Решение № 89 от 03.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Ловеч, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234300500072 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Постъпила е въззивна жалба вх.№ 714/24.01.2023 год. от М. Ц. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. ***********, вх. А, ет. 9, ап. 35, чрез пълномощника адв. Д. В. М., против решение № 5/05.01.2023 г., постановено по гр.д. № 2343/2021 г. по описа на РС-Ловеч, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на М. Ц. А., че не дължи на "Изи Финанс" ЕООД с ЕИК: 201196810, сумата в размер на 899.82 лева, представляваща начислена неустойка на основание чл.3 от договора за кредит и се дължи, ако в срок до пет дни от датата на сключване на договора не представи едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция или две физически лица поръчители, вследствие на сключен договор за заем от разстояние № 344887 на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и неспазване на чл.22, вр. с чл.10а и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и се осъди ответникът да й заплати направените в производството разноски. Със същото решение М. Ц. А. е осъдена да заплати на "Изи Финанс" ЕООД сторените по делото разноски пред първата инстанция в размер на 410.00 лв.

1

Във въззивната жалба излага съображения, че обжалваното решение ЛРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че три пъти РС - Ловеч на основание чл.190 от ГПК е задължил ответната страна "Изи Финанс" ЕООД да предостави договор за кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, но от страна на ответното дружество е последвал категоричен отказ да изпълни разпореждането на съда. С молба от 11.10.2022 г. ответникът е представил примерен екземпляр, но без да съдържа подпис или конкретни параметри, но от чл.3 на същия се установява, че се начислява неустойка. Счита, че PC Ловеч е следвало на основание чл.161 от ГПК да установи за безспорен факта на сключване на процесния договор за кредит със съдържанието, посочено в исковата молба, тъй като ответната страна с цялостното си поведение е станала причина за непредоставянето на документ, който явно се съдържа у нея.

На следващо място изтъква, че с определения от 02.08.2022 г., 28.09.2022 г. и 27.10.2022 г., съдът е задължил ответното дружество да заплати депозит в размер на 110 лв. за изготвяне на назначена по делото съдебно-техническа експертиза, който не е бил заплатен от въззиваемия.

Счита, че от събраните по първоинстанционното дело писмени доказателства и заключението на СТЕ по безспорен начин е установено наличието на облигационна връзка между страните, породена от сключен договор за заем от разстояние № 344887, неговите параметри и погасителен план, както и начислена неустойка в размер на 899.82 лв. поради непредоставено обезпечение.

Релевира доводи, че пред РС Ловеч е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата в размер на 899.82 лв., незаконосъобразно търсена от ищеца като неустойка вследствие на сключен Договор за заем от разстояние с № 344887, а не иск за нищожност на клауза от договор или на самия договор. Затова ответната страна следва да докаже, че вземането й е възникнало на годно правно основание, а не ищеца. В тази връзка сочи и съдебна практика на Окръжен съд Ловеч по аналогичен случай.

С жалбата се прави доказателствено искане съдът да задължи ответната страна „Изи Финанс" ЕООД да предостави съдържащ се у нея документ, а именно договор за заем от разстояние с № 344887.

В заключение моли въззивната инстанция да отмени решение № 2

5/05.01.2023 г., постановено по гр.д № 2343/2021 г. по описа на Районен съд Ловеч и да бъде постановен съдебен акт, с който да се уважи предявения отрицателен установителен иск и се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от "Изи Финанс" ЕООД, чрез юрисконсулт А. С. Г., в който моли съда да потвърди решението на ЛРС, тъй като е постановено на база събраните по делото доказателства.

Счита, че Районен съд Ловеч е основал решението си на изготвена по делото съдебно-техническа експертиза, която единствено може да установи наличието на волеизявления за сключване на договор, респективно неговото съдържание. По отношение направеното искане с правно основание чл.190 ГПК излага, че договорите на "Изи Финанс" ЕООД се сключват дистанционно и те не носят подписи на страните. Твърди, че цялата преддоговорна информация се намира на сайта на дружеството. За да се установи наличието на валиден договор за кредит, е необходимо да се докажат волеизявленията за неговото сключване след изследване сървъра на дружеството за изпълнение на отделните стъпки, като последната е активиране на договора. Счита за неоснователни твърденията, че "Изи Финанс" ЕООД е възпрепятствало събирането на доказателства, тъй като вещото лице по назначената СТЕ е отговорило на формулираните от ищеца въпроси, предоставен му е пълен достъп до всички данни, но то не е установило завършване на процедурата по сключване на договора за кредит. Цитира и съдебна практика по повод прилагането на чл.161 и чл.190 от ГПК.

Не се оспорва, че определеният за внасяне депозит за изготвяне на СТЕ не е бил заплатен, но сочи този факт като ирелевантен за решението на първоинстанционния съд.

Моли съда да потвърди обжалваното решение ЛРС като правилно и законосъобразно, като му присъди направените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.

В съдебно заседание въззивникът М. А. не се явява лично. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител адв.Д. М., в което поддържа подадената жалба и моли за присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемият "Изи Финанс" ЕООД редовно призовано за съдебното заседание не се представлява. Постъпила е молба-становище от процесуалния представител юрисконсулт А. Г., в която прави възражение относно изготвения от въззивната инстанция доклад и моли съда да потвърди обжалваното решение на ЛРС, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв. Оспорва на основание чл.78, ал.5 от 3

ГПК претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Ловешкият окръжен съд, след като обсъди основанията за неправилност на обжалвания съдебен акт, които са посочени във въззивната жалба, като взе предвид становището на въззиваемия и събраните доказателства пред първата инстанция, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Постъпилата от М. Ц. А. въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирана страна – ищец в производството пред районния съд срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в предвидените от закона преклузивен срок по ГПК.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания.

Обжалваното решение № 5/05.01.2023 г. по гр.д. № 2343/2021 г. на ЛРС е валидно и допустимо. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които са изложени, касаят единствено неговата правилност.

От приложените по делото доказателства се установява че производството по гр.д. № 2343/2021 г. по описа на Районен съд – Ловеч е образувано по постъпила искова молба от М. Ц. А. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу "Изи Финанс" ЕООД, ЕИК 201196810, за установяване, че не дължи сумата в размер на 899. 82 лв., представляваща неустойка по Договор за заем от разстояние с № 344887 на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и неспазване на чл. 22, вр. с чл. 10а и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

В срока за отговор ответникът е оспорил претенцията, като е направил възражение, че между страните по делото не е налице договор за кредит и такъв не се представя от ищцата, която носи доказателствената тежест. Излага подробни доводи относно изложените в ИМ твърдения за нищожност на клаузата за неустойка при липсващ договор и моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна. В случай, че съдът приеме, че следва да прогласи нищожност на целия договор, да се приложи чл.23 от ЗПК и А. бъде осъдена да заплати в цялост главницата по договора кредит.

За да отхвърли предявения иск, в мотивите на обжалваното решение 4

ЛРС е приел, че не може да се произнесе абстрактно по нищожността на клауза за неустойка, изолирано от инкорпорирането й в конкретен договор, а в случая ищецът не е доказал съдържанието, размера, и падежа на неустоечната клауза да са налични по твърдения договор.

Районният съд многократно е задължавал ответника по иска на основание чл.190 от ГПК да представи сключения между страните договор, но същият е отказал с твърдения, че договорите, сключени от разстояние, не се сключват на хартиен носител и не се доказват с прилагане на такъв договор.

В изготвения от въззивния съд нов проект на доклад по делото с правилната правна квалификация на предявения иск и с оглед събраните пред районния съд доказателства, "Изи Финанс" ЕООД отново е задължено на основание чл.190 от ГПК, във вр. с чл.10, ал.3 от ЗПФУР, да представи за първото по делото заседание всички документи по чл.18 от ЗПФУР във връзка със сключения договор за заем от разстояние с № 344887, както и доказателства за превеждането на сумата 1800.00 лв. на каса на „Изи Пей“ на името на ищцата М. Ц. А.. Ответното дружество е предупредено, че ако не представи посочените доказателства, съдът на основание чл.161 от ГПК може да приеме за доказани фактите, относно които страната създава пречки за събирането им.

Основният спор по делото, въведен с отговора на исковата молба и на въззивната жалба, се свежда до това възникнала ли е облигационна връзка между страните въз основа на сключен между тях договор за кредит от разстояние № 348033 по правилата на ЗПФУР. В конкретния случай следва да се отчете и противоречивата позиция на "Изи Финанс" ЕООД, което в отговора на ИМ отрича наличието на такъв договор, но от друга страна прави искане, ако съдът прогласи нищожност на клаузата за неустойка, да се приложи чл.23 от ЗПК и ищцата да заплати главницата по процесния договор.

Анализирайки всички представените по делото доказателства, настоящата инстанция приема, че в случая между въззивника и въззиваемия е бил сключен договор за заем при условията на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно цитираната разпоредба, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според определението, съдържащо се в чл. 8 от 5

ЗПФУР, ищецът е "доставчик" на финансовата услуга, а ответникът е "потребител" на същата. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от с.з. предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. Нормата на чл.10, ал.3 от ЗПФУР предвижда, че потребителят има право през цялото време на действие на договора да получи условията на договора на хартиен носител, когато изрично заяви това.

Съгласно ЗПФУР, който регламентира начините и условията за сключване на такъв вид договор, доставчикът на такава услуга има задължението да предостави на потребителя, преди да бъде обвързан от предложение или договор, информацията посочена в чл. 8 – чл. 10 от закона.

Въззивният състав счита, че в случая тази информация е била предоставена на ищцата. Това се отнася както за информация на доставчика, така и за самата финансова услуга и договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. От заключението на приетата като доказателство СТЕ, изготвена след посещение на офиса на „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД в гр.София се установява, че процедурата по кандидатстване и сключване на договор за заем от разстояние № 344887 от 29.06.2021 г. с М. Ц. А. е завършена. Вещото лице посочва, че ищцата е предоставила личните си данни при регистрация за кредит на сайта на дружеството. В сървъра на дружеството това се установява от снимка 4 от заключението. Експертът потвърждава, че след подаване на заявлението и одобряване на кредита, на посочения от ищцата мейл [email protected] са изпратени три прикачени файла – преддоговорна информация, общи условия, договор и код за потвърждение, който е изпратен на телефонния номер на клиента чрез SMS /снимка 5/. При проверката вещото лице инж.К.Т. е констатирала, че на екрана в информационната база на www.minizaem.bg са показани данни за кредита на ищцата, които съдържан информация за клиента, брой вноски, вземанията по отделните вноски, както и отбелязани плащания за всяка вноска. В случая по „Договора за заем от разстояние № 344887 от 29.06.2021 г.“ на М. Ц. А. е видно, че са платени две вноски: на 19.08.2021 г. – 299.37 лв., която е следвало да бъде платена на 29.07.2021 г. и на 23.03.2022 г – 50.00 лв. От заключението на СТЕ се установява, че на екрана на информационната база има данни за: размера на кредита – 1800.00 лв.; дата на последна вноска – 6