Решение № 612 от 08.08.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. Бургас, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20252120202015 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД, ЕИК ********* против Наказателно постановление № 02-2500256/********г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 1, ал.2 от КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател като работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

С жалбата НП се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че бил сключен граждански договор за извършване на монтаж на арматура с Т.Ч. № ********г. пребиваването на лицето на обекта било във връзка с изпълнение съгласно гражданския договор. Дори да се приемело нарушение, то било налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К., която поддържа жалбата представя подробни писмени бележки като се оспорва наличието на трудово правоотношение.

Административнонаказващият орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, надлежно призован, в съдебното заседание се представлява от юрк. Н., оспорва жалбата и излага съображения по същество като счита, че НП следва да бъде потвърдено.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (наказателно постановление е връчено на ********г., а жалбата е подадена на ********г. чрез пощенски оператор). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва 1 лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. По същество съдът намира следното:

На ********г. около 10,00 часа св. В. В. съвместно със свой колега извършили проверка на обект – строителен в гр. Бургас, ж.к. „И.“, до училище „Д.Ч.“. Касаело се за обект жилищна сграда и ограда по вътрешна регулационна граница между УПИ I-168 и УПИ III – 169, разположена изцяло в УПИ I-168, кв. 20 по плана на ж.к. „И.“ с възложител „Х.С. К” ЕООД и с подизпълнител „***” ЕООД съгласно договор за подизпълнение от ********г.

При проверката на обекта бил св. С.В., както и на обекта били установени други лица, сред които лицето Т.Н.Ч., който извършвал декофриращи дейности на втора етажна плоча. На място лицето декларирало в справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, че работи на обекта на длъжност „общ работник“ с работно време от 8,00 часа до 17,00 часа, два почивни дни в седмицата – събота, неделя, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 50 лева на ден, която справка била подписана от него. На място лицето не декларирало дружество работодател като след изискване от страна на възложителя на строежа на документи бил представен граждански договор между Т.Ч. и дружеството „***” ЕООД с номер ********г. и договор за подизпълнение. Съгласно представения граждански договор, сключен на ********г. за времето от ********г. до ********г. Ч. трябвало да извърши монтаж на 500 кг. арматура на обект жилища сграда и ограда в УПИ I-168, кв. 20, за което възложителят трябвало да му заплати 150 лева в срок до 7 дни след приемане на извършената работа.

Представен е и констативен протокол от ********г. за приемане на работата и за платена сума в размер на 138,75 лева.

След покана до дружеството „***“ ЕООД не били представени доказателства за уреждане на трудово правоотношение с Ч. и на ********г. св. В. съставил на „***“ ЕООД АУАН за това, че в качеството си на работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 на ДР на КТ не е уредил като трудови правоотношенията при предоставяне на работна сила като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Т.Ч., с което е нарушил чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Срещу АУАН е подадено възражение, че работникът е нает за определен срок и определена работа.

На ********г. наказващият орган възприел описаните в АУАН факти и приел, че е налице нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ и на основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. чл. 414, ал. 3 КТ на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева като неправилно е прието, че липсва възражение, но въпреки това подробно са изложени установените обстоятелства и е мотивирано решението на наказващият орган.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства като съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетелите като те взаимно се допълват и се установява, че трудов договор не е бил подписан и правоотношението не е уредено като трудово. Следва да се посочи, че показанията на св. В. на практика подкрепят тези на св. В. относно извършваната дейност от Ч. на обекта и относно обстоятелствата на извършваната проверка. Съдът не даде вяра на представения граждански договор с Ч., тъй като е частен диспозитивен документ, 2 същият е без достоверна дата, поради което не може да докаже защитната теза на жалбоподателя и да обвърже съда. Освен това лицето е било установено да извършва декофриране, съгласно показанията на св. В., а и тези на св. В., докато в представения граждански договор се касае за друга дейност – за извършване на монтаж на арматура на обекта. Св. В. посочи, че реално арматура е положена по-рано – 28 дни преди декофриране, а на практика представения договор е за много по-кратък срок ****.-********г., поради което е напълно нелогично Ч. да е на обекта и да извършва декофриране именно въз основа на този граждански договор. Св. В. посочи и работното време, което е установено на обекта, почивните дни, което сочи на извод, че възложителят е контролирал не само резултата от дейността и е трябвало да се предостави не само резултат, но е определял и правилата на работния процес като е въвел работното време, почивки, което потвърждава наличието на дисциплинарна власт на работодател спрямо работник.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Правилно е посочена нарушената материалноправна норма. Съдът констатира, е наказващият орган не е взел конкретно становище по депозираното срещу АУАН възражение, но въпреки това е изложил подробни мотиви, санкционираното лице е упражнило правото си да подаде жалба срещу НП, поради което не е нарушено правото на защита и макар да е налице нарушение, то не е съществено. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Противно на становището на жалбоподателя по мнение на този състав той има качеството на работодател съгласно пар.1, т.1 от ДР от КТ „работодател“ е всяко физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случая се касае именно за трудово правоотношение, при което е налице дисциплинарна власт от страна на работодателя, който е този, който е определил работното време, почивките както и дължимото възнаграждение.

Няма значение дали се касае за срочно или безсрочно правоотношение. По делото се установи от разпита на свидетелите и приобщените писмени доказателства, че са налице елементите на трудово правоотношение и работодателят е имал дисциплинарна власт 3 спрямо работника, който е изпълнявал работа на обекта, имал е установено работно време, работно място, получил е трудово възнаграждение.

Щом работникът е имал определено работно време, работно място и трудово възнаграждение; извършва работа чрез личния труд, този работа е свързана с предмета на дейност на възложителя; работникът изпълнява указанията на работодателя за това кога, къде и как да работи; работата се извършва съгласно реда и последователността, определени от работодателя, то са налице всички елементи именно на трудово правоотношение, което се урежда от разпоредбите на КТ и за което е необходимо да се сключи писмен трудов договор.

По делото не се доказа работникът да е подписал документите по чл. 62, ал. 1 КТ както и да е получил такива. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, това е форма за неговата действителност, разпоредбата на закона е императивна и нейното нарушаване се санкционира с наказание за нарушителя. В случая липсва съглашение между двете страни по правоотношението. Липсва и писмено изявление от страна на работника, което да е достигнало до работодателя, за да започне да полага труд при предлаганите условия, т.е. липсва съвпадение на волите на страните по правоотношението и с това работодателят е допуснал нарушение на закона. Въпреки наличието на трудово правоотношение, липсва сключен писмен трудов договор, подписан от двете страни и с това е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ (така и Решение № 2126 от 28.3.2019 г. по адм.д. № 30/2019 г. на Административен съд – София; Решение № 3667 от 30.5.2019 г. по адм.д. № 2707/2019 г. на Административен съд – София; Решение № 114 от 07.07.2023 г. по к. адм. н. д. № 114 / 2023 г. на I състав на Административен съд – Шумен и пр.).

Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 , се наказва с имуществена санкция или глоба в размер 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Извършеното нарушение съдът счита, че не може да се определи като маловажно, доколкото не се отличава от типичните нарушения от този вид. Изводът за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Изрично и разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, която е специална по отношение на ЗАНН, предвижда, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ.

В случая обаче не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и предвид, че не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид – работник е установен без наличието на сключен трудов договор, с което се нарушават не само неговите трудови права, но и осигурителните такива като в случая остава неизяснен въпросът за конкретно постигнатите уговорки за това какъв е размера на възнаграждението, работното време и работното място. Не може да не се оцени обстоятелството, че се касае за дейност свързана с повишена обществена опасност, на строителен обект, работникът трябва да е запознат със здравословните и безопасни условия 4 за полагане на труд като се касае за сектор с повишена опасност от трудови злополуки.

В случая АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция в размера на законовия минимум, поради което и не подлежи на изменение.

По тези съображения НП като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.