Решение № 1224 от 27.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1224 гр. София, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110145432 по описа за 2022 година

Предявен е от ищеца Д. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: **********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу ответника Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните суми: сумата от 1182, 02 лв. – главница, ведно със законната лихва от 11.11.2010 г. до изплащане на вземането; сумата от 484,50 лв. – договорна лихва за периода 30.07.2008 г. – 30.12.2008 г., законна лихва върху главницата за периода 29.08.2008 г.-25.10.2010 г. и сумата от 133,33 лв. – разноски, за събирането на които суми е образувано ************* по описа на ЧСИ Александър Бизов, рег. № 850.

Ищецът Д. П. Ц. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че въз основа на изпълнителен лист от 06.12.2010 г. по ч. гр. д. № 680/2010 г. по описа на РС – Своге издаден в полза на първоначалния кредитор “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ответникът като цесионер е образувал срещу нея ************* по описа на ЧСИ Александър Бизов, рег. № 850 за събиране на сумата от 1182, 02 лв. – главница, ведно със законната лихва от 11.11.2010 г. до изплащане на вземането; сумата от 484,50 лв. – договорна лихва за периода 30.07.2008 г. – 30.12.2008 г., законна лихва върху главницата за периода 29.08.2008 г.-25.10.2010 г. и сумата от 133,33 лв. – разноски. Поддържа, че вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист, са погасени поради изтекъл 5-годишен давностен срок, през който взискателят не е предприемал валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. В тази връзка ищецът посочва, че последното изпълнително действие, което е прекъснало давността, се състояло в изпратени запорни съобщения на 24.08.2015 г. Излага съображения, че след тази дата, в период от две години, не са извършвани действия, годни да прекъснат давността, поради което изпълнителното производство се е прекратило по право на 24.08.2017 г. и процесните вземания са се погасили по давност на 31.10.2020 г. /с прибавяне на 2 месеца и 7 дни, през които не е текла давност 1 съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г./. Поради изложените съображения моли искът да бъде уважен и претендира разноски.

Ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска при възражения, че по процесното изпълнително дело са предприемани и искани изброени в отговора изпълнителни действия, които са прекъсвали многократно двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и приложимият 5-годишен давностен срок за процесните вземания не бил изтекъл.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а това се установява и от приложения по делото препис на ************* по описа на ЧСИ Александър Бизов, рег. № 850 , че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу ищеца Д. П. Ц. е издаден изпълнителен лист от 06.12.2010 г. по ч.гр.д. № 680/2010 г. по описа на РС - Своге въз основа на влязла в сила на 03.12.2010 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумите: 1182, 02 лв. – главница, ведно със законната лихва от 11.11.2010 г. до изплащане на вземането, 484,50 лв. – договорна лихва за периода 30.07.2008 г. – 30.12.2008 г., законна лихва върху главницата за периода 29.08.2008 г.25.10.2010 г. и сумата от 133,33 лв. – разноски.

На 09.06.2015 г. ответникът, като цесионер е подал молба за образуване на изпълнително дело за принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист, въз основа на която е образувано изп. дело № 20158500401481 по описа на ЧСИ Александър Бизов, рег. № 850 . С процесната молба взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и е възложил изпълнителен способ – възбрана запори.

На 23.06.2015 г. са изпратени запорни съобщение до различни банки за налагане на запор върху банкови сметки на ищеца, в резултат на което е наложен запор в „Българо-американска кредитна банка“, „Юробанк България“ АД, „Алфа Банк – клон България“, „Първа Инвестиционна банка“ , „Райфайзен банк“.

На 24.08.2015 г. е изпратено запорно съобщение до „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Инвест Банк“, „Търговска банка Д“, „Алианц Банк България“ и други банки за налагане на запор на банкова сметка на длъжника.

На 07.07.2017 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи за 24.07.2017 г.

На 12.10.2018 г. след извършена справка за банковите сметки на длъжника, съдебният изпълнител и изпратил запорни съобщения до различни банки за налагане на запор върху банкови сметки.

На 30.09.2019 г. ответникът е подал молба по изпълнителното дело с искания за извършване на справки и предприемане на принудителни действия, посочвайки изпълнителен способ

На 17.08.2020 г. ответникът е подал молба по изпълнителното дело с искания за извършване на справки и предприемане на принудителни действия, посочвайки изпълнителен способ.

След извършена справка за банковите сметки на длъжника, на 26.05.2021 г. и на 27.05.2021 г. съдебният изпълнител и изпратил запорни съобщения до различни банки за налагане на запор върху банкови сметки.

На 26.01.2022 г. и 27.01.2022 г. съдебният изпълнител и изпратил запорни съобщения до различни банки за налагане на запор върху банкови сметки.

На 21.10.2022 г. е вписана възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се 2 прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В случая след образуване на изпълнителното дело и налагането на запор върху банкови сметки на длъжника на 24.08.2015 г. в рамките на двугодишния срок – на 07.07.2017 г. съдебният изпълнител е нарсочил опис на движими вещи на длъжника, след което едва на 30.09.2019 г. взискателят е подал молба, с която е отправил нови искания за предприемане на принудителни действия спрямо имущество на длъжника, поради което действително към 07.07.2019 г. са настъпили предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело. Погасителната давност обаче е институт, различен от перемпцията и с различни прави последици по отношение на вземането. Давността изключва възможността за насочване на принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не изключва принудителното изпълнение, тъкмо обратното тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ–той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново– отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ (В този смисъл е Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. 1747/2020 г. на ВСК, ІV ГО). Ето защо, съдът следва да отчете направено от взискателя искане за предприемането на изпълнителни действия спрямо длъжника, обективирано в молба от 30.09.2019 г. и последваща такава на 17.08.2020 г., както и наложените въз основа на това искане запори върху банкови сметки на ищеца на 26.05.2021 г. и 27.05.2021 г., а след това и на 26.01.2022 г. и 27.01.2022 г., което всъщност е и последното предприето изпълнително действие спрямо ищеца – длъжник по изпълнителното дело.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки. Така за първи път погасителната давност, която е започнала да тече от влизане в сила на заповедна за изпълнение на 03.12.2010 г. по аргумент от чл. 115, б.

„ж“ и чл. 117 ЗЗД, е била прекъсната с подаването на молба за образуване на изпълнително дело на 09.06.2015 г., доколкото в нея на съдебния изпълнител изрично са възложени правата по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ и взискателят изрично е посочил изпълнителен способ, който да бъде приложен. След тази дата до 26.06.2015 г. давност за вземането не е текла, доколкото до този момент е било приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на изпълнителното дело давност не тече. С постановяването на ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което се обявява за изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. е започнала да тече нова давност за вземането, доколкото постановките на т. 10 от тълкувателното решение пораждат действие от датата на обявяването на ТР и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това (в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 170 от 17.09.2018 г., постановено по гр.д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, ІV го.). Т.е. на 26.06.2015 г. е започнала да тече нова давност, която обаче е била прекъсната последователно на 24.08.2015 г. с налагането на запор върху банковите 3 сметки на длъжника, на 30.09.2019 г. с искането на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, в това число за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, на 17.08.2020 г. с искането на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, в това число за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, на 26.05.2021 г. и на 27.05.2021 г. с изпратените от съдебния изпълнител запорни съобщения до различни банки за налагане на запор върху банкови сметки и на 26.01.2022 г. и 27.01.2022 г. с изпратените от съдебния изпълнител запорни съобщения до различни банки за налагане на запор върху банкови сметки. В случая съдът приема, че с предприетите от съдебния изпълнител принудителни действия, чрез запор на банкова сметка на 26.05.2021 г. давността е прекъсната с искането на взискателя, отправено на 30.09.2019 г. и на 17.08.2020 г., доколкото искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора. В този смисъл съдът намира, че давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието, а прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане (в този смисъл Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д.