Решение № 230 от 12.07.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Варна, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20233001000265 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба на ”Юробанк България” АД, ЕИК 000694749 срещу решение № 74/16.02.2023 по ТД 626/2021 г. по описа на ОС-Варна(електронно дело 20213100900626), В ЧАСТТА, с която е уважен иска на длъжник Т. В. Г. по чл. 439 ГПК за установяване на недължимост поради погасяване по давност на всички изпълняеми вземания по издаден изпълнителен лист от 07.05.2013г. включващи остатък от 0.02лв. главница, 0.01лв. законна лихва за периода 05.03.2015г.-17.08.2021г. и 61878.08лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, , за които се води принудително изпълнение по новообразувано изп. дело № 20217180400061 по описа на ЧСИ рег. № 718 на КЧСИ, както и са били определени разноски в тежест на въззивника.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд е разгледал в определение №330/03.05.2023г.(л.26), като е докладвал и оплакванията на страните.

Въззивникът ”Юробанк България” АД, чрез адв. К., обосновава недопустимост на решението, поради разширяване на предмета на делото с възражения които ищецът не бил посочил като основание за погасяване на дълга (разделно отчитане на давностни срокове за всеки от солидарните длъжници). Счита, че при постановяване на решението не са били съобразени редица изпълнителни действия, които са били предприети периодично от взискателя за събиране на дълга, присъден като солидарно задължение на 1 няколко лица, като според тази страна, давността е била прекъсната и спряна с подаване на заявление за издаване на заповед до издаването на изпълнителното основание, както и до приемането на тълкувателен акт за нова интерпретация на материално правното действие на висящия изпълнителен процес (ТР 2/2013 на ВКС). Позовава се на необсъдените множеството доказателства с които се установява периодичното прекъсване на започналата да тече нова давност в хода на поредицата от изпълнителни дела с удостоверени предприетите действия, включително и провеждане на публични продани през 2016г. и въвод на купувач във владение на 21.02.2017г., както и новото насочване на изпълнение по новообразуваното изп. дело преди изтичане на пълни пет години от новото начало на давността и осъществен нов изпълнителен способ спрямо банкови сметки на въззиваемия на 23.04.2021г. Счита за неправилно приложен закон с тълкуване на чл. 125 ЗЗД при отричане на действие на принудителни способи, прилагани по отношение на други солидарни длъжници, като поддържа доводи за зачитане на прекъсването на давността при осребряването на имущество на главния длъжник, което ползва и поръчителя, и спрямо всички задължени лица, съответно и на изискването за съразмерност на принудата по чл. 442а от ГПК. Наред с доводите за прекъсване на давността, въззивникът сочи и установени с експертизата по делото размери на непогасени задължения за главница и лихва над размерите, оспорени като недължими от ищеца. С тези доводи се обосновава искане за обезсилване, евентуално отмяна на неправилно и необосновано решение и отхвърляне на неоснователната установителна претенция на длъжника.

По същество друг пълномощник на въззивника пледира бланкетно за отмяна на обжалваното решение.

Въззиваемата страна Т. В. Г., чрез адв. Т. оспорва оплакванията, като поддържа доводи за правилно приложен закон по надлежно основана на твърдения за погасяване по давност претенция на осъдения поръчител. Счита за неотносими посочените от взискателя твърдения за насочване на изпълнение спрямо други задължени лица, както и прекъсване на давност преди последното изпълнително действие срещу поръчителя, извършено на 04.07.2014г, и липса на каквито и да са следващи способи срещу негово имущество до изтичането на общата пет годишна давност. Евентуално се сочат и доводи за липса на каквото и да е твърдение на взискателя за основание за дължимост на сумата, добавена към посочените от самия него размери на като остатъчни задължения за главница и лихви, включени в изпълнителния лист, както и събраните от експертите данни за нередовно водени счетоводни записи и отнасяне на различни постъпления от принудително осребряването общо към сборни задължения, формирани от различни изпълнителни основания. Пълномощникът моли за потвърждаване на уважаването на основателния иск на длъжника.

В писмено становище по същество се поддържат и доводите за установено плащане на суми, събрани чрез принудително изпълнение от другите задължени лица в размери надвишаващи присъдените по процесното изпълнително основание задължения и липсата на убедително доказване на съществуване на основания за събиране на сумите, обявени от съдебния изпълнител като събираем сбор.

2

Насрещните страни са заявили и претенция за определяне на разноски за въззивна инстанция, като въззивникът е представил списък (л. 39), а въззиваемата страна е поискала присъждане на съответно възнаграждение в полза на адвоката, предоставил безплатно правна помощ за представителство пред съда.

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС). Произнасянето съответства на предявен отрицателен иск на длъжник, претендиращ за установяване на недължимост на сборен дълг, за който се провежда принудително изпълнение по изп. дело № 20217180400061 на ЧСИ с район на действие Окръжен съд Варна.

Предпоставка за възникване на право за такова отрицателно установяване, предвидено в чл. 439 ГПК като специална искова защита за преодоляване на легитимация по издаден изпълнителен лист, е настъпването на нов факт, който да обоснове ново (непреклудирано в процеса по издаване на изпълнителното основание) възражение за погасяване на дълга, с което се очертава и нов спор за материалното право на кредитора. Такъв е фактът на изтеклата погасителна давност, но той има значение само за удостоверените в изпълняема заповед като изискуеми парични задължения. В случая, още при предявяване на исковата молба ищецът е посочил именно изтеклата давност като пречка за изпълнение на притезанието, признато в заповед за незабавно изпълнение, издадена в полза на ответната банка по чгр.д. 5856/2013г на ВРС 30-ти състав. Затова въззивният съд намира за съответно на твърденията на ищеца именно искането за отричане на задълженията, присъдени с нея.

Такива са частта от присъдена главница от 235 791.39 евро и начислена текуща непосочена по размер законна лихва върху тази сума от 23.04.2013г до 17.08.2021г., както и само сума от 14 285.02лв присъдени съдебни разноски.

При съпоставка с приложеното копие от изпълнителния лист е видно, че изпълнителната сила на издадената заповед вече е отпаднала до размер от 201 882 лв., удостоверени като изплатени на взискателя плащания, поради което и длъжникът има интерес да отрече изпълняемост поради изтекла давност на целия остатък над този размер и затова предявеният иск за само 0.02 лв главница и 0.01лв текуща законна лихва до 17.08.2021 и 61 878.08лв други неолихвяеми обезщетения попада в рамките на допустимия предмет на отричане. Въззвиният съд съпоставя тези размери с индивидуализацията на изпълняемото право, предявено от взискателя за събиране при образуване на изпълнителния процес (л. 106 от делото на ВОС), при което установява, че обявените в поканата за плащане от съдебния изпълнител суми, извън допълнително начислени разноски по изпълнението, съвпадат с левова равностойност на остатък от присъдената лихвоносна главница от 0.01 евро(0.02лв), останали непогасени до това сезиране(регистрирано на 17.02.2021г) натрупани нелихвоносни законни лихви върху цялата присъдена главница в размер на 31 637.76 евро (61878.08лв) и само 0.01лв текуща, подлежаща на събиране при прилагане на принудителен способ след 17.08.2021г. законна лихва върху лихвоносния остатък от главницата. В случая е без значение обстоятелството, че при обявяване на събираем дълг 3 съдебният изпълнител не е посочил точно тази индивидуализация на сборното задължение, тъй като предмет на съдебно отричане са само задълженията по изпълнителното основание, а не интерпретацията им от органа, провеждащ процесуална принуда. Добавените очаквани акцесорни вземания за разноски не са установени като материално право в изпълнителното основание, а са допълнително начислени като последица от упражняване на процесуални права и затова дължимостта им не може да бъде оспорвана самостоятелно по чл. 439 от ГПК(Решение № 58 от 20.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 309/2021 г., I т. о., ТК). Затова въззивният съд споделя изцяло преценката за недопустимо оспорване на разноските, но наличие на всички предпоставки за упражняване на право на иск за отричане поради погасяване по давност на остатъчна главница и натрупани законни лихви разграничени по размер за периоди преди и след образуване на изпълнителното дело. Именно този иск е разгледал първоинстанционния съд, след като е прекратил недопустимата част, и затова и съдебното решение с което този иск е уважен е допустимо.

Оплакванията за недопустимо произнасяне по непредявени факти са изцяло неоснователни, тъй като ищецът е основал претенция именно на изтекла след стабилизиране на изпълнително основание давност като нов факт, пораждащ правопогасително възражение. Какво е материално правното действие на този факт е въпрос по приложение на закона при решаване на спора по същество, а не по индивидуализиране на основанието за оспорване на дълга и затова не е налице недопустимо разширяване на предмета на делото. Извън първоначалното оспорване би било само отричане на задълженията поради друго погасително възражение (плащане, опрощаване, новиране или др. подобни), но такива обстоятелства не са разглеждани от първата инстанция. В тази връзка извън предмета на спора е наличието на някакъв друг (консолидиран или остатъчен) дълг извън лихвоносната сума, която е удостоверена като изискуема част от главница в конкретния ползван от взискателя изпълнителен титул.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено по същество следното от фактическа и правна страна:

Макар да са въведени като оплаквания по установените факти, доводите на въззивника се основават само на интерпретацията на правното им значение. Нито в отговора по иска, нито във въззивната жалба са оспорени действията на страните в процеса на принудително изпълнение, поради което за безспорни следва да се възприемат установените от първата инстанция факти:

Спорното право на взискателя е било удостоверено като изпълняем дълг в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, постановена на 25.04.2013г. по ч.гр.д. № 5856/2013г. по описа на PC – Варна.

По нея е издаден изпълнителен лист на същата дата в полза на взискателя „Банка Пиреос България“ АД( чийто универсален правоприемник е банката – въззивник) срещу търговско дружество и солидарно задължени с него две физически лица (негови управители) за събиране на изискуеми задължения по договор за търговски инвестиционен валутен кредит за част от ползваната главница, ведно със законна лихва върху нея, предмет на настоящия иск. С този изпълнителен титул е било образувано първоначално изпълнително дело 4

381/2013г. на ЧСИ№719, като съдебният изпълнител с район на действие ВОС е връчил заповедта на длъжника Г. като приложение към покана за доброволно изпълнение на 19.12.2013г, но възражение срещу нея не е било подавано. Това производство било препратено за продължаване от частен съдебен изпълнител № 805 с район на действие БОС, като преобразувано с нов номер 20158050401805. Видно от удостоверението по това дело, в хода на предприетото от взискателя изпълнение спрямо въззиваемия съдлъжник Г. са били извършени следните действия: от 04.06.2013г са изпратени запорни съобщения до множество банки, наложен запор върху дружествени дялове, притежавани от този съдружник в три търговски дружества, на 08.07.2013г е запорирано вземане от работодател Обреди ЕООД, на 17.12.2013г са наложени възбрани на няколко имота в гр. Варна( две жилища, кафе бар и три празни дворни места и част от апартамент), с. К.о (ниви) и в с.