Решение № 1 от 05.01.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Бургас, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20252100501296 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№27338/23.06.2025г., подадена от Д. Д. Д., ЕГН **********, чрез адв.Георги Стоянов – БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Васил Левски“№16, ет.2, офис 210, срещу решение №1110/15.05.2025г., постановено по гр.д.№1541/2024г. по описа на Районен съд – Бургас.

С горецитираното решение, съдът е отхвърлил иска на Д. Д. Д. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, представлявано от управителя Райна Иванова Миткова – Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, начин на представляване – заедно и поотделно, за приемане за установено, че вземането на ответника за което е образувано изпълнително дело № 608/2024 година по описа на ЧСИ Иванка Миндова, рег. № 704 на КЧСИ, район на действие – Бургаски окръжен съд, за събиране на вземането по изпълнителен лист от 07.04.2014 година и заповед за изпълнение на парично задължение №1632 от 07.04.2014 година, издадени по ЧГД № 2715/2014 година по описа на Районен съд – Бургас, за суми в размер на 23058,27 лв., от които 9329,87 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2020 година, сумата от 3496,16 лв., представляваща законна лихва от 20.10.2020-20.03.2024 година, сумата от 8713,91 лв., представляваща неолихвяема сума, сумата 1518,33 лв., представляваща задължение към ТД на НАП Бургас, като погасено по давност като неоснователен и недоказан, както и искането на ищеца за осъждане на 1 ответника да плати съдебно – деловодни разноски.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за неправилност и необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

На първо място се навеждат доводи относно изводите на съда досежно присъединяване на държавата по право като кредитор по делото и прекъсване на давността за вземането по изпълнителния лист, включително и на ответника – кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Излага се становище във връзка с института на погасителната давност и перемпцията. Твърди се, че процесното вземане било предмет на две отделни изпълнителни дела – първоначално на изп.дело №148/2014г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, рег.№801 на КЧСИ и впоследствие – на изп.д.№608/2023г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова, рег.№704 на КЧСИ.

Заявява се, че с доклада по чл.146 от ГПК, съдът не указал тежестта на доказване на страните, в резултат на което, ищецът не организирал защитата си в първоинстанционното производство (по отношение твърдението, че с присъединяване на държавата като кредитор по право, се прекъсвала давността за вземането). Излагат се твърдения за произнасяне на районния съд свръхпетитум – по възражение, което не е било въведено от страните по делото. Посочва се, че с присъединяването по право на държавата като кредитор(взискател) по изпълнителното дело, не се прекъсвала погасителната давност, независимо дали се касаело за вземането на кредитора ,,ОТП Факторинг България“ЕАД по изп.дело№148/2014г. на ЧСИ Трифон Димитров, или на кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД по изп.д.№608/2023г. на ЧСИ Иванка Миндова. Навеждат се доводи, че присъединяването по право в изпълнителния процес съхранявало правата на кредитора, но давността се прекъсвала с предприети от него действия по принудително изпълнение по смисъла на чл 116,б.,,в“ от ЗЗД, а не със самото присъединяване. Излагат се аргументи, като се цитира ТР№2/2013г. по тълк.д.№2/2013г. на ВКС, ОСГТК.

Развиват се съображения относно приложение разпоредбата на чл.125 от ЗЗД.

Направено е подробно хронологично описание на изпълнителните действия, релевантни за прекъсване на давността. Твърди се, че на 15.09.2015г., по изп.д.№148/204г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, била депозирана молба за конституиране на нов взискател по делото - ,,ОТП Факторинг България“ЕАД. Отбелязва се, че взискателят не заплатил дължимата такса съгласно ТТР към ЗЧСИ, с което препятствал извършването на поискания опис на движими вещи в дома на длъжника за 10.11.2015г. и 14.12.2015г.

Излага се становище относно правната същност на перемпцията (Решение№37/24.02.2021г. по гр..д№ 1747/2020г. на ВКС). Посочва се, че поисканото на 15.09.2015г. изпълнително действие не прекъсвало давността, тъй като кредиторът не съдействал за неговото извършване. Заявява се, че в конкретния случай, давността за вземането по изпълнителния лист започвала да тече на 26.06.2015г. и изтекла на 26.06.2020г., като следвало да се добавят още 21 дни съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020г. Пояснява се, че новото изп.д.№608/2023г. било образувано едва на 01.09.2023г.

Навеждат се доводи, че дори да се приемело, че поисканото на 15.09.2015г. изпълнително действие прекъсва давността, то безспорно друго такова не било поискано, нито предприето по почин на ЧСИ. Твърди се, че в 2 този случай, давността започнала да тече най-късно на 14.12.2015г., като изтекла на 14.12.2020г.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване исковите претенции изцяло. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски пред двете инстанции.

В предвидения законов срок, не е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.

В съдебно заседание страните, редовно и своевременно уведомени не се явяват лично, не изпращат представители.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от упълномощен представител на страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, установи, че обжалваното решение е частично недопустимо. Касае се за предявения иск в частта за сумата от 1518,33 лв., представляваща задължение към ТД на НАП Бургас като предявен срещу ненадлежен ответник. Настоящият такъв „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е кредитор на вземането на държавата. В тази част първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

В останалата обжалвана частта съдът не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по повод искова молба, предявена Д. Д. Д. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , за приемане за установено в отношенията между страните, че вземането на ответника за което е образувано изпълнително дело № 608/2024 година по описа на ЧСИ Иванка Миндова, рег. № 704 на КЧСИ, район на действие – Бургаски окръжен съд, за събиране на вземането по изпълнителен лист от 07.04.2014 година и заповед за изпълнение на парично задължение №1632 от 07.04.2014 година, издадени по ЧГД № 2715/2014 година по описа на Районен съд – Бургас в размер на 1000 лв., предявени като частичен иск от общо претендираните по изп.д. 22944.41 лв., не съществува поради погасяването му по давност. В с.з. на 06.11.2024 г. е направено и прието увеличение на иска от 1000 лв. на 23058,27 лв., от които 9329.87 лв – главница, ведно със законната лихва считано от 20.10.2020г, сумата от 3496.16 лв., представляваща законна лихва от 20.10.2020г до 20.03.2024г., сумата от 8713.91 лв., представляваща неолихвяема сума и сумата от 1518.33 лв., представляваща задължение към ТД на НАП Бургас.

Твърди се в исковата молба, че въз основа на изпълнителен лист от 07.04.2014г. и заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №2715/2014 по описа на Районен съд Бургас е осъден да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сума в общ размер на 10844.62 лв., представляваща сбор от главница – 9329.87, 1181.59 лв – лихва за периода 20.03.2013г до 03.04.2014г, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 04.04.2014г до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 817.87 3 лв. като е образувано изп.д.№148/2014 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, рег. №801 КЧСИ.

Сочи, че след 15.09.2015 г. не е поискано извършването на изпълнително действие от страна на взискателя, нито е предприето такова от съдебния изпълнител, поради което счита, че най-късно на 14.12.2020г. е изтекла давност за събиране на вземането. Въпреки това на 01.09.2023 г. е образувано ИД №608/2023 по описа на ЧСИ Иванка Миндова, рег.№704 КЧСИ по молба на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД въз основа на същия изпълнителен лист. Към 11.10.2023 г. вземането е в общ размер на 22944.41 лв.

Твърди се също така, че на ищеца не е съобщавана извършената цесия между „ОТП ФАКТОРИНГ“ и ответника по делото. Позовава се на разясненията дадени с ТР №2/2023 от 26.06.2015 по т.д.№2/2012 на ВКС, ОСГТК и ТР №3/2020 от 28.03.2023г по т.д.№3/2020 на ВКС, ОСГТК.

С горните аргументи моли за уважаване на предявения иск.

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК.

С писмения отговор на исковата молба, ответното дружество оспорва претенцията като неоснователна. Посочва, че след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и преди изтичане на давностния срок въз основа на изпълнителния лист е образувано ново ИД№608/2023 по описа на ЧСИ Иванка Миндова,рег. №704 КЧСИ. Излагат се доводи, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно, за да прекъсне давността, независимо дали действията по реализирането му са предприети от съдебния изпълнител или дали действието е дало като резултат удовлетворяване на взискателя. Позовава се на съдебна практика.

По отношение уведомяването за извършената цесия уточнява, че в кориците на ИД№608/2023 по описа на ЧСИ Иванка Миндова с молбата за образуване на изпълнително дело са представени доказателства за настъпилото правоприемство по сключения договор за цесия между „ОТП ФАКТОРИНГ“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД от дата 21.10.2020г. Посочва, че към настоящия момент настоящ кредитор по процесното вземане е „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Към отговора е приложено уведомление за извършеното прехвърляне на вземането.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.

Приложени са заверени копия на ИД №148/2014 по описа на ЧСИ Трифон Димитрова, рег.№801 на КЧСИ и ИД №608/2023 по описа на ЧСИ Иванка Миндова, рег.№ 704 на КЧСИ.

По делото се установява, че със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 07.01.2014г., постановена по ЧГД. № 2715/ 2014г. по описа на Районен съд Бургас, в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД е допуснато незабавно изпълнение срещу Д. Д. Д. за сума в общ размер на 10811.62 лв., представляваща сбор от 9329.87лв – главница, 1181.59лв – лихва за периода 20.03.2013г – 03.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 04.04.2014г до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 817.87 лв.

По молба от 30.07.2014г. от взискателя „БАНКА ДСК“ ЕАД и представен изпълнителен лист е образувано ИД№148/2014 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, рег.№801. Изпратена е ПДИ на длъжника, получена лично от него на 14.10.2014г.

4

На 15.09.2015 г. по делото е постъпила молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД за конституирането му като взискател, предвид извършена цесия, за което са представени доказателства, както и поискано да бъде извършен опис на движими вещи в дома на длъжника на стойност до 5000 лв.

Това е сторено с постановление от 24.09.2015г от съдебния изпълнител.

Насрочени са опис и оценка на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника на 10.11.2015г от 13.00ч. и на 14.12.2015г. По делото няма данни описът да е извършен. С постановление от 06.11.2018 г. ЧСИ Трифон Димитров е прекратил изпълнителното производство по ИД №148/2014 на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С молба от 24.07.2020 г. взискателят е поискал да му бъдат върнати оригинала на изпълнителния лист и заповед за изпълнение въз основа на документ.