Определение № 1013 от 23.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1013 гр. София, 22.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20238002901550 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба н а “БУЛСАТКОМ” ЕООД, ЕИК 206575401, против решение № 468/10.07.2023 г. по в. т.д. № 78/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 6 търговски състав, с което е потвърдено решение № 1196/31.10.2022 г. по т.д. № 2132/2021 г. на Софийския градски съд, в частта, с която по иска с правно основание чл.95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, предявен от П. В. З. против “БУЛСАТКОМ” ЕООД е признато за установено, че ответникът е извършил нарушение на авторското право на ищеца върху компютърна програма, представляваща софтуер от вида мидълуер, който се използва за цифрови сателитни приемници модели ZHD-100, ZHD-200 и ZHD-210, включващ изброени модули и функционалности, което нарушение се изразява в осъществено използване на това произведение без съгласието на автора чрез действия по разпространението му сред неограничен брой лица с предоставяне срещу възнаграждение на потребители на услугата сателитна телевизия на цифрови сателитни приемници модели ZHD-100, ZHD-200 и ZHD-210, в които компютърната програма е инсталирана, които действия са извършени в периода от 2011 г. до м. юни 2018 г., както и през м. февруари 2021 г.

С касационната жалба са въведени оплаквания за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и 1 необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и съответно т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа се, че решението е недопустимо поради произнасяне в отклонение от претенцията на ищеца по отношение на процесния период предвид направените уточнения. Счита се, че по твърдения на ищеца процесният софтуер е създаден “в периода 01.2010-09.2011 г. ”, което означава, че до м. 09.2011 г. не съществува годен за закрила обект на авторско право по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП. Излагат се доводи, че въззивният съд е извършил съществени процесуални нарушения. Не е обсъдил доводите на жалбоподателя за свързаност между ищеца П. В. З., ответника “БУЛСАТКОМ” ЕООД (правоприемник на “БУЛСАТКОМ” АД) и доставчика на сателитните приемници с релевирания софтуер “Делтаком Електроникс” ООД в част от процесния период, с произтичащите от това правни последици при преценката на правомерността на поведението на страните по делото. Аргументира се, че целият цикъл от създаването на софтуера през производството на сателитните приемници до използването им по предназначение от оператор на електронни съобщителни мрежи и услуги е свързан с братята П. и Максим З.и и техния баща Веселин З.. По делото не са представени договори, обективиращи отношенията между ищеца П. З. като автор, Максим З. в качеството му на представляващ “Делтаком Електроникс” ООД и съответно представляващ “БУЛСАТКОМ” АД към началния момент на ищцовата претенция, но съществуването на съответни договорености не само не се отрича от ищеца, а се потвърждава от представени от него доказателства, както и от собственото му поведение в периода от първата доставка на приемници от 07.11.2011 г. до датата на исковата молба. Добавя се, че въззивният съд не е обсъдил защитната теза на ответника, че процесният код е създаден при условията на поръчка по чл. 42 ЗАПСП за нуждите на “БУЛСАТКОМ” ЕООД и по негово възлагане чрез “Делтаком Електроникс” ООД, като двете дружества са представлявани в процесния период от брата на ищеца - Максим З.. Сочи се, че същият е използван от ответника на валидно правно основание. Изтъква се, че липсва произнасяне по възражението за неправилно разпределение на тежестта за доказване на авторството върху софтуера. Изразява се несъгласие с извода на въззивната инстанция за наличие на годен обект на закрила по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП , като, според касатора, същият е направен въз основа на ограничени по обхват и неубедителни по съдържание доказателствени средства. Акцентира се, че в конкретния случай ищецът е следвало да установи не само наличието на версии на софтуерен код на собствения си компютър, но и идентичността на тези версии с програмния код, действително вложен и използван от ответника, а при неустановяване на това съдът е следвало да отхвърли иска.

Релевира се, че по делото не е установено наличието на оригинално произведение - компютърна програма по смисъла на Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми. Оспорва се изводът на въззивната инстанция за установяване на авторството на ищеца. За 2 неправилно се счита приетото от съда, че липсва съгласие за използване на процесния софтуер, тъй като към датата на създаване на кода управител на ответното дружество е братът на ищеца – Максим З., който е и управител на “Делтаком Електроникс” ООД - производителя на приемниците с фабрично вложения в тях код; повече от 10 години ищецът не е претендирал неразрешено използване, като е продължил да развива кода с оглед нуждите н а “БУЛСАТКОМ” ЕООД; в материалите по делото се съдържат доказателства, че ответното дружество е задало изходните параметрите за създаване на процесния код; законът не съдържа забрана съгласието да се даде и чрез едностранно волеизявление или чрез конклудентни действия на носителя на авторското право. Като неправилни се определят и мотивите за виновно поведение на ответника. Обосновава се, че разумното очакване на купувача на дадено устройство с фабрично заложен необходим за функционирането му софтуер е, че със сделката по покупката на вещта ще придобие и правото на използване на съответното устройство и всички фабрично вложени в него компоненти. Изтъкнато е, че приемането на неправомерно поведение, състоящо се в липсата на документация, свидетелстваща за провеждането на “преговори”, от двете страни на които като представител е едно и също физическо лице, е несъстоятелно както от правна, така и от житейска гледна точка.

Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради вероятна недопустимост на въззивното решение.

Поддържа се и допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1 . Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички доводи, твърдения и възражения на въззивника във въззивната жалба, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност при изясняване на делото от фактическа и правна страна?

По отношение на този въпрос се застъпва отклонение на даденото от въззивния състав разрешение с възприетото в практиката на ВКС, обективирана в решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о. , решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 202/21.12.2013 г. по т.д. № 866/2012 г. на ВКС, I т.о.

2 . Допустимо ли по иск за установяване на нарушено авторско право съдът да възложи в тежест на ответника да докаже, че автор на процесното произведение е конкретно трето лице?

По този въпрос се сочи, че е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с формираната практика на ВКС - решение № 338/27.03.2018 г. по гр.д. № 706/2017 г. на ВКС IV г.о., решение № 183/23.07.2012 г. по гр. д. № 1387/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 394/18.05.2010 г. по гр.д. № 1584/2009 г. на ВКС, III г.о., решение № 361/31.05.2011 г. по гр.д. № 484/2009 г. на ВКС, I г.о., решение № 25/27.01.2012 г. по гр.д. № 1832/ 2010 г., решение 3

№ 670/15.11.2010 г. по гр.д. № 695/2009 г., решение № 147/19.06.2012 г. по гр.д. № 582/2011 г., р ешение № 222/24.06.2011 г. по гр.д № 982/2010 г., решение № 95/21.07.2016 г. по т.д. № 1280/2015 г. на ВКС, определение № 539/16.05.2016 г. по гр.д. № 1571/2016 г. на ВКС, IV г.о.

3 . Допустимо ли е ищецът по иск за установяване на нарушение на право върху компютърна програма да индивидуализира програмата като обект на авторско право чрез екранни снимки на потребителски интерфейс без да представи по делото съответния програмен код, който представлява защитимото литературно произведение по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП?

По този въпрос като допълнителни основания са посочени чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие на обжалваното решение с практиката на Съда на Европейския съюз (Решение на СЕС по дело С-393/09 от 22.12.2010 г.) и съответно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – за развитие на правото и точното прилагане на закона.

4 . Допустимо ли е съгласието на автора за използване на произведението му по чл. 35 ЗАПСП да бъде дадено чрез едностранно волеизявление? В случай, че това е недопустимо, то допустимо ли е договор за използване на произведение по чл. 36 ЗАПСП да бъде сключен чрез конклудентни действия на страните?

5. В хипотезата на договор за поръчка по смисъла на чл. 42 ЗАПСП длъжен ли е поръчващият да извърши обстойна проверка за авторството и наличието на изрично съгласие на автора по чл. 35 ЗАПСП за използването на отделни обекти, включени в създаденото произведение или правото му по чл.

42, ал. 2 ЗАПСП да използва произведението за целите, за които е поръчано, го освобождава от това задължение?

По четвъртия и петия въпрос се поддържа наличие на основание по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация П. В. З. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК възразява по основателността на искането за достъп до касационен контрол и оспорва подадената жалба като неоснователна.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че в жалбата не се поддържат релевираните в отговора на исковата молба възражения, че претендираната като обект на авторско право компютърна програма не се ползва от закрилата на закона, тъй като съгласно чл. 1, ал. 2 от Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 4 от 23.04.2009 г. относно правната закрила на компютърните програми, идеи и принципи, които са заложени в който и да е елемент на компютърна програма, включително тези, които са заложени в нейните интерфейси, не се закрилят с авторско право по настоящата директива, както и че обектът на изследване не е оригинално произведение по смисъла на ЗАПСП и горепосочената директива. Независимо от това съдът е посочил, че основателността и на двете възражения е опровергана от констатациите в изготвеното от вещото лице Иво Димитров заключение на техническа експертиза, които не са били оспорени от процесуалния представител на ответника. Като основно оплакване в жалбата е изведено това срещу изводите на първоинстанциониия съд относно авторството на процесния софтуер, които според въззивника са основани на догадки и предположения.

Въззивната инстанция е съобразила, че в случая липсват доказателства, които пряко да установяват осъществяването на релевантния за спора факт, което налага да бъдат обсъдени онези факти, които, без да са правнорелевантни спрямо спорното право, стоят в някаква връзка с него и индицират неговото осъществяване. Такъв доказателствен факт, установен от заключението на експертизата, са съхранените от ищеца множество версии на софтуерния пакет за сателитни приемници от посочените модели, в който е включен и т.нар. изходен код (source code) - термин, чиято легална дефиниция в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕУ е “набор от инструкции и коментари, написани на разбираем за човека език за програмиране, които формират компютърна програма ”, притежаваните от ищеца различни версии на програмния продукт. Допълнено е, че друго основание за този извод е личното възприятие на вещото лице на познанията на ищеца относно начина на работа на този софтуер, както и на умението да го манипулира (“като демонстрация извърши промяна в един от елементите на визуализация, а именно положението на текущия часовник”). В тази посока е и констатацията, че според наличните данни тази програма има създадени различни версии, най-ранната от които е от около 2011 г., която потвърждава твърдението в исковата молба, че софтуерът е бил създаден в периода януари 2010 г. - септември 2011 г., като всички последващи модификации и преработки са били извършени от ищеца и “се намират под негов контрол и авторство”. В контекста на изложеното за несъстоятелно е прието възражението на въззивника, че не е представено нито едно доказателство - диплома, сертификат и др., което да свидетелства, че ищецът “има познания в областта на сателитното разпространение на телевизионен сигнал, в областта на чиповете, с които е изграден този сет-бокс и в областта на взаимодействието на програмната схема”. Не е споделено от решаващия състав възражението, че първоинстанционният съд е игнорирал изявлението на вещото лице относно евентуалната възможност запознат с компютърната програма специалист, който не е нейн автор, впоследствие да я манипулира, както и че всяко лице, сдобило се по незаконен начин с т.нар. изходен код “винаги ще бъде признато за автор ”. Изтъкнато е, че ответникът не е твърдял друго лице да е притежавало изходния код на междинния софтуер, нито 5 неговите архивни версии да са били съхранявани на друг компютър, поради което така заявеното възражение е твърде хипотетично, за да противостои като сериозен аргумент срещу основания на личните възприятия на експерта извод относно авторството на компютърната програма. Добавено е, че при обсъждането на заключението процесуалният представител на ответника не е поискал от вещото лице да направи допълнителни разяснения по който и да било от поставените въпроси, не е изразил несъгласие с неговите изводи, нито е оспорил заключението, а в тежест на ответника е било доказването на фактите, които обуславят основателност на заявените в отговора на исковата молба възражения. С оглед на това въззивната инстанция е намерила, че в своята съвкупност установените посредством това доказателствено средство косвени факти сочат на осъществяването на релевантния за спора факт авторството на ищеца на софтуерния продукт.