Решение № 224 от 05.10.2021, Административен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 224 от 05.10.2021 г., гр. Кюстендил

В И М

Е Т О НА Н А Р О Д А

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

АСЯ СТОИМЕНОВА при секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 227 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Е.А.П., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Решение №260120/12.05.2021 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) №1248/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 3939341, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил. С посочения електронен фиш на Е.П. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на електронния фиш, както и присъждане на направените съдебни разноски.

Е.П. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.

ОД на МВР – Кюстендил не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото и не представя становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.

212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е Електронен фиш серия К № 3939341, издаден от ОД на МВР – Кюстендил. От фактическата страна на спора е установено, че на 02.09.2020 г. в 10:48 часа на ВП II-62, км 12+000, в с. Невестино, в посока към гр. Кюстендил, при разрешена за населено място скорост на движение от 50 km/h и приспаднат толеранс от 3 km/h в полза на водача (при измерена скорост от 77 km/h), е установено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, заснето с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с фабричен № 523, при управление на лек автомобил марка „П”, модел „**”, с рег. № ****, а именно – управление на автомобила с превишена скорост от 74 km/h. Изготвен е клип № 19923.

Електронният фиш е издаден срещу Е.А.П. – собственик на процесния автомобил. Районният съд е приел от правна страна, че е спазена процедурата по установяване на нарушението с АТСС в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и процесното деяние е доказано. По посочените правни доводи съдът е потвърдил електронния фиш.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с неведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.

Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Електронният фиш съдържа изчерпателно посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити. Административнонаказващият орган е доказал, че процесната мобилна система е технически годна към датата на установяване на нарушението и е от одобрен тип средство за измерване с оглед представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835/24.02.2010 г., издадено от Българския институт по метрология и Протокол № 6-21-19/29.11.2019 г. за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, и разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията (ЗИ). Съгласно последната, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл (както е в случая – срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е от 24.02.2010 г. до 24.02.2020 г.), намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.). Според чл.

43, ал. 4 от ЗИ периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която се обнародва в „Държавен вестник” и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН (обн., ДВ, бр. 82/05.10.2018 г.) периодичността на проверките на скоростомери е една година. Видно от Протокол № 6-21-19/29.11.2019 г. за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, на 29.11.2019 г. е извършена последваща проверка на процесната мобилна система, при която е констатирано, че същата съответства на одобрения тип. Нарушението е установено на 02.09.2020 г., поради което следва да се приеме, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно техническо средство.

Процесното нарушение е безспорно доказано от приложените към административнонаказателната преписка клип № 19923 и Протокол за използване на АТСС от 03.09.2020 г. – приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Протоколът има нормативно установеното съдържание съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от посочената наредба. Видно от същия, на 02.09.2020 г. в с. Невестино, ПП II-62, км 12+000, е използвана мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с фабричен № 523, с начало на работа 09:00 ч. и край на работа 12:00 ч., в режим на измерване „С” (стационарен) и посока на задействане – „П” (приближаващ). В протокола е отбелязано, че ограничението на скоростта е въведено с пътен знак Д11 („Начало на населено място”). В случая не е било дължимо попълване от контролния орган на графата в протокола „Пътен знак за ограничение”, както и на графата „Разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри”, доколкото същите касаят допълнително въведено ограничение на скоростта с пътен знак по чл.

21, ал. 2 от ЗДвП. В процесния случай такова ограничение не е било въведено, а доказателствата сочат за наличие на нормативно предвиденото ограничение за населено място от 50 km/h по чл.

21, ал. 1 от ЗДвП. По делото е безспорно установено, че на посочените в електронния фиш дата, час и място с процесния автомобил е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е установена скорост от 74 km/h (след приспаднатия толеранс от 3 km/h) при разрешена за населено място скорост от 50 km/h. При определянето на точната скорост на движение на автомобила е приспаднат дължимият съгласно чл. 755, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, толеранс от 3 km/h, което се установява от общата информация, отразена под изготвения клип № 19923. Наказуемото превишаване от 24 km/h е съставомерно по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Правилно електронният фиш е издаден на Е.П., като собственик на автомобила (съгласно справката от АИС – МВР). С чл.

189, ал. 5 във вр. с чл. 188, ал. 1 пр. 1 от ЗДвП е предвидено, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка, като в 14-дневен срок от получаването му лицето може да представи пред съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случай че не е представена декларация, е приложима разпоредбата на чл.

188, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, установено със заснемането. Неоснователно е възражението на П., че е била в невъзможност да представи декларация, тъй като не са ѝ връчени снимките от извършеното заснемане на автомобила. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не предвижда връчването на такива заедно с електронния фиш. Отделно от това, в нито един момент от разглеждане на делото не са навеждани твърдения, че лице, различно от Е.П., е управлявало процесния автомобил на посочените в електронния фиш дата, час и място.

Производството по съставяне на електронен фиш е съобразено с общото правило на чл.

24, ал. 1 от ЗАНН, както и с особеностите, породени от обстоятелството, че нарушението се установява от техническо средство без към този момент да е ясен нарушителят.

По изложените съображения процесният електронен фиш е законосъобразен и правилно е потвърден от районния съд. При този изход на спора на Е.П. не следва да се присъждат претендираните от нея разноски.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260120/12.05.2021 г., постановено по АНД №1248/2020 г. по описа на

Районен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.