Решение № 999 от 11.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 999 гр. Бургас, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20212120108250 по описа за 2021 година

Производството е за делба по чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН и е във втората фаза – по извършването.

С влязло в сила решение № 2645 от 21.11.2022 г., постановено по настоящото дело и влязло в сила на 21.12.2022 г., съдът е допуснал извършване на съдебна делба между Д. Х. Г., ЕГН **********, адрес: * и Д. Х. Г., ЕГН **********, адрес: * на следните съсобствени имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.2 по кадастралната карта на гр. Бургас, представляващ апартамент с площ от 59,98 кв. м. с прилежащи части мазе с площ от 2,53 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на съшия етаж - *.1 и *.3, под обекта - няма, над обекта - *.5, заедно с 0,503 % от общите части и от правото на строеж върху имота, при квоти – за Д. Х. Г. - 11/12 ид. ч. за Д. Х. Г. 1/12 ид. ч.; недвижим имот, представляващ УПИ XIII-632 в кв. 65 по плана на *, община С. с площ 1180 кв. м., при граници: УПИ XXII, УПИ III, УПИ II, УПИ I, заедно с построената в него жилищна сграда с площ 42 кв. м., при квоти по ½ ид. ч. за Д. Х. Г. и Д. Х. Г..

Приети за съвместно разглеждане в производството са предявени от Д.

Г. претенции по сметки, касаещи извършени подобрения в имот с идентификатор *.2, в размер на 1083 лева от общо направените от него разноски в размер на 13000 лева, включващи направа на вградена кухня, гранитогрес в кухнята, поставяне на климатик, окачен таван в кунхята с вградено осветление, поставяне на вграден шкаф – дрешник.

Процесуалният представител на Д. Г. е посочил, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, като в дял на Г. се постави имотът в Бургас, а имотът в Д. – в дял на Г.. Процесуалният представител на Д. Г. е изявила желание имотите да се изнесат на публична продан.

От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че средната пазарна стойност на обект с идентификатор *.2 е в размер на 119640 лева, а недвижимият имот в Д. е на стойност 24760 лева, като не е възможна поделяемост на самостоятелните обекти съобразно квотите. От заключението на вещото лице В. се 1 установява пазарната стойност към настоящия момент на претендираните за извършени от Д. Г. строителни работи в процесния апартамент – по средни пазарни цени към настоящия момент, с отчетена амортизация, като общият им размер възлиза на 11216 лева, а стойността на имота се е увеличила с 9716 лева. Вещото лице е посочило какви са извършените СМР, както и че са налични в апартамента.

Събрани са гласни доказателства. От показанията на свидетеля С. Г. се установява, че е леля на страните и познава имота в ж. к. С.. В момента там живеела майка й, която е на 87 години, и племенника й Д.. Знае за подобрения в имота, извършени от Д. – две нови входни врати, гранитогрес и модерно осветление, изолация в коридора, нова модерна кухня със светлини, с вграден бюфет, падащ таван със светлини, терасите също били преправени, банята и тоалетната били отделени и ремонтирани. Д. живеел в апартамента от много години. Най-основният ремонт в кухнята направил преди една-две години, а банята направил преди четири- пет години.

Бургаският районен съд, след като съобрази наличния по делото доказателствен материал и обсъди исканията на страните, намира следното:

Допуснати до делба са следните недвижими имоти – апартамент в гр.

Бургас и недвижим имот в *, община С., заедно с построената в него жилищна сграда.

Имотите са неподеляеми съгласно заключението на вещото лице. Съсобствеността в имотите е различна – квотите в апартамента в гр. Бургас са 11/12 ид. ч. за Д. Г. и 1/12 ид. ч. за Д. Г., а имотът в Д. е съсобствен при равни квоти.

Основен принцип в делбеното производство е делбата да бъде извършена така, че всеки съделител да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2, изр. 1 и 2 ЗН. Той може да бъде реализиран както чрез теглене на жребий, така и посредством разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, но не и чрез изнасяне на имота на публична продан. Ако броят на допуснатите до делба имоти (или на обособените дялове) е равен или по-голям от броя на съделителите, то всеки съделител следва да получи дял в натура, било чрез разпределяне на дяловете по чл. 353 ГПК, било чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по чл. 352 ГПК. В този смисъл са Решение № 140 от 24.03.2011 г. по гр. д. № 373/2010 г. на І г. о., Решение № 74 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 744/2012 г. на ІІ г. о., Решение № 29 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 5613/2013г. на ІІ г. о. и др. Затова, преди да се пристъпи към способа по чл. 348 ГПК, съдът следва да се произнесе по приложимостта на останалите, уредени в закона, способи за ликвидиране на съсобствеността, които са предпоставени от наличието на заявено в срок искане и осъществяване на законоустановените условия за всяко от тях.

Съгласно чл. 353 ГПК съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. В т. 5, б. б на Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на Върховния съд е дадено тълкуване на двете предпоставки.

Тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. В случая частите на съделителите не са равни – Д. Г. притежава значително по-голям дял от апартамента в Бургас от другия съделител Д. Г..

Обстоятелството, че имотите са от различен вид: апартамент в град и дворно място с постройка върху него в село не отменя принципа за предоставяне, при възможност, на дял в натура на всеки съделител. В Постановлението е отбелязано още, че тегленето на жребий трябва да се счете много неудобно, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между 2 съделителите. В тези случаи разпределението на допуснатите до делба имоти, когато за всеки съделител има имот, се извършва от съда, без да се тегли жребий. По делото има събрани доказателства – експертиза и гласни доказателства, че Д. Г. е направил подобрения в апартамента в гр. Бургас. Свидетелят Г. е посочила, че Г. живее в апартамента от много години, като там живее и баба му. От представения по делото нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане № 91, т. IV, д. № 508 от 30.10.2015 г., с който С. Г. е прехвърлила на внука си Д. Х. Г. собствените си 4/6 ид. ч. от имота, е видно, че С. Г. си е запазила правото на ползване върху имота, докато е жива. Това е още един аргумент в подкрепа на тезата, че тегленето на жребий е неудобно, а изнасяне на имота на публична продан е нецелесъобразно, тъй като върху него е учредена вещна тежест.

Ето защо съдът намира, че следва да се приложи способът, предвиден в чл. 353 ГПК, без теглене на жребий, като на Д. Г. се възложи апартамента в Бургас, а на Д.

Г.вора – имотът в Д.. В случая тегленето на жребий се оказва неудобно, тъй като на първо място може да породи значителни имуществени спорове между страните – както бе отбелязано, делът на Г. в собствеността върху апартамента възлиза на сумата 109670 лева, а делът на Г. е на стойност 9970 лева съгласно заключението на вещото лице. Уравнение на дела с толкова голяма сума е икономически нецелесъобразно и противоречи на практиката на ВКС, съгласно която всеки съделител следва да получи реален дял, който е максимално близък по стойност до дела от съсобтвеността, който се пада на съответния съделител, и че не следва да се допуска разместване на големи имуществени средства между съделителите за уравнение на дяловете. На следващо място Г. е направил подобрения в имота, в имота са налични негови движими вещи, тъй като живее там от дълги години. Същият се грижи за баба си по силата на цитирания договор за издръжка и гледане, а тя живее в същия имот, върху който е запазила пожизнено право на ползване. Както бе посочено и по-горе, съгласно трайната съдебна практика (напр. Решение № 397/24.10.2011 г., по гр. д. № 1499/2010 г. на І ГО на ВКС; Решение № 832/06.07.2011 г. по гр. д. № 219/2010 г. на І ГО на ВКС, както и цитираното по-горе Постановление на ППВС) тегленето на жребий е неудобно, когато в някои от имотите един от наследниците е извършил значителни подобрения, при което, ако при разпределението на имотите по реда на чл. 353 ГПК подобрителят получи онова, което е подобрил, делбата ще се извърши по най-безболезнения начин, както и когато би довело до нецелесъобразно разпределение на имотите, до усложняване на отношенията между съделителите, до неудобства в изравняването на дяловете. Прилагайки тези принципи и съобразявайки конкретната фактическа обстановка, съдът намира, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК. По този начин Г. ще стане изключителен собственик на апартамента, в който е извършил подобрения, в който живее с баба си, към която има задължение за грижи и издръжка, в който има много голям дял. На Г. следва да се възложи имота в *, като при този начин на извършване на делбата ще се спази основният принцип всяка от страните да получи реален дял, след като има възможност за това, и да не се стига до крайния способ за ликвидиране на съсобствеността чрез изнасяне на публична продан и ще се избегнат последващи спорове и усложнения.

Вещото лице е посочило, че общата стойност на допуснатите до делба недвижими имоти възлиза на 144400 лева, като стойността на дела на Г. от двата имота е 122050 лева, а на Г. – 22350 лева. На съделителя Г. следва да се възложи дял на стойност 119640 лева (стойността на апартамента), а на Г. – дял на стойност 24760 лева (стойността на имота в Д.). Делът на Г., който получава, превишава с 2410 лева стойността на дела, който има, поради което следва да заплати тази сума на другия съделител за уравнение.

Съдът намира за частично основателна претенцията по сметки, заявена от съделителя Г..

Съдът намира за установено по делото, че Г. живее в имота и е направил подобрения, като в тази връзка кредитира показанията на свидетеля Г., които са последователни, непротиворечиви и свидетелят е с лични възприятия относно разказаното.

3

Г. е бил владелец на собствените си ид. части и държател на ид. части на сестра си от съсобствения имот. Няма данни по делото, нито твърдения подобренията да са извършени със съгласието на Г., поради което и отношенията между двамата за извършените подобрения следва да се уредят съобразно чл. 61, ал. 2 ЗЗД. В този случай се дължи размерът на обогатяването на останалите съсобственици – по-малката сума между направените разходи и увеличената стойност на имота. Съдът намира за установено по делото от събраните гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза извършването на посочените подобрения и разноски и тяхната стойност. Следва обаче да бъде присъдена само част от сторените от Г. разноски. Това е така, защото подобрение в един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му (т.

6 от Постановление № 4/1964 г. на ВС). Когато във владения недвижим имот са прикрепени движимости, които увеличават цената му, но които могат да бъдат отделени от него без съществено да се промени имотът, не е налице подобрение. Владелецът има право да вдигне тези вещи, когато преустанови владението на недвижимия имот. Неправилно в тези случаи в увеличената стойност на имота се включва и цената на тези движимости (Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС). Не се считат за подобрения обаче движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено повреждане на имота.