Определение № 4387 от 09.12.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4387 гр. Варна, 09.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20213100502834 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище гр.София, срещу разпореждане №21110/25.10.21г., постановено по ч.гр.д. №12436 по описа за 2021 година на ВРС, с което е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р. Т. ХР..

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно.

Счита, че за да е редовно заявлението, то е достатъчно да са посочени съществените юрид.факти, от които то произтича и които позволяват индивидуализацията му. Тъй като в заявлението и уточн.молби били посочени юрид.факти на които се основавали вземанията, техния размер и период на дължимост, както и обстоятелствата за настъпване на изискуемостта, то липсвали пречки за издаване на заповедта. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираното вземане.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално 1 допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. №12436/2021г. на Районен съд Варна е образувано по заявление на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Р. Т. ХР., за сумата от 840,81лв- главница по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за които е открит акаунт №4693492, за които са издадени описани в заявлението фактури.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение районният съд е приел, че заявителят не е конкретизирал вземанията по основание, размер и период , въпреки дадените указания.

За да прецени основателността на подаденото заявление съдът се ръководи както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК , така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК. В този смисъл същото следва да съдържа пълна и ясна индивидуализация на вземането, което се претендира, както и изложение на фактите, от които то се извежда, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или не.

В настоящия случай въззивният съд намира, че вземането по заявлението не е индивидуализирано по изискуемия начин. Претенциите в заповедното производство следва да бъдат конкретизирани по начина, по който се извършва индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй като при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване в исково производство и е необходимо да има идентичност между двата предмета, която се преценява въз основа на заявлението и исковата молба.

Въпреки дадените от заповедния съд указания, заявителят не е посочил ясно основанието на задължението, което се претендира. С подадени уточн.молби жалбоподателят е описал два договора и допълн.споразумения към тях, както и е уточнил, че претенцията включва стойността на използваната услуга, но липсва уточнение относно размера на отделните вземания по всеки един от посочените договора, включени за общо плащане в 2 сметка с акаунт №4693492. Такова уточнение е необходимо, тъй като всеки от процесните договори, представлява самостоятелна облигационна връзка, следователно налице са различни основания за ползваните услуги, които имат своя индивидуална цена. Фактът, че абонатът е заявил заплащане на всички услуги в една обща сметка не може да замести нуждата от индивидуализация на вземането, чрез посочване на конкретното основание, от което произтича, и съответния му размер, още повече когато са сключени множество договори.

Надлежната индивидуализация на вземането по основание и размер, освен че обуславя редовността на заявлението, съставлява и гаранция за защита правата на длъжника, който следва да има възможност да прецени за каква услуга, по кой договор и за кой период на неговото действие дължи претендираната сума. Ако ответникът не е наясно, кои са фактите, които пораждат вземането по заповедта за изпълнение, в т.ч. и размера на претенцията към него, то той бива поставен в невъзможност за преценка, и съответно възражението му би било несъответно на действителното положение.

По изложените съображения, съставът на въззивния съд намира, че подаденото заявление следва да бъде отхвърлено. Като е достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №21110/25.10.21г., постановено по ч.гр.д. №12436 по описа за 2021 година на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3