Определение № 2550 от 30.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2550 гр. София, 30.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вилислава Янч. Ангелова

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно частно наказателно дело № 20251100604994 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Образувано е по частна жалба на адв. Е.И. в качеството й на защитник на подсъдимия Д. Е., с която се иска изменение на взетата мярка за неотклонение в по-лека такава. В жалбата са изложени съображения, че адв. И. не е имала връзка с подсъдимия, тъй като телефонът й е бил откраднат, а в съдебно заседание не се е явила поради здравословни причини. Твърди се още, че подсъдимият не се е явявал в съдебно заседание, тъй като искал делото да се гледа при задочно производство, но вече щял да се явява.

Прокуратурата не е взела становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Подсъдимият Е. е предаден на съд с обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 06.11.2024 г., с повдигнато обвинение за извършено престъпление с правна квалификация чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство са правени неколкократни опити подсъдимият Е. да бъде призован за привличане в качеството на обвиняем на следните адреси: кв. **** (адрес за призоваване по делото); гр. **** (настоящ адрес) и гр. София, ул. **** (постоянен адрес), като лицето не е установявано на нито един от изброените адреси.

След постановяване на разпореждането, с което делото е внесено в разпоредително заседание, е направен опит за призоваване на подсъдимия, като последният не е установен.

С протоколно определение от 04.02.2025 г. районният съд на основание 1 чл. 66 НПК е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимия Е., тъй като последният не е открит на адреса, известен по делото и е станал причина за отлагане на делото. Съгласно определението на съда подсъдимият е обявен за общодържавно издирване, за да бъде задържан и преведен в Софийски централен затвор. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 12.02.2025 г.

Следващото съдебно заседание е било насрочено за 05.03.2025 г., на което подсъдимият Е. отново не се е явил, тъй като към този момент не е бил открит и мярката за неотклонение не е била изпълнена. Съдът е отложил делото за 16.04.2025 г., на което подсъдимият Е. не се е явил, тъй като все още не е бил открит. Защитникът му е заявил, че Е. се намира в Испания и има затруднение в участието в процеса, като не са представени доказателства в тази връзка. Съдът отново е отложил делото за 24.06.2025 г., към който момент местонахождението на подсъдимия все още не е било установено и мярката за неотклонение не е била изпълнена. Ето защо в проведеното съдебно заседание на 24.06.2025 г. подсъдимият отново не се е явил.

Съдът е отложил делото за 18.07.2025 г., като към момента подсъдимият все още не е бил открит. В писмото на МВР, находящо се на л. 134 от първоинстанционното дело, е посочено, че последното регистрирано влизане на територията на Република България на подсъдимия е от 02.10.2024 г., след което няма други отразени преминавания на границата в двете посоки. На тази дата отново не е проведено разпоредително заседание, тъй като за пореден път подсъдимият не се е явил. Направено е искане обаче от защитника на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение, като в производство по реда на чл. 270 НПК районният съд е приел, че към момента не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат изменение на взетата мярка за неотклонение, доколкото подсъдимият все още не е установен нито на адресите, известни по делото, нито след извършените действия от сектор „Издирване“. Ето защо е оставил молбата на адв. И. за изменение на взетата мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Макар да няма изрично искане за отмяна на протоколно определение от 18.07.2025 г., с което е оставена без уважение молбата на адв. И. за изменение на взетата мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия, при така изложените доводи в жалбата съдът приема, че е сезиран с частна жалба по реда на чл. 270, ал. 4 НПК. Настоящият съдебен състав намира, че искането е подадено от процесуално легитимирана страна в надлежна форма и в законоустановения срок, поради което е допустимо. Същото обаче е неоснователно поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 НПК в настоящото производство съдът следва да установи дали са налице новонастъпили обстоятелства, обусловили вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

Разпоредбата на чл. 57 НПК изброява целите на мерките за неотклонение и първата от тази цели е да се попречи на подсъдимия да се укрие. Идеята на тази „законово гарантирана пречка пред укриване“ е да се осигури възможността наказателното производство да протече в един разумен 2 порядък, и като срок, и като спазване на законова процедура. Проследявайки поведението на подсъдимия в досъдебното и особено в съдебното производство, за въззивния съд не остава ни най-малко съмнение, че Е. се е укривал. Въпреки че е бил уведомен за задълженията си да участва в наказателното производство при призоваване, той не е откриван на известните адреси по делото, за да бъде призован. Прецизно и обосновано районният съд е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НПК и е наложил най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, доколкото подсъдимият с неявяването си в съдебно заседание е станал причина за отлагането му. Следва да се посочи, че определението, с което районният съд е взел мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия на основание чл. 66 НПК не е обжалвано и е влязло в сила. Въпреки това, в четири поредни съдебни заседания не е даван ход на разпоредителното заседание, защото подсъдимият не е бил установен, въпреки действията по издирването му, респ. наложената спрямо него мярка и понастоящем все още не е изпълнена.

Несъстоятелни са твърденията, релевирани с частната жалба, че адв. И. не е имала връзка с подсъдимия, доколкото това обстоятелство е ирелевантно по отношение на задължението на подсъдимия да се явява пред съда. С поведението си подсъдимият е поставил първоинстанционния съд пред правната и процесуална невъзможност да измени мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в която и да е друга по-лека, като според настоящия съдебен състав единствено вземането на най-тежката мярка за неотклонение би било процесуалната гаранция за осуетяване на възможността Е. да се укрие, в изпълнение целите по чл. 57 НПК.

Неоснователен е и доводът, наведен с жалбата, че подсъдимият не се е явявал, защото е искал делото да протече при задочно производство. Делото пред районния съд е образувано по обвинение за тежко престъпление, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително. Именно поради тази причина в пет поредни съдебни заседания поради неявяване на подсъдимия не е даван ход на разпоредителното заседание, с което си поведение Е. е станал причина за отлагане на делото. Последният не е посочил уважителни причини за неявяването си, нито такива са обосновани в частната жалба, предмет на настоящото производство.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира подадената частна жалба за неоснователна, а определението на районния съд, с което направеното от защитника на подсъдимия искане за изменение на мярката за неотклонение е оставено без уважение – за правилно и законосъобразно. Ето защо обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал.

4 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от

18.07.2025 г., постановено по НОХД № 15493/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 83 ми състав, с което е оставена без уважение молбата на адв. И. за изменение на взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо подсъдимия Д.

Е..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4