Решение № 971 от 23.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.......................... гр.София, 23.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 с-в в публично съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА при секретаря Румяна Аврамова, разгледа търговско дело

№ 2380 по описа за 2018г. и взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Д. ООД, ЕИК: *******срещу К.ООД, ЕИК: *******обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 95, ал. 1, вр. ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП и чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП/в ред. към ДВ брой 28/2018 година/ - за заплащане на обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ от нарушаване на имуществени авторски права /чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 ЗАПСП/ върху фотографски произведения и за осъждане на ответника за преустановяване на неправомерното използване на фотографските произведения, предмет на закрилата.

Производството в частта по иска по чл. 95б, ал. 1, т.

2 ЗАПСП- за осъждане на ответника за преустановяване на неправомерното използване на фотографските произведения, предмет на закрилата- е прекратено с влязло в сила определение от 18.03.2019 година

Ищецът Д. ООД твърди да е носител на авторски права върху фотографски произведения, предмет на исковете, на основание чл. 42 ЗАПСП. Ищецът твърди, че е осъществил първо публично показване на снимките, предмет на спора и отделно- неколкократно публично представяне на фотографиите.

Твърди че ответникът е осъществил нарушение на авторските права, като е възпроизвел фотографиите на витрина на магазин и публично ги е показал, което е извършено с комерсиални цели /с цел реклама и увеличаване на търговските продажби/, тъй като снимките съответстват на продаваните в магазина стоки. Твърди, че не е дал съгласие за ползването ми, а при използване на фотографиите не е посочено кой е носител на авторските права върху тях. Претендира законна лихва и разноски.

Ответникът оспорва исковете, като твърди, че снимки не са поставяни на посочения от ищеца търговски обект, че последният не се стопанисва от ответника и не е негов, че ищецът не е носител на авторски права върху процесните фотографски изображения, че не е налице увреждане на ищеца за сметка на ответника. Оспорва и размера на претендираното обезщетение.

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи, че е носител на авторските права върху процесните фотографски произведения, че в посоченото време и място, стопанисвано от ответника, публично са възпроизведени и показани фотографиите. Носи тежест да докаже и претърпени вреди в резултат на поведението на ответника, както и техния размер. В тежест на ответника е да установи, че е имал разрешение от носителя на авторските права за използване на произведенията. Евентуално, носи тежест да докаже и че са били налице предпоставките за използването му при условията на чл. 24 ЗАПСП или че е платил обезщетение за претърпените вреди. Носи тежест да докаже и останалите си възражения.

По иска с правно основание чл. 95, ал. 1, вр. ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП.

Съдът, като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа и правна страна следното:

Видно от договор от 01.11.2012 година /л. 11 и сл. от делото/, ищецът е възложил на фотографа Т.А.създаване на фотографии по поръчка, с цел създаване на рекламни материали на продуктите на ищеца – модно дамско облекло и модни аксесоари и популяризиране на търговската марка DEMOBAZA и сайтът за електронна търговия, като фотографът следва да заснема артикулите от ежегодните сезонни /по две на година/ колекции модни стоки за мъже и за жени /вкл. съгл. чл. 5 – върху модели/. Изрично, в чл. 6, ал. 1 от договора, страните са се съгласили авторските права върху фотографиите, създадени в изпълнение на договора да се носят от ищеца, като поръчител по договора. Според чл. 7, ал. 2, възнаграждението се уговоря отделно за всяка колекция с допълнително споразумение. Видно от представените анекси, възнаграждение е договорено за колекциите пролет – лято 2018 година жени и мъже, пролет – лято 2016 година мъже и жени, както и есен – зима 2015 година – жени и мъже.

По делото не е спорно обстоятелството, че ищецът произвежда и търгува с дрехи, обувки и аксесоари под търговската марка DEMOBAZA.

От заключението на вещото лице Й.А., което съдът кредитира като обективно, мотивирано, изготвено в обхвата на специални знания на експерта и неоспорено от страните, се установява, че предмет на изследване са представените по делото електронни носители, които съдържат първичните, необработени и високодетайлни изображения, отговарящи на разпечатаните и представени с исковата молба снимки. Според заключението, фотографиите не са в непосредствена последователност и изследваните електронни фотографски файлове не са претърпели последваща софтуерна обработка, тоест, са автентични. Според метаданните, една от снимките е заснета на 13.09.2017 година, две – на 14.09.2017 година, една – на 20.03.2015 година и две – на 25.07.2015 година, като всички фотографии са направени от един и същи модел и марка фотоапарат, с един и същ сериен номер, както и са ползвани едни и същи /жена и мъж/ фотомодели, които са облечени с модно дизайнерско облекло, при идентични експонационни характеристики, осветление и фон. Според вещото лице, 5 от фотографските изображения от Приложение 4 към исковата молба /снимките на витрините на търговския обект, стопанисван от ответника/, а именно първо, второ, трето, пето и шесто произтичат от представените от ищеца сурови електронни файлове – 484Q6889.CR2, 484Q6886.CR2, 484Q0890.CR2, 484Q9244.CR2 и 484Q0873.CR2, а първото поред изображение на мъжки манекен /от витрината на магазина/ не представлява един и същи фотокадър със съдържащия се на файл 484Q3405.CR2. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е възможно, предвид устойчивост в похвата и стила, да се касае за различни кадри от една фотосесия. Експертът сочи същевременно, че изображенията върху витрините са фотомонтаж от по три изображения /три отделни фотоса/, което от техническа гледна точка не представлява сложност, но е необходимо използването на автентичните електронни файлове.

Вещото лице е констатирало наличието на фотографиите от Приложение 3 и в сайта на ищеца /за онлайн търговия на процесния бранд облекла и аксесоари/, както и невъзможност същите да бъдат свалени оттам.

От показанията на разпитаните в хода на процеса свидетели Пехливанова и Д. се установява, че през м. април 2018 година върху витрините на търговски обект, стопанисван от ответното дружество /функциониращ като магазин за дрехи, вкл. предлагащ екстравагантни италиански стоки/, са били поставени фотосите по приложение 4 от исковата молба. Според свидетелката П., същите фотографии са били качени и в сайта на Д.най-късно към м. април-май 2018 година, за което тя има и лични впечатления. Според свидетеля Д. снимките са свалени от витрината 2-3 седмици след поставянето им.

Така, по силата на договора и притежаваните от ищеца сурови файлове на шестте снимки по Приложение 3 на исковата молба, последният се легитимира като носител на авторските права върху фотографските изображения по приложение № 3 от исковата молба. Същите притежава на основание чл. 42, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 ЗАПСП, предвид изрично уговореното с автора на фотографските изображения в договора от 01.11.2012 година, а именно - правото на изключително ползване на произведенията, което, освен това, не е ограничено със срок или територия. Безспорно фотографските изображения, предвид нормата на чл. 3, ал. 1, т. 7 от ЗАПСП, попадат под закрилата, установена от ЗАПСП и представляват обект на авторско право, още повече вещото лице изрично сочи, че същите са продукт от творчески замисъл и притежават художествена стойност, поради креативния и новаторски подход при създаването им, тоест – са произведение на изкуството. От доказателствата по делото – свидетелските показания и заключението на вещото лице се установи, че фотографиите са били разгласени от ищеца в интернет пространството – като са публикувани на интернет сайта му, вкл. в каталозите на съответните сезонни колекции, като същите са използвани именно за целта, за която са създадени, съобразно уговореното в договора за поръчка. Тоест, фотографиите са свързани с предлаганите от ищеца артикули – съответните модни дрехи и аксесоари, носещи марката Д.и представляват, както средство за електронна търговия, така и реклама на продуктите. Ответникът и не навежда конкретни възражения за това друго физическо лице да е автор на процесните произведения и да е създало фотографиите и в този смисъл ишецът да не притежава правото на изключително ползване по отношение на тях.

Или, установиха се първите две предпоставки за уважаване на иска – наличието на обект на закрила по ЗАПСП и че ищецът е носител на авторските права върху тези обекти - процесните фотографии, предмет на исковата молба, тоест, установи се неговата активна материалноправна легитимация.

Ответникът е търговско дружество, което извършва търговска дейност, включително предлага на пазара стоки – модно облекло и аксесоари и в обекта, находящ се на адреса в гр. София, на ъгъла на бул. Стамболийски и ул. Атон. Безспорно се установи и обстоятелството, че в период от 2-3 седмици през пролетта на 2018 година на витрините на цитирания магазин са били поставени изображенията от приложение 4 на исковата молба, като не се установи да е посочен авторът на снимките/носителят на авторските права или пък откъде те са били взети, както и не се установи за поставянето и изпозването им да е било искано съгласието на ищеца. Недостатъчно за установяване на този факт е косвеното доказателство – а именно заключението на вещото лице, че за детайлно възпроизвеждане на фотографиите върху фотомантажи с такъв размер е необходимо използването на автентичните файлове.

Дори да се приеме, че последните са ползвани при изготвяне на фотомантажите от по три фотографски изображения, по никакъв начин не се доказа това да е станало при изричното съгласие на ищеца или пък последният да ги е предоставил на третото лице, което ги е монтирало на витрините на ответника.

Установи се и че в търговския обект, където са били изложени фотосите, са се продавали модни дрехи и аксесоари на други марки, като дрехи и аксесоари с марката на ищеца – DEMOBAZA - там не се продават, в какъвто смисъл са показанията на Пехливанова и представеният касов бон за закупен артикул от магазина, както и показаниятана Д..

Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАПСП, авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. Според ал. 2, т. 6, за използване по смисъла на ал. 1 се смятат действия като публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин, а в ал. 3 е посочено, че използване по ал. 2, т. 3 до т. 8 включително е налице, когато посочените действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица. От доказаните по делото и изложени по-горе факти се налага обоснован извод, че е налице нарушение на имущественото право на носителя на авторските права, а именно произведението да се използва изключително от него и да не може да се използва от друго лице, без негово съгласие, върху пет от шестте снимки, предмет на исковата молба. Снимките безспорно са използвани от ответника чрез публичното им показване, като с оглед местоположението на търговския обект и начина на възпроизвеждането им върху витрините на магазина, същите несъмнено е могло да бъдат възприети от неограничен брой лица- клиенти, случайни минувачи и др. Следва да се отбележи и че в случая не се установява никоя от хипотезите на свободно ползване на обект на авторски права, предвидени в чл. 24 и чл. 25 ЗАПСП, още повече, че предвид обекта на който са възпроизведени снимките, използването има търговска цел.

Следователно, фотографиите, създадени по поръчка на ищеца, по отношение на които същият е носител на авторски права по смисъла на чл. 42 ЗАПСП, са били ползвани от ответника при търговската му дейност в магазин за модни дрехи и аксесоари, но без изричното съгласие на ищеца, при което са нарушени правата му по чл. 18, ал. 1, вр., ал. 2, т. 1 и т. 6 и чл. 19, вр. чл. 35 и чл. 95, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП, на носител на авторски права.

Разпечатката съдържа 28 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0968f9ed-942a-4596-95db-03701d98ec58