Решение № 8210 от 07.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8210 гр. София, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. С.А при участието на секретаря М. АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С.А Гражданско дело № 20221110170492 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „В.К.-В.” ООД срещу М. К. Ж. (като наследник на починалия в хода на заповедното производство длъжник К.П.Ж., ЕГН **********), с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1379,47 лв. - стойност на доставени ВиК услуги през периода 15.12.2009 г. - 18.02.2019 г. (с период на фактуриране 21.01.2010 г.

- 18.02.2019 г. - съгласно молби уточнения от 23.02.2023 г. и 26.05.2023 г.) в имот, находящ се в гр. Д., кв. П., ул. „У.“, бл. 1, вх. А, ап. 15, с абонатен № 2248309, ведно със законната лихва върху сумата за главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (22.03.2019 г.) до окончателното й изплащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 534,13 лв. - мораторна лихва за периода 21.02.2010 г. - 14.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.03.2019 г. по ч. гр. д. № 442/2019 г. по описа на Районен съд - Д., IV състав, срещу наследодателя на ответницата К.П.Ж., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на ВиК оператор предоставя ВиК услуги за имот на адрес: гр. Д., кв. П., ул. „У.“, бл. 1, вх. А, ап. 15, с абонатен № 2248309, по силата на валидно облигационно отношение по договор за предоставяне на ВиК услуги, сключен при публично известни общи условия със собственика на имота. Поддържа, че ответницата М. К. Ж. (съответно нейният наследодател К.П.Ж.) в качеството на потребител на ВиК услуги по това правоотношение не е заплатила дължимата цена, както и е изпаднала в забава в плащането й, доколкото задълженията не са заплатени в 30-дневен 1 срок след датата на фактурирането им. Поради това ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение срещу К.П.Ж., срещу която от ответницата М. К. Ж. - като негов законен наследник, е подадено възражение по чл. 414 ГПК и заявителят в законоустановения срок е предявил настоящите искове относно вземанията си. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответницата с отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни с твърдения, че не е потребител на ВиК услуги през процесния период, тъй като не е била собственик или вещен ползвател на имота, поради което не е и пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове. Оспорва твърденията, че по отношение на процесния имот ищецът реално е доставил ВиК услуги, възразява и за погасяване на вземанията по давност. Моли за прекратяване на производството като недопустимо - тъй като няма качеството на клиент на ищцовото дружество, евентуално за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч. гр. д. № 442/2019 г. по описа на Районен съд - Д., IV състав се установява, че по заявление от 22.03.2019 г. на „В.К.-В.“ ООД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за исковите суми от 25.03.2019 г. срещу длъжника К.П.Ж., както и че същият е починал на 13.04.2019 г., преди изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. С разпореждане от 30.04.2019 г. по ч. гр. д. № 442/2019 г. по описа на Районен съд - Д., IV състав е разпоредено да се издаде изпълнителен лист съгласно чл. 416 ГПК по заповедта за изпълнение, като с определение от 13.01.2022 г. по ч. гр. д. № 2989/2021 г. по описа на Окръжен съд - В. е отменено разпореждане от 30.04.2019 г. по ч. гр. д. № 442/2019 г. по описа на Районен съд - Д., IV състав, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист срещу К.П.Ж. за сумите по заповедта от 25.03.2019 г. и е обезсилен издаденият изпълнителен лист от 30.04.2019 г., като делото е върнато на Районен съд - Д. за връчване на заповедта за изпълнение на наследника на К.П.Ж. - М. К. Ж., както и за предоставяне на възможност за възражение по чл. 414 ГПК. С оглед предоставената възможност, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от ответницата М. К. Ж., поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на установителни искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.

Установителните искове са допустими, тъй като са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника (съответно от неговия наследник) в производството по ч. гр. д. № 442/2019 г. по описа на Районен съд - Д., имащо за предмет същите вземания. Исковата молба е редовна - заявените претенции са надлежно формулирани по основание, размер и период, за който се отнасят (след уточнението им с молби от 23.02.2023 г. и от 26.05.2023 г.), макар и да не е изрично посочено, исковете са предявени срещу М. К. Ж., в качеството й на наследник на починалия в заповедното производство длъжник К.П.Ж., а не в лично качество, поради което съдът 2 дължи произнасяне по съществото на правния спор.

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ):

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК по иска за главница в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че през процесния период е съществувало валидно облигационно правоотношение по повод доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за процесния имот между К.П.Ж. - като наследодател на ответницата и ищеца, както и че ищецът реално е изпълнил задълженията си по договора доставил е ВиК услуги до процесния имот в твърдяното количество, равняващо се поне на претендираната сума, като доставената и потребена вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор ред, а във връзка с възражението за настъпила погасителна давност - че са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

В тежест на ответницата е да докаже всички свои възражения.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон.

Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения, а съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.

Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.

По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на ВиК услуги“ по 3 смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и на чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4/14.09.2004 г.).

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. , потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Следователно потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните имоти, като в Общите условия на дружеството (чл. 2, ал. 3) е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това и съгласие от собственика на имота.

По делото не се спори, че през исковия период наследодателят на ответницата е бил собственик на процесния имот, находящ се в гр. Д., кв. П., ул. „У.“, бл. 1, вх. А, ап. 15 с абонатен № 2248309, съответно че след смъртта на Красимир Жеков правото на собственост е преминало върху ответницата по силата на наследствено правоприемство, в качеството й на единствен наследник по закон на К.П.Ж. (Удостоверение за наследници изх. № 923/08.10.2020 г., издадено от община Д.). Посоченото обстоятелство изрично се признава от ответницата в молба от 17.07.2023 г., в която посочва също, че е извършила сделка на разпореждане с посочения недвижим имот на 09.03.2020 г., което се потвърждава и от приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6, том II, рег. № 1260, дело № 194 от 09.03.2020 г., както и от Удостоверение от 18.10.2019 г., издадено от Районен съд - Д., I състав в уверение на това, че в особената книга при Районен съд - Д. е вписано приемане по опис на наследството на К.П.Ж. от М. К. Ж., на основание чл. 61, ал. 1, вр. чл.

49, ал. 1 ЗН, в което наследство са включени процесният апартамент № 15 и два броя леки автомобила. Предвид, че през исковия период К.П.Ж. е бил собственик на процесния имот, до който се твърди да са доставяни ВиК услугите, то именно той се явява и потребител на същите, съответно страна по облигационното правоотношение с ищеца и дължи заплащане стойността на услугите, при установяване на реалната им доставка. Както се посочи, отговорността на ответницата се търси като наследник на починалия в хода на заповедното производство длъжник, поради което оплакванията й, че няма качеството на потребител на ВиК услуги и не дължи заплащането им са ирелевантни, при данните, че нейният наследодател е имал това качество.

Съдът намира за нужно да посочи, че за да се ангажира отговорността на 4 наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството. Нормата на чл. 48 ЗН изрично постановява, че наследството се придобива с приемането му - с откриването на наследството наследниците придобиват правото да получат наследственото имущество. От момента на приемането на наследството наследникът отговаря за задълженията на наследодателя - изцяло или ограничено - до размера на полученото наследство, ако го е приел по опис (чл. 60, ал. 2 ЗН).

Въпреки че ответницата не оспорва качеството си на наследник на К.П.Ж., по делото са налице данни, че наследството му е прието по опис. В случая исковите суми са преминали като задължение в наследствената маса, след откриване на наследството на Красимир Жеков. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗН ограничава отговорността на наследник, приел наследството по опис, до размера на полученото наследство (съответно до стойността, която се покрива от наследственото имущество, както се сочи в мотивите на ТР № 3/2013 г. по описа на ОСГК на ВКС, т. 4 и т. 5). С решение № 226/04.04.2018 г. по т. д. № 1906/2016 г. по описа на ВКС, II т. о. е прието, че преценката относно обема на отговорността на наследника, приел наследството по опис, задължително следва да се извърши в производството по предявен срещу него иск за задължения на наследодателя и има отношение към пасивната му материалноправна легитимация (макар и да е налице противоречива практика по въпроса дали приемането на наследството по опис трябва да се преценява в исковото производство или само в изпълнителното производство).