на определен краен резултат. Сочи се от ищеца, че 12 – месечния срок, следва да се разглежда като период, в който длъжникът може да изпълни надлежно, без да изпадне в забава, като изпълнението ще бъде полезно за поръчващия.

Заявява, че неизпълнението на една от страните по договор с еднократно действие, какъвто е процесния, е основание за разваляне на договора, в който случай всяка една от страните дължи връщане на даденото. Ищецът е отправил ясна покана до дружеството – изпълнител да бъде върнато извършеното от него плащане по договора, поради което счита че в случая има недвусмислена воля за разваляне на облигационното отношение. Заявено и особено искане, в случай, че не се приеме, че договора е развален с изтичането на срока или с отправянето на поканата от ищеца за връщане на даденото по него, то исковата молба да се счита за изявление за разваляне на договора, на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД.Прави подробен преглед на последиците от прекратяването на договор със срок, като сочи че с изтичането на срока сделката, респективно задълженията по нея ,престава по право да проявява 3 последиците, към които е била насочена, тъй като вече не е налице облигационна връзка между страните. Въпреки това, в настоящия случай между страните са останали неуредени отношения, тъй като ищецът е изпълнил задължението си за заплащане на цената по договора, но изпълнителят не е изпълнил своите задължения, като поради прекратяване на договора възложителя вече няма възможност да иска изпълнение, а изпълнителя – да изпълни. Сочи, че в случая не са налице предпоставките за заплащане на каквато и да е част от договореното задължение, понеже не е налице такова и разпоредбите на чл. 40 и чл. 41, предвиждащи установяването и заплащането на реално извършените работи при прекратяване на договора, са неприложими.Заключава, че в случая следва да се приложи хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като изпълнителят по договора следва да върне заплатеното му авансово плащане, поради отпаднало основание. Излагат се подробни съображения за наличието на предпоставките на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като се подчертава, че е налице пълно неизпълнение от страна на дружеството – ответник(строителството на обекта изобщо не е започнало), възложителят е заплатил изцяло авансово договореното възнаграждение, като в последствие договора е прекратен, не е налице основание за задържане на даденото, поради което е налице неоснователно разместване на блага между страните по договора за обществена поръчка.Ищецът счита, че в случая основният въпрос е какво точно означава „възстановяване на авансовото плащане“. В тази връзка заявява, че следва да се провери дали стойността на изпълнените съобразно договора до прекратяването му СМР е по-малка или по-голяма от размера на полученото от изпълнителя авансово плащане. По отношение на евентуално предявеният иск по чл. 79 от ЗЗД се излага доводи, че дори след прекратяване на договора изправната страна има право да иска обезщетение, поради неизпълнение от насрещната страна. Твърди , че по този иск ищецът има качеството на кредитор по процесния договор и е изправна страна по него. В тази връзка заявява, че е заплатил цялото уговорено възнаграждение, както и че е положил всички усилия да бъде изпълнен договора. От друга страна изпълнителят ДЗЗД „Статурн – Кабиле“ имат качеството на длъжник, като в случай на неизпълнение, какъвто е настоящия, дължи обезщетение съгласно нормите на ЗЗД. Заявява, че нормата на чл. 79 от ЗЗД, предвижда две възможности за кредитора при неизпълнение на договора - да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за 4 неизпълнение, като преценката от коя от двете да се възползва е на кредитора.

Предвид факта, че в настоящия случай, ищецът – кредитор няма възможност да иска изпълнение, и за него вече не е налице интерес от такова, то за ищеца е налице основание да претендира обезщетение за неизпълнение, което следва да е в размер на авансово платеното възнаграждение, доколкото то представлява реално претърпяна вреда.По отношение на евентуално предявеният иск за връщане от ответниците на онова, с което са се обогатили се излагат доводи, че при отхвърляне на предходните искове, с този иск ще се предотврати неоснователното разместване на блага между страните.Заявява , че в настоящия случай обедняването му и обогатяването на ответника произтичат от извършеното авансово плащане и отказа на ответниците да възстановят получената сума, въпреки че не е налице основание за нейното задържане поради неизпълнението на договора, т.е. налице е връзка между обедняването и обогатяването. Претендира съдебно-деловодни разноски.

Прилага доказателства.

Предявените главни искове са с правни основания в чл.55,ал.1,предл.3 и чл.86 от ЗЗД,а евентуалните искове съответно по чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД и чл.59 и чл.86 от ЗЗД.

Ответниците „САТУРН 2” ООД и "КАБИЛЕ ГРУП" ЕООД, считат исковете за недопустими и неоснователни.Заявяват, че за да е налице хипотезата на чл. 55 от ЗЗД, ищецът на първо място следва да докаже, че е налице разваляне на договора. В тази връзка считат, че в случая не е налице прекратяване на договора за обществена поръчка, тъй като изявлението за разваляне може да бъде само изрично, а не да се извлича от други изявления.

На следващо място ответниците навеждат доводи, че ищецът е в забава, тъй като не е дал необходимото съдействие за изпълнение на договора, поради което целия риск от неизпълнението е преминал върху него. Твърдят, че не е осигурил изискуемите по ЗУТ идейни проекти в техническа и работна фаза,както и че те като изпълнители са направили всичко необходимо и към 06.08.2021 г., необходимите проекти са били внесени за съгласуване в Община Пловдив, издадено е било и Разрешение за строеж № 25 от 06.08.2021 г., влязло в сила на 24.08.2021 год. Заявяват се, че строителството не е започнало, тъй като ищецът не е сключил договор за строителен надзор, поради което не е могъл да бъде подписан протокола за даване на строителна

5 линия.Посочват, че като изпълнители на обществената поръчка никога не са оспорвали правото на ищеца да получи обратно даденото, но като разлика от платеното и разходите по изпълнение на договора. Посочват,че са поискали протоколиране на взаимните претенции, и са направили изрично изявление за прихващане по реда на чл.103 и чл.104 ал.2 ЗЗД. Сочат ,че е налице многобройна кореспонденция в тази насока. Твърдят, че изложената от ищеца фактическа обстановка е невярна, като е направено манипулативно тълкуване на отделни факти без тяхната взаимовръзка. Категорично заявяват, че неизпълнението на договора е изцяло по вина на ищеца, който не е направил предпроектни проучвания за изследване техническите и законови възможности за изграждане на договорирания обект за строителство; не е извършил необходимото за снабдяване на ответника с виза за проектиране; не е взел съгласие от заинтересованите лица по смисъла на чл.131 от ЗУТ за изменение на ПУП-ПРЗ; не е взел съгласие на собственика на земята, върху която следва да се изгради обекта предмет на договора за тези изменения и за изграждане на самия обект, като собственикът се явява и бенефициент на обекта; не е сключил договор за независим надзор в проектирането и строителството, не е посочил лице , което да осъществява инвеститорски контрол. Предвид посоченото, ответниците считат, че е недопустимо ищецът да черпи права от собственото си виновно поведение.Твърдят, че поради виновното поведение на ищеца, срокът за изпълнение на договора все още не е започнал да тече, поради което исковете се явяват преждевременно заведени.