Решение № 19009 от 22.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19009 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20211110140702 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, съдебна делба във фаза по допускането й.

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК и е образувано по подадена от П.

Г. Г. - Л., искова молба, насочена против Д. Л. Л., с която са предявени искови претенции с правно основание чл. 34 ЗС за делба на поземлен имот с идентификатор 68134.51*****, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София с площ от 260 кв.м. и граници и съседи по действаща кадастрална карта, одобрена със заповед РД – 18 – 53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК: ***, ***, ***, ***, ***, *** (номер по предходен план, одобрен през 1987 г.: УПИ XI-13 с площ 254 кв.м. от квартал 24а по плана за гр. София, местност /местност/, при съседи: булевард, УПИ Х-12, УПИ ХII14); магазин № 2 с идентификатор 68134.51*****.1.3, находящ се на първи етаж от жилищна сграда еднофамилна с идентификатор 68134.51*****.1, с площ от 30,36 кв.м. с прилежащите му 11 кв.м. складово помещение и 7,9 % от ид.ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата по действаща кадастрална карта, одобрена със заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК: на същия етаж 68134.51*****.1.4, под обекта няма, над обекта 68134.51*****.1.1 и апартамент № 2 с идентификатор 6813.51*****.1.2, находящ се на трети етаж от жилищна сграда еднофамилна с идентификатор 68134.51*****.1, с площ от 80,14 кв.м. с прилежащите му 41,3 % от ид.ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата по действаща кадастрална карта, одобрена със заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК: на същия етаж няма, под обекта 68134.51*****.1.1, над обекта няма; иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството, оставено от Л.Н.Л. и иск с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН за допускане пресмятане в полза на ищцата на участието й в извършени в периода от 1992 г. до 2012 г. подобрения, довели до увеличаване на наследството, което увеличение да се присъди в пари във втората 1 фаза на делбата.

С протоколно определение от 04.10.2024г., влязло в законна сила на 12.10.2024г., на основание чл. 233 ГПК, производството по делото е прекратено в частта, досежно исковете с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 12, ал. 2 ЗН, поради отказ от иска.

Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с ответницата са наследници по закон на Л.Н.Л., починал на 24.02.2019 г. Твърди се, че ищцата е била съпруга, а ответницата дъщеря на наследодателя. Излага, че наследството оставено от Л.Н.Л. се състои от недвижим имот с административен адрес гр. София, р-н Сердика, /адрес/ и представляващ 57,1 % ид.ч. от УПИ XI-13 с площ 254 кв.м. от квартал 24 по плана за гр. София, местност, /местност/ при съседи булевард, УПИ Х-12, УПИ ХII-14, идентификатор на поземления имот 68134.51*****, както и следните обекти от построената в него триетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.51*****.1: магазин 2 на първия етаж /с идентификатор 68134.51*****.1.3/ с прилежащите му 7,9 % от ид.ч. от общите части на сградата и апартамент № 2 на третия етаж с идентификатор 68134.51*****.1.2, с прилежащите му 41,3 % от ид.ч. от общите части на сградата. Сочи, че на 02.01.1910 г. с крепостен акт за придобит недвижим имот чрез покупко-продажба Л. М. (Т.) Н. – дядо на Л.Н.Л. е закупил от общината в София земя с площ от 254,35 кв.м., върху която по-късно била построена триетажна сграда. Излага, че на 02.08.1929 г. Л. М. (Т.) Н. е починал и е оставил наследници по закон – Н.Л.М. /баща на наследодателя - Л.Н.Л./, И.Л.М. и Р.Л.М.. Сочи, че на 05.12.1929 г. е извършена делба с разделително от 05.12.1929 г., съгласно което недвижимият имот, представляващ дворно място с площ 254 кв.м. се предоставил в реален дял на Н.Л.М., който построил върху дворното място триетажна сграда. Поддържа, че след смъртта на Н.Л.М., неговите наследници по закон - Т.М. Л.

/съпруга/, Л.Н.Л. /син/ и Л.Н.Л. /син/ извършили на 15.10.1968 г. делба, като съпругата му получила в реален дял първи етаж, Л. – втори, а Л. – трети. Твърди, че по силата на Решение от 08.10.1973 г. на СГС, бракоразводна колегия по гр.д. № 2390/1973 г. бил прекратен първият брак на Л.Н.Л. и с решение от 04.12.1975 г. на СРС, 1-ви състав по гр.д. № 4155/1975 г. третият етаж от жилищната сграда му бил предоставен в дял.

Излага, че след смъртта на майка им – Л.Н.Л. и Л.Н.Л. с договор за доброволна делба от 30.06.2000 г. си поделили първия етаж от сградата, като всеки получил по един от двата обособени там /на първия етаж/ магазина в реален дял. След смъртта на Л.Н.Л., Л.Н.Л. останал единствен наследник на целия недвижим имот и построената в него триетажна сграда, наследявайки майка си и брат си. Аргументира, че с Договор за дарение на недвижим имот № 137, том 211, дело № 55533 от 30.11.2006 г. Л.Н.Л. е дарил на дъщеря си – Д. Л. Л. втори етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се на /адрес/ в дворно място, представляващо имот планоснимачен номер 13, квартал 24 по плана на гр. София, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, заедно с мазе със застроена площ от 11,75 кв.м. и таван със застроена площ от 11,85 кв.м., както и припадащите се 42,9/100 ид.ч. от общите части на сградата и мястото, както и магазин № 1 от южната страна, състоящ се от търговска част с площ от 26,40 кв.м., тоалетна и складово помещение с площ от 10 кв.м., заедно с 7,9/100 ид.ч. от общите части на сградата, без ид.ч. от дворното място при съседи на магазина: двор, двор, Л. Л.ов и булевард, а съседите на мястото по скица – булевард, парцел Х – 12, парцел VI – 8, парцел XII – 14. Твърди, че с договор за дарение на недвижим имот от 27.11.2008 г., вписан в служба по вписванията с дв. вх. № 87127/27.11.2008 г. Л.Н.Л. е дарил на ищцата апартамент с площ от 71,320 кв.м. и мазе 23 с административен адрес: гр. София, /адрес/. Счита, че въпреки дарението в нейна полза, поради огромната стойност на дареното в полза на ответницата, запазената част на ищцата остава накърнена.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който искът за делба не се оспорва при посочите квоти.

2

Съдът като съобрази събраните по делото материали, становищата на страните и закона и при съобразяване процесуалноправната разпоредба на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 34 ЗС за делба

В тежест на ищеца е да докаже наличието на съсобственост между страните по отношение на процесните имоти, възникнала на основание наследство.

По отношение на делбата на магазин № 2, представляващ самостоятелен обект на право на собственост с идентификатор 68134.51*****.1.3 и апартамент № 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 6813.51*****.1.2.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че П. Г. Г. и Д.

Л. Л. са наследници по закон на Л.Н.Л., че Л.Н.Л. е починал на 24.02.2019 г., че страните в настоящото производство са съсобственици на магазин № 2 с идентификатор 68134.51*****.1.3 и апартамент № 2 с идентификатор 6813.51*****.1.2, по силата на наследствено правоприемство, че Л.Н.Л. през 2006 е дарил на Д. Л. Л. втори етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се на /адрес/ в дворно място, представляващо имот планоснимачен номер 13, квартал 24 по плана на гр. София, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, заедно с мазе със застроена площ от 11,75 кв.м. и таван със застроена площ от 11,85 кв.м., както и припадащите се 42,9/100 ид.ч. от общите части на сградата и мястото, както и магазин № 1 от южната страна, състоящ се от търговска част с площ от 26,40 кв.м., тоалетна и складово помещение с площ от 10 кв.м., заедно с 7,9/100 ид.ч. от общите части на сградата, без ид.ч. от дворното място при съседи на магазина: двор, двор, Л.

Л.ов и булевард, а съседите на мястото по скица – булевард, парцел Х – 12, парцел VI – 8, парцел XII – 14; че с договор за дарение на недвижим имот от 27.11.2008 г., вписан в служба по вписванията с дв. вх. № 87127/27.11.2008 г. Л.Н.Л. е дарил на ищцата апартамент с площ от 71,320 кв.м. и мазе 23 с административен адрес: гр.

София, /адрес/.

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства намират опора в приобщената по делото доказателствена съвкупност.

Не е спорно по делото, че страните са наследници на Л.Н.Л., ЕГН **********, обстоятелство, което намира опора и в приобщеното на л. 9 по делото копие на удостоверение за наследници, от което е видно, че ищцата П. Г. Г. – Л. е била негова съпруга, а Д. Л. Л. негова дъщеря.

От приложеното на л. 23 по делото копие на решение на Софийски районен съд от 02.10.1968г. се установява, че между наследодателя на страните Л.Н.Л., брат му Л.Н.Л. и майка им Т.Н. Л. е извършена делба на процесните самостоятелни обекти на правото на собственост, като в дял на Л.Н.Л. е поставен ап. 2, в дял на Л. Л.ов ап. 1, а в дял на Т. Л. двата магазина на партерния етаж.

От приложеното на л. 37 по делото копие на удостоверение за наследници се установява, че Т. Л. е починала на 19.09.1980г., като наследниците й по закон са Л.

Л.ов и наследодателят на страните по делото Л. Л.ов.

От приложеното на л. 36 удостоверение за наследници се установява, че Л. Л.ов е починал на 31.10.2000год. – неженен без деца.

С оглед гореизложеното следва извода, че по силата на наследствено правоприемство, наследодателят на страните Л.Н.Л. е станал собственик на дворното място, ведно с изградената в него сграда.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 87, том III, рег. № 7402, дело № 452 от 2006г., общият наследодател на страните по делото Л. Л.ов е дарил на 3 ответника Д. Л. апартамент 1, ведно с приспадащите се 42.9% идеални части от сградата и мястото върху което е построена.

Със същия нотариален акт е прехвърлено и правото на собственост върху построения в процесната сграда Магазин №1, ведно с съответните идеални части от общите части на сградата, но изрично е посочено без идеални части от дворното място.

По изложената аргументация и с оглед обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства, следва се постанови решение, с което да се допусне делба на магазин № 2, представляващ самостоятелен обект на право на собственост с идентификатор 68134.51*****.1.3 и апартамент № 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 6813.51*****.1.2 при квоти по ½ идеална част за всеки от съделителите.

По отношение делбата на 57.1% идеални части от дворното място поземлен имот с идентификатор 68134.51*****.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 38, ал.1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

Когато в дворното място е построена сграда, в която правото на собственост върху различни самостоятелни обекти принадлежи на различни лица, т.е. сградата е в режим на етажна собственост, но не всички собственици на самостоятелни обекти притежават идеални части от дворното място, а наред с това право на собственост върху идеални части от дворното място притежава и лице, което няма вещни права върху самостоятелен обект в сградата, дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и ползването му следва да бъде разпределено по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. При това разпределение следва да бъде отчетено и правото на лицето, притежаващо самостоятелен обект в сградата въз основа на реализирано право на строеж, да ползва земята доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение. Земята не във всички случаи на застрояване със сграда, в която отделните обекти принадлежат на различни лица, е обща част, тъй като собствеността върху етажи или части от етажи може да бъде прехвърлена и без земята съгласно чл. 63, ал. 2 ЗС. В тази хипотеза собственикът на терена запазва правата си без да притежава самостоятелен обект в сградата и правото му да ползва терена /при спазване на ограничението на чл. 64 ЗС/ не може да бъде отречено. При вземане на решение за начина на ползване на дворното място по реда на чл. 42 ЗС притежаващото идеална част от земята лице, което обаче не притежава самостоятелен обект в сградата, не може да вземе участие, което би съставлявало недопустимо от закона нарушаване на правото му да ползва вещта според притежавания от него дял / в този смисъл Решение № 28 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 331/2011 г., II г. о., ГК /.