Решение № 29 от 13.03.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Златоград, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100386 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС от С. А. С., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул.

„И.“ № ** и В. А. С., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „И.“ № **, и двамата чрез адв. Е. М. В. от АК – С., служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ №** срещу О. Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К..

Ищците, чрез адв. Е. В. сочат, че те са братя и по наследство и давностно владение са собственици на Поземлен имот с идентификатор ***, вид територия – урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до 10м), с площ 756кв.м, стар номер 2083, квартал 76, парцел IV, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***;

***.

С. С. и В. С. твърдят, че владеят явно и необезпокоявано от никого горния имот от 1980г., когато са го получили от своите родители, като от тогава установили самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да го своят като свой имот. Преди това имота е владян явно и необезпокоявано от никого от родителите на ищците от 1950г. до момента на даряване.

Процесният имот винаги е бил и продължава да бъде обработваема градина, нива, която ежегодно се е засаждала и продължава да се засажда с различни селскостопански култури. Ищците и техните праводатели са тези, които са облагородили имота.

1

Имотът има трайна материализирана граница от към съседните на него имоти.

Адв. Е. В. сочи, че ищците предприели процедура за снабдяване с документи, които са необходими за издаване на нотариален акт и признаване правото на собственост върху процесния имот по давностно владение. В тази връзка ищците установили, че за техния имот има съставен АЧОС №332/18.08.1987г, съставен от О. Н.. В акта е посочено, че имота е общински.

О. Н. не е придобила процесния имот на годно правно основание, за процесния имот не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано обезщетение.

Във връзка с изложените твърдения, адв. Е. В. посочва трайна съдебна практика.

Ищците, чрез адв. Е. В., молят съда да постанови съдебен акт, с който, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС, признае за установено по отношение на ответника О. Н., че те – С. А. С. и В. А. С., са собственици, на основание давностно владение, считано от 1980г. на Поземлен имот с идентификатор ***, вид територия – урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до 10м), с площ 756кв.м, стар номер 2083, квартал 76, парцел IV, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1875/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори

***;

***;

***; ***; ***.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника О. Н., с който признават иска и молят да не им бъдат присъждани разноски, тъй като не са дали повод за завеждане на делото. Юрк. И. Д. посочва, че о.та никога не го е управлявала и стопанисвала имота. В даден минал момент имоти, които не са възстановени на собствениците са предавани на О. Н. за стопанисване по чл. 19 от ЗСПЗЗ. О. Н. била длъжна да състави и актове за общинска собственост, но тези имоти реално не са владени от о.та, тъй като същата не е придобила имота на годно правно основание – продажба, дарение, замяна или отчуждителна процедура.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца - адв. Е. В., поддържа предявения иск и моли да бъде уважен при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК, тоест при признание на иска и при липса на отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.

Юрк. И. Д., представляваща ответника О. Н., поддържа направеното признание на иска и моли да бъде уважена исковата претенция на ищеца.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на 2 ищцата за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като за имота е съставен АЧОС. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца да предяви собственически права в настоящия процес.

Ищецът, чрез своя процесуален представител, не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Скицата на АГКК, приложена на лист 6 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

3

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на О. – Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр.

Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че С. А. С., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул.

„И.“ № ** и В. А. С., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „И.“ № ** са собственици на основание давностно владение, считано от 1980г. на поземлен имот с идентификатор ***, вид територия – урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до 10м), с площ 756кв.м, стар номер 2083, квартал 76, парцел IV, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***;

***.

Скицата на АГКК, приложена на лист 6 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д. Х._____________ 4