Решение № 21569 от 27.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21569 гр. ****, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110163716 по описа за 2023 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на „****“ ****, срещу И. Б. К., Л. С. К. и Н. С. К..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на наследници на С. Г. ****, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет страницата на дружеството. При тези твърдения моли съда да осъди ответниците да заплатят разделно /И. Б. К.

– 4/6, Л. С. К. – 1/6 и Н. С. К. – 1/6/ следните суми: сума в общ размер от 1496.25 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, ****, ****, ***, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 21.11.2023г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 27.80 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 год. до 30.04.2022год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 21.11.2023г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 231.87 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2021г.

1 до 25.10.2023г. и сума в общ размер от 5.20 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 25.10.2023 г.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват исковете като неоснователни като в тази връзка заявяват, че претендираните вземания са изцяло заплатени. В условията на евентуалност се релевира, че вземанията са погасени по давност.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД предявени от „****” **** срещу И. Б. К., Л. С. К. и Н. С. К., с които се иска осъждането на ответниците да заплатят разделно /И. Б. К. – 4/6, Л. С. К. – 1/6 и Н. С. К. – 1/6/ следните суми: сума в общ размер от 1496.25 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, ****, ****, ***, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 21.11.2023г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 27.80 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 год. до 30.04.2022год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 21.11.2023г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 231.87 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2021г. до 25.10.2023г. и сума в общ размер от 5.20 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 25.10.2023г По исковете с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване: 1. Валидно възникнало договорно отношение с ответниците за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент, 2. качеството потребител за ответниците-собственици или ползватели. 3. изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период и за разпределение на топлинна енергия за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер. С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение № **** г., одобрен без възражения от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните, обстоятелствата по т. 1, т. 2 и т. 3, като в доказателствена тежест на ответниците е да докажат въведеното възражение за погасяване на задълженията, чрез плащане.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателствата се установява че през исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 14.03.2014 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на 2 топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона, облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ищцовото дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на право на собственост или учредено вещно право на ползване.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ****. Не се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е възразил срещу Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от облигационно правоотношение с "****" **** при публично известни общи условия (Решение *** г. по гр.д. *** г., ІІІ г.о. на ВКС).

Не е спорно между страните, а и от Удостоверение за наследници с изх.

№ *** г., изд. от ****, се установява, че ответниците по делото И. Б. К., Л. С.

К. и Н. С. К. са наследници по закон на С. Г. К. – починал на 13.10.2012 г.

Видно от представената по делото на л. 9, молба от ****, относно вписване на законна ипотека върху имот, във връзка с договор за отпуснат заем за жилище, сключен между С. Г. К. и **** на 28.04.1991 г., наследодателят на страните е придобил процесния апартамент. Не са спорни по делото и квотите в съсобствеността по отношение на процесния имот, респ. съотношението при разделната отговорност за претендираното задължение, а именно 4/6 за И. Б.

К. и по 1/6 за Л. С. К. и Н. С. К..

Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответниците, дължат заплащане на стойността на ползваната услуга, съобразно квотите посочени в исковата молба.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК. В случая, това обстоятелство, също не е спорно между страните.

Оспорва се размерът на задълженията, с оглед въведеното възражение за частичното му погасяване, както и е въведено възражение за погасяване на вземанията по давност.

По делото е прието без възражения от страните заключение на ССчЕ, от което се установява, че след извършена проверка на записванията в счетоводството и информационната система на „****“ **** се установява, че отразените плащания съответстват на представените от ответниците по делото платежни документи, като същите възлизат на сумата в общ размер на 521,17 лв., с която са погасени задължения за главница за ТЕ и ДР в размер на 465,87 лв. и лихви върху тях в размер на 55,30 лв.

Вещото лице е констатирало, че за процесния период 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., са останали неплатени задължения за главница за ТЕ в размер на 3

1496,25 лв. и за главница за ДР – 27,80 лв. След изравнителната сметка за отоплителния сезон за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г. задължението на абоната по прогнозни данни е увеличено със сумата от 315,97 лв. (сума за доплащане), като е издадена фактура за сумата от 1 106,42 лв. на база реален отчет. След изравнителната сметка за отоплителния сезон за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г. задължението на абоната по прогнозни данни е намалено със сумата от 373,86 лв. (сума за връщане), като е издадена фактура за сумата от 881,66 лв. на база реален отчет. Вещото лице е посочило, че със сумите за връщане от процесния период не са извършвани прихващания на задължения от преди процесния период.

С оглед горното за исковия период, задължението на ответниците за главница за ТЕ възлиза на сумата в общ размер на 1496,25 лв., от която ТЕ за отопление е на стойност 280,95 лв., а за енергия за БГВ – 1215,30 лв., начислени съобразно действащите цени на топлинната енергия за процесния период.

При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде разгледано възражението на особения представител на ответника за погасяване на задължението по давност.

Вземането за стойността на топлинна енергия се погасява по давност с изтичането на тригодишен период – чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Съобразно предвиденото в чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца (в сила от 27.06.2016 г.), давностният срок за процените суми започва да тече с изминаването на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят или съответно след публикуване на месечната им сметка (кредитно известие) за топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск за вземането. Погасени по давност са всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е. три години назад, считано от 21.11.2023 г. Първото непогасено по давност задължение е по фактурата за м.10.2020 г., тъй като изискуемостта му е настъпила на 14.12.2020 г., а давността е прекъсната считано от 21.11.2020 г. В настоящия случай исковият период обхваща 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., поради което възражението за погасяване на задължението по давност е частично основателно, а именно за задълженията с изискуемост настъпила преди 21.11.2020 г., които съгласно заключението на ССчЕ възлизат на сумата от 149,96 лв. – главница за ТЕ и лихва върху нея – 27,75 лв.

Непогасените по давност задължения, съгласно заключението на ССчЕ, са както следва сумата от 1346,29 лв. – главница за ТЕ, сумата от 200,63 лв. – лихва върху главницата за ТЕ; сумата от 27,80 лв. – главница за услуга за дялово разпределение и сумата от 5,20 лв. – лихва върху главницата за ДР.

С оглед горното, съразмерно с квотите на ответниците, предявените искове са основателни както следва: за ответника И. Б. К. – до сумата от 897,53 лв. - главница за ТЕ; до сумата от 133,75 лв. - лихва върху главницата за ТЕ; до сумата от 18,53 лв. 4 главница за услуга за дялово разпределение и до сумата от 3,47 лв. - лихва върху главницата за ДР. за ответника Л. С. К. – до сумата от 224,38 лв. - главница за ТЕ; до сумата от 33,44 лв. - лихва върху главницата за ТЕ; до сумата от 4,63 лв. главница за услуга за дялово разпределение и до сумата от 0,87 лв. - лихва върху главницата за ДР. за ответника Н. С. К. – до сумата от 224,38 лв. - главница за ТЕ; до сумата от 33,44 лв. - лихва върху главницата за ТЕ; до сумата от 4,63 лв. главница за услуга за дялово разпределение и до сумата от 0,87 лв. - лихва върху главницата за ДР.