Решение № 19085 от 22.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19085 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20231110141018 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск от ищцата Л. С. С. срещу „ЗД „БУЛ ИНС“” АД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 120,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените от нея разходи за лечение чрез закупуване на регулируема шийна яка, настъпили вследствие на ПТП от 07.01.2023 г. в гр. София, в района на кръстовището с ул. „Бистришко шосе“ и ул. „Юрушка църква“, около 14:55 часа между лек автомобил марка „Форд“, модел „С Макс“, с per. № CB0495CT, управляван от В. С. С., и лек автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ90“, с per. СВ9917ВВ, управляван от В. К. С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на претенцията към ответното дружество - 19.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че на 07.01.2023 г., около 14:55 часа в гр. София, по ул.

„Юрушка църква“, в района на кръстовището с ул. „Бистришко шосе“, с посока на движение от ул. „Самодивски езера“, към ул. „Околовръстен път“, В. С. С. управлявал лек автомобил марка „Форд“, модел „С Макс“, с per. № CB0495CT. В автомобила на предна дясна седалка (до шофьорското място) с поставен обезопасителен колан пътувала ищцата. В района на кръстовището, образувано от ул. „Бистришко шосе“ и ул. „Юрушка църква“, водачът на лек автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ90“, с per. № СВ9917ВВ, нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в кръстовището без да 1 спре, въпреки наличието на пътен знак „Б2 - Стоп“ и без да намали скоростта си на движение, не пропуснал движещия се от ляво, спрямо посоката му на движение, по път с предимство лек автомобил марка „Форд“, модел „С Макс“, с per. СВ0495СТ, вследствие на което настъпил удар между двата автомобила.

В резултат на ПТП на ищцата били причинени следните увреждания: дисторзио коли, цервикална остеохондроза, дискова протрузия на ниво С-4, С5 и С-6, медианен дисков пролапс с разкъсване на фиброзния анулус на ниво С-5 и С-6, вертебрален синдром, S - образна сколиотгична деформация, парестезия на ниво С-6 и С-7 , радиокулапатия в дясно на ниво С-8. Посочва се, че след пътнотранспортното произшествие ищцата е транспортирана в УМБАЛ „Света Анна“ – София“ АД, където е прегледана, като на същата е предписана имобилизираща шийна яка за период от около 20 дни. Във връзка с лечението си ищцата е направила разход на 12.01.2023 г. за сумата от 120,00 лева за закупуване на регулируема шийна яка. Посочва се, че срещу виновния водач В. К. С., управлявал лек автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ90“, с peг.

№ СВ9917ВВ е образувано административнонаказателно производство, като му е съставен АУАН № 850364/07.01.2023 г., за допуснато нарушение на разпоредбите на ЗДвП и е издадено Наказателно постановление № 23-4332000324/17.01.2023 г. Към момента на ПТП автомобилът, управляван от виновния водач, имал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, по полица № BG/02/122000676708 от 25.03.2022 г., валидна до 24.03.2023 г. С молба с вх. № ОК-44499/19.01.2023 г. ответното дружество било сезирано за изплащане на обезщетение на ищцата за претърпените от нея имуществени вреди, била представена и банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетението, но до настоящия момент не било изплатено такова. Направено е искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва исковата претенция по основание и размер.

Твърди се, че исковата претенция е в прекомерно завишен размер. Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение на водача В. К. С., както и представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 10 от 07.01.2023 г. в частта от съдържанието му „Обстоятелства и причини за ПТП“.

Навеждат се доводи за съпричиняване от страна на ищцата, доколкото се 2 твърди, че същата не била с обезопасителен колан. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение като недоказан. Оспорват се твърденията на ищцата, че уврежданията се намират в причинна връзка и са в следствие от процесното ПТП. Твърди се, че ищцата не е следвало да заплаща яката, а разходите е следвало да се поемат от НЗОК. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция, а в условията на евентуалност – за намаляване размера на претендираното обезщетение, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 07.01.2023 г., около 14:55 часа в гр. София, в района на кръстовището с ул.

„Бистришко шосе“ и ул. „Юрушка църква“, е настъпило пътно-транспортно произшествие между водачите на лек автомобил марка „Форд“, модел „С Макс“, с per. № CB0495CT и лек автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ90“, с per. СВ9917ВВ, както и че към момента на процесното ПТП МПС с марка „Волво“, модел „ХЦ90“, с per. СВ9917ВВ е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество.

От представените към исковата молба и с молба от 26.01.2024 г. от СДВР писмени доказателства, и събраните гласни доказателства се установява, че на процесната дата в гр. София е настъпил твърдения пътен инцидент между лек автомобил марка „Форд“, модел „С Макс“, с per. № CB0495CT, в който пасажер е била ищцата, и лек автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ90“, с per. СВ9917ВВ. Лек автомобил марка „Волво“ се е движел по ул. „Юрушка църква“, с посока на движение от ул. „Копринка“ към ул.

„Бистрищко шосе“. Несъобразявайки се с знак „Стоп“ на кръстовището с ул.

„Бистришко шосе“ и ул. „Юрушка църква“ водачът на автомобила предприема ляв завой на главен път, при което отнема предимството на движещия се по ул.

„Бистришко шосе“ лек автомобил марка „Форд“, модел „С Макс“ и го удря от лявата му страна. По време на пътуването ищцата е била с поставен предпазен колан. Вследствие на удара същата е получила като травматични увреждания травма на шийния отдел на гръбначния стълб, състояща се в контузия на шията, а именно – навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния 3 отдел на гръбначния стълб, без рентгенови данни за счупване на тела и израстъци, и без разместване/луксация на стави, и без магнитно-резонансни данни за контузия на подлежащия гръбначен мозък. Към исковата молба са представени на л. 50 фактура и касов бон за закупуването на 12.01.2023 г. на регулируема яка „Филаделфия“, както и за проведени медицински изследвания във периода след инцидента във връзка със здравословното състояние на ищцата.

По делото са разпитани като свидетели двамата водачи – В. К. С. и В. С.

С.. Показанията на свидетелите относно механизма на процесния инцидент касателно участници, време и място на настъпване, посока на движение на всеки от участвалите автомобили и причини за настъпването на ПТП-то намират съвпадение, поради което съдът ги кредитира в тази част. Свидетелят С., като шофъор на автомобила, в който е пътувала ищцата, заявява, че същата е била с поставен обезопасителен колан. Противоречащо се явява изложението в показанията на двамата свидетели относно обстоятелството дали всеки от водачите е имал водимост към другия. Свидетелят С. посочва, че е видял приближаващия към кръстовището лек автомобил „Волво“, докато свидетелят С. разказва, че едва при предприемане на маневрата за ляв завой е възприел лекия автомобил, управляван от свидетеля С., тъй като до момента поради разположението на строеж непосредствено на кръстовището не е имал видимост. За да прецени на кои показания да даде вяра съдът се позова на изводите на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза, доколкото по делото не са събрани други преки или косвени доказателства в насока разрешаване на противоречието. Тук следва да се посочи, че макар заключението да не е доказателство, а експертизата да е способ за проверка на такива, вещото лице, за да стигне до експертните си изводи, е работило както върху събраната доказателствена маса, така и върху данни от „Гугъл мапс“ и „Гугъл ърт“ относно обкръжението на пътната обстановка в процесния участък, в т.ч. е отразило наличието или липсата на сгради, респ. строежи на такива, към отминал период – а именно към процесната дата. Въпреки възможността единствено за връщане на изображенията към ориентировъчна дата от отминал период, доколкото става въпрос за сграда, чието изграждане, респ. премахване, не предполага кратка продължителност, съдът счита, че ако подобно препятствие е било налице на процесното кръстовище, независимо от етапа му на завършване, същото би било забележимо на изображенията „Гугъл 4 мапс“ и „Гугъл ърт“. Вещото лице е посочило, че причината за настъпване на инцидента е било поведението на водача на лек автомобил „Волво“, който пренебрегнал указанията на пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и е реализирал процесното ПТП с другия водач.

Експертът е посочил, че и двамата водачи са имали видимост един към друг преди настъпване на произшествието, което съдът кредитира с оглед горепосоченото противоречие, като ударът е бил предотвратим от водач на МПС „Форд“, който при движение с 30-40 км/ч е имал над 30 метра видимост към другия лек автомобил и ако е задействал спирачната уредба от момента на възприятието на другия водач, е можел да избегне удара, което отговаря и на показанията на свидетеля С., който заявява, че е видял как другият автомобил приближава кръстовището, как не спазва знак „стоп“ и продължава да ускорява до настъпване на удара в следващия момент.

Съдът кредитира в цялост освен заключението по допуснатата съдебноавтотехническа експертиза, така и заключението по назначената съдебномедицинска експертиза, като компетентно изготвена от експерт в съответната област след подробно запознаване с материалите по делото. Експертът е посочил, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила травма на шийния отдел на гръбначния стълб, състояща се в контузия на шията, а именно – навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, без рентгенови данни за счупване на тела и израстъци, и без разместване/луксация на стави, и без магнитно-резонансни данни за контузия на подлежащия гръбначен мозък. В открито съдебно заседание вещото лице изрично е уточнило, че травмата е в причинно-следствена връзка с процесния инцидент. В заключението и при разпита си пред съда експертът уточнява, че по делото са налице данни за предшестващи дегенеративни процеси в шийния сегмент и патология в ръката на ищцата. Вещото лице е посочило обаче изрично, че без травма от инцидента и само при наличието на дегенеративните процеси, носенето на шийна яка не би било предписано.

Предвид изводите на вещото лице и липсата на насрещно доказване в насока опровергаване пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между инцидента и травмата, съдът счита, че именно от процесния инцидент е настъпила такава травма в шията на ищцата, предпоставила задължителното лечение с шийна яка. Вещото лице е посочило, че при такава травма лечението може да се осъществи с обикновена яка, вместо с предписаната яка 5

„Филаделфия“, но и последната е послужила за лечението. По делото не са събрани доказателства за разликата в цените между двете яки, а от експертните изводи става ясно, че закупуването на процесната яка е било обусловено от предписаното на ищцата лечение.

С писмо, входирано при ответника на 19.01.2023 г., ишцата е направила искане за изплащане на претендираните в настоящото производство разходи за лечение. С писмо от 20.01.2023 г. застрахователят е указал на молителя необходимостта от предоставяне на допълнителни документи по претенцията.