Решение № 3339 от 15.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3339 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. М.ОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110200493 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от П. И. Н., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 23-4332-017321/24.08.2023 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

С депозираната жалба се иска отмяна на обжалвания акт, като се поддържа, че описаната в него фактическа обстановка не отговаря на действителната. Жалбоподателят оспорва установената концентрация на алкохол, поради което твърди, че поискал издаване на талон за медицинско изследване. Поддържа, че тъй като проверката била извършена извън населено място неправилно му е бил предоставен срок за явяване за даване на проба за кръвно изследване до 45 минути вместо 120 минути. Твърди, че поради натовареният трафик в работния ден не е успял да спази краткия срок и не успял да се яви навреме в лечебното заведение. Застъпва тезата, че нарушението в АУАН е описано неясно, тъй като е посочено единствено, че 1 жалбоподателят е управлявал с концентрация „над” 0,5 на хиляда, но не е посочено каква точно.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от адв. **, която пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление по съображенията изложени в жалбата. Допълва, че е допуснато нарушение на чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1/2017 г. при избора на лечебно заведение, за изследване в което е изпратен жалбоподателя, като същият е изпратен до най-отдалеченото лечебно заведение, времето за достигане до което съвпада с максималното време, което му е предоставено.

Застъпва тезата, че като е насочен към най-отдалеченото лечебно заведение на практика жалбоподателят изначално е бил лишен от възможността да се яви навреме и да даде кръв за изследване. Според адв. ** в случая чл. 15, ал. 6 от Наредбата е неприложим, поради което иска от съда отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноски .

Въззиваемата страна - началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР - редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна се аргументира законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:

На 30.07.2023 г. около 09:00 часа в община Столична, район Витоша жалбоподателят П. И. Н., ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка „**“, модел „**“ с рег. № ***, движейки се по път I-6 с посока на движение от гр. Перник към град София. Срещу КПП Владая автомобилът бил спрян за проверка от полицейските служители от ОПП- СДВР М. ** Д. и ***. Същите усетили, че водачът мирише на алкохол, поради което изпробвали жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, номер ARDM-0224, проба № 001086, който отчел положителен резултата- 0,95 промила алкохол в издишания въздух. Предвид получения резултат на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № 0150259 за явяване в УМБАЛ „***” – София за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез химическо изследване. В талона било посочено, че П. ** следва да се яви в лечебното заведение до 45 минути от връчване на талона. Талонът бил връчен на жалбоподателя в 09:45 часа на 30.07.2023 г., за което жалбоподателят се подписал в него.

С оглед получения резултат при изпробването на жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство свидетелят М. ** Д. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с Серия GA №979316/30.07.2023 г. за извършено нарушение на чл. 5, 2 ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал, като отбелязал, че има възражения.

До 12:00 часа на същата дата жалбоподателят не се явил в определеното в талона лечебно заведение за даване на кръвна проба.

Въз основа на така съставения АУАН на 24.08.2023 г. **- началник група „АНД” при ОПП- СДВР издала обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на жалбоподателя на 07.12.2023 г., а на 22.12.2023 г. била депозирана и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля М. ** Д., както и събраните по надлежния ред писмени доказателства: талон за медицинско изследване № 0150259, извлечение от паметта на техническо средство Алкотестдрегер 7510 ARDM 0224, проба 1086, справка за техническата изправност на Алкотестдрегер 7510 към 30.07.2023г., писмо Изх. №04-357/05.02.2024г. на УМБАЛ „***“ София, извлечения от интернет базирана карта относно разстоянията от мястото на проверката до лечебни заведения, справка „Картон на водача“, копие от заповед № 513з-2563/22.04.2015 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к13180/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и безкритично на свидетеля М. ** Д., отчитайки факта, че същият е извършил проверката на жалбоподателя Н. и заявеното от него представлява източник на преки доказателства относно релевантните факти. Показанията на свидетеля са еднопосочни, кореспондиращи с останалия доказателствен материал и без вътрешни противоречия. Не може да не бъде отчетен изключително добре запазения спомен, относно обстоятелствата, за които разказва свидетелят Д..

Показанията му са детайлни, информативни, обективни и добросъвестно депозирани. В разказа си пред съда свидетелят подробно изясни причината жалбоподателят да бъде подложен на тест с техническо средство, а именно, мирис на алкохол, който се носел от него. Свидетелят посочи, че при извършената проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство резултатът бил положителен, а именно 0,95 промила. Заявеното от свидетеля кореспондира напълно с извлечението от паметта на техническото средство - проба 1086, в която посочените данни относно резултата от теста напълно съответстват на показанията на свидетеля. Съдът кредитира и представената по делото справка от лаборатория за проверка на средствата за измерване, която установява техническата изправност на Алктотест дрегера, с който е извършено тестването на водача Н..

Видно от служебно изисканата и представена от УМБАЛ „***” АД справка жалбоподателят П. Н. не се е явил в лечебното заведение в определения му в талона за медицинско изследване срок, а именно до 45 3 минути от връчването му в 09:45 часа, тоест до 10:30 часа на 30.07.2023 г.

Нещо повече, съдът изследва възможността жалбоподателят /с оглед наведените в жалбата възражения/ да не е успял да пристигне в медицинското заведение в предоставения му срок, поради което изиска информация от УМБАЛ „***“ дали в деня на проверката – 30.07.2023г. в часовия диапазон от 09.45-12.00 часа жалбоподателят се е явил за изследване на място в лечебното заведение. Видно от писмо Изх. №04-357/05.02.2024г. на УМБАЛ „***“ в базата данни на медицинското заведение липсват данни за регистрация на жалбоподателя за посочения период. Съдът счита, че от приобщените доказателства по безспорен начин се доказва, че жалбоподателят не е направил опит да отиде в медицинското заведение, за да изпълни предписанието на органите на реда, тъй като няма данни същият да се е явил изобщо, макар и със закъснение.

Настоящият състав на съда счита, че не би могло по категоричен начин да бъде прието, че предоставените от защитата извлечения от интернет базирани карти на маршрутите до медицинските заведения достоверно отразяват времето, необходимо за изминаване на разстоянието от „Владая“ до съответните лечебни заведения. Известно е, че посоченото приложение с интернет базирана карта представя прогнозно време за изминаване на маршрута. Известно е също така, че времето, необходимо за изминаване на даден маршрут зависи от редица обстоятелства, в това число и от интензивността на трафика. Доколкото представените от защитата извлечения съдържат прогнозно време за изминаване на маршрута, то от съществено значение е моментът, в който бъде зададен този маршрут с оглед получаването на актуална информация за времето, необходимо за достигане на крайната дестинация. Предвид обстоятелството, че талонът за явяване в УМБАЛ „***” АД е връчен на жалбоподателя в 09:45 часа сутринта, в почивен ден /неделя/, през летния сезон /30.07/, логично е трафикът по маршрута да е бил значително по-ненатоварен, в сравнение с този, който в различен час, в делничен ден през останалата част от годината. Нещо повече, на същите карти, и по- конкретно тази, която представя варианти на маршрут от Владая до УМБАЛ „***“ има отбелязване, че разстоянието без трафик, в два от възможните маршрути може да бъде изминато за 30 минути, а в третия - за 32 мин. Същото идва да покаже, че определеният на жалбоподателя срок за явяване в медицинското заведение е бил достатъчен, при желание от негова страна да се яви в лечебното заведение за даване на кръвна проба за изследване с цел установяване наличие и концентрация на алкохол в кръвта.

Следва изрично да се посочи, че дори да бъде прието, че мястото на проверката е извън населено място, то право на контролния орган е да прецени какъв срок да предостави за явяване, като Наредба № 1/19.07.2017 г. указва единствено максималния възможен срок – до 120 минути от връчване на талона, но не задължава контролния орган да определи именно максималния срок.

От представените по делото копие от заповед № 513з-2563/22.04.2015 4 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

Писмените доказателства са еднопосочни, обективни и достоверни, с оглед на което съдът им се довери изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок за обжалване, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от т. 2.1 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи съставянето на АУАН на ЗДвП е възложено на полицейските органи по т.1.3.1 от същата заповед. Видно от т.

22 на заповед № 513з -2563/22.04.2015 г. на директора на СДВР, свидетелят М.

** Д. е назначен на длъжност младши автоконтрольор и като такъв му е възложена компетентност да съставя АУАН на ЗДвП.