Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 313 от 12.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 205/2024
Вид
Определение № 313
Подписан
12.03.2024
В сила
23.07.2024
Състав
Ивелина Солакова, Йордан Воденичаров, Еманоел Вардаров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 313 гр. Велико Търново, 11.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20244100500205 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производство по реда на чл.248 , ал.3, изр.2-ро , вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба от името на И. Д. П. , с ЕГН: ********** от гр.В.Търново чрез пълномощника й адвокат Т. К.-К от ВТАК срещу постановеното определение от 23.01.2024 г. по гр.д.№ 2897/2022 г. на ВТРС, с което е оставена без уважение молбата й да бъде допълнено решението в частта за разноските, като й се присъдят сторените по производството в размер на 500 лева- заплатено адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено като неправилно и искането уважено с доводи, че понеже производствата по спорна съдебна администрация/ каквото е настоящето – чл.127, ал.2 от СК/ нямат изрична уредба в процесуалния закон , то приложение намират общите правила по чл.78 , ал.1 и ал.2 от ГПК , а изключението по ал.2 не е факт в този случай.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК особеният представител на ответника О. Б. Б.- адвокат М. Петкова- Даскалова от ВТАК е възразил срещу частната жалба.

Жалбата е процесуално допустима, но основателна.

В кои случаи и при какви условия възниква правото на разноски по производствата е винаги предмет на изрична уредба в ГПК или в друг закон, съдържащ процедурни норми относно осъществяването по съдебен ред на някакви материални права или правно защитени интереси.

Производството по чл. 127, ал.2 от СК има характер на спорна съдебна администрация с функцията да охранява интересите на детето, а не тези на родителите му, и то по начин, по който правата му да получат посредством съдебната намеса редовно и относително удовлетворение чрез авторитетно санкционирано наложено изпълнение на задълженията им- чл.124, чл.125, ал.1, ал.2, ал.3 , чл. 143, ал.1, ал.2 от СК.

Нито СК, нито ГПК предоставя правото на родителя подал молбата за разрешаване на 1 въпросите за титулярството относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето , режима на личните отношения с него и издръжката му да получи присъждане на разноските, понеже другият родител е бездействал .

Поводът за завеждане на делото е посочен в закона и той е само факта на непостигнато извънсъдебно съгласие между двамата родители по тези основни за благосъстоянието на детето въпроси , без оглед на това каква е причината за непостигането : субективна или обективна. С други думи без значение за допустимостта и уважаването на молбата е какво е личното поведение и отношение на всеки от тях- то е от значение само за това по какъв начин ще бъде уважена/ как ще се разрешат въпросите /.

Съдебното решение в крайна сметка ползва не само детето , но и родителите, доколкото дава модела, съдържанието и рамките , в които / при което ще се изпълняват задълженията им по чл. 125 и чл.143 от СК.

Затова и правната логика не допуска да носят помежду си отговорност за разноски съобразно съответствието на съдебно постановеното с желанията и исканията им- и обратното, независимо дали е имало същински спор или е нямало поради отсъствието на ответника / както е в настоящия случай/. Дори и да би се приело , че би било оправдано за този вид производство на спорна съдебна администрация да се прилагат някак си пригодено общите правила за исковото производство по чл. 78, ал.1 , ал.2 ал.3 от ГПК / неразбираемо е как по „съразмерност“ ще се присъждат разноски обаче / , като се вмени отговорност за разноски на родителя , който е отказал да разговаря за постигане на споразумение , в случая по делото нито се твърди , нито се доказва подобен отказ.

Недопустимо е по някакви съображения за справедливост чрез правоприлагане по „аналогия“, изведено от думата „спор“ да се стига до „дописване“ на процесуалния закон.

Няма как да има спор при трайно отсъстващ родител / отсъствието му може да е по найразлични причини , а не само от „родителско нехайство“/ и съответно няма как той да „признае“ исканията по чл.127, ал.2 от СК, щом не знае за делото .

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба подадена от името на И. Д. П. , с ЕГН:

********** от гр.В.Търново чрез пълномощника й адвокат Т. К.-К от ВТАК срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 167/ 23.01.2024 г. по гр.д.№ 2897/2022 г. на ВТРС.

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното определение.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3