Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 740 от 17.02.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Частно наказателно дело 558/2026
Вид
Протоколно определение № 740
Подписан
17.02.2026
В сила
23.02.2026
Състав
Мария Бончева

Цитирани разпоредби

  • чл.194 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.196 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.234 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.62 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.62 ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.63 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.63 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.65 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.65 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.65 ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 740 гр. Варна, 17.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова и прокурора Д. Пл. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Бончева Частно наказателно дело № 20263110200558 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМАТА Р. Х. Н., редовно уведомена, води се от служители на РД „ОхранаВарна“ при МП и с адв. Е. Ф., надлежно назначена за служебен защитник от досъдебното производство и приета от съда от днес.

Съдът дава възможност на страните да изразят становище по хода на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Ф.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ОБВИНЯЕМАТА Р. Х. Н.: Подържа молбата.

АДВ. Ф.: Също поддържам молбата на подзащитната ми. Няма да сочим други доказателства.

1

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, молбата е неоснователна, по същество ще изложа съображенията си. От последното изменение на мярката за неотклонение е изтекъл значителен период от време. Няма никакво изменение на обстоятелствата довели до последното изменение на мярката за неотклонение.

АДВ. Ф.: Представям и моля да приемете като писмено доказателство по делото епикриза и амбулаторен лист, от които е видно здравословното състояние на обвиняемата.

ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с представените доказателства, да се приемат към материалите по делото.

Съдът намира, че представените доказателства са относими и допустими и следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените доказателства от защитника на обвиняемата - епикриза и амбулаторен лист.

Съдът, като взе предвид изразеното от страните становище, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Ф.: Уважаема госпожо Председател, моля да уважите молбата на подзащитната ми за изменение на мярката за неотклонение. От представените доказателства е видно, че същата страда от психическо поведенческо разстройство, което в условията на арест също се засилва необходимо е лечение и с оглед на това моля, да измените мярката за неотклонение.

П Р О К У Р О Р Ъ Т : Уважаема госпожо Председател, както посочихме липсват основания за изменение на мярката за неотклонение, доколкото е изтекъл значителен период от време отделно липсва изменение на обстоятелства дали основанието за последното изменение на мярката за неотклонение. Следва да се обърне внимание , че в значителен 2 период от време обвиняемата беше с мярка за неотклонение „домашен арест„ на същата беше разрешено да посещава психиатър по нейно желание, но тя така й не посети психиатър, въпреки дадената възможност, поради което считам, че така или иначе дори да бъде изменена мярката тя не би могла да бъде провежда различно лечение от това при условията на ареста. По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза, от която е видно, че същата не страда от заболяване, което до такава степен да обременява нейната психика, че същата да не би могла да носи наказателна отговорност.

ОБВИНЯЕМАТА Р. Х. Н.: Уважаема госпожо съдия, аз лично си пуснах молба за час при психиатър два пъти. Прокурорът е запознат с проблемите с баба ми. Не ми беше възможно да отида на час при д-р Симеон Трендафилов, но няколко пъти апелирах на адвокатката ми, че баба ми не ми дава хапчетата и, че имах проблеми, в амбулаторния лист пише, след като наруших мярката за неотклонение след паник атака се озовах в психиатрията, където е пише, че е препоръчително да проведем лечение и аз Ви моля да го проведем сега, докато осъзнавам проблема, защото след 10—15-20 дни може би не бих посетила психиатър. Така или иначе, мисля, че до 27.02. мярката ще падне пия по пет пъти на ден лекарства в ареста, което за надзирателите да ми ги дават в определени часове им е доста трудно. След спиране на медикаментите, които ги спрях около 10.01. вече след две седмици, бях в състоянието, в което ме приеха в психиатрията. Това мога да кажа.

СЪДЪТ, като прецени доводите, изложени от представителя на Районна прокуратура Варна, становището на защитата и на обвиняемия, както и събраните доказателства по делото, счита следното:

Производството е по реда на чл.65 от НПК и е по молба на Р. Х. Н. - обвиняема по ДП № 903/2025 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Варна за изменение на постановената спрямо него мярка за неотклонение "Задържане под стража". Молбата е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

С определение на РС – Варна по ЧНД № 2642/2025 г. в заседание, проведено на 30.06.2025 г. спрямо Р. Х. Н. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като е било преценено кумулативното наличие на предпоставките, визирани в чл.63 ал.1, респективно във връзка с ал.2 от НПК. В последствие с определение по ВЧНД № 1737/2025 г. на ОС – Варна от 26.11.2025 г. мярката за неотклонение, взета спрямо обв. Н. по ДП № 903/2025 г. на Първо РУ – Варна е била изменена в „Домашен арест“. Тази мярка е следвало да се изпълнява на адрес: гр. Варна, ул. „Владая“ № 3, като на основание чл.62 ал.6 от НПК съдът е постановил спазването на забраната по чл.62 ал.1 от НПК да се контролира чрез средства за електронно наблюдение. С определение от 28.01.2026г. по ЧНД № 284/26г. на ВРС е била изменена МНО „Домашен арест“ в „Задържане под стража“ предвид обстоятелството, че е била нарушена от обв. Н. взетата спряма нея МНО „Домашен арест“ без разрешението на съответния орган.

Производството по делото е по реда на чл.65 от НПК. При тази процедура, при искане на обвиняемия по досъдебно производство или неговия защитник, съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането. Съгласно разпоредбата на чл.63 ал. 1 от НПК, мярка за неотклонение „Задържане под стража“ се взема когато е на лице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Това 3 означава, че настоящият съдебен състав следва да прецени наличието на обосновано предположение, че обв. Н. е извършила престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и наличието на реална опасност същата да се укрие или да извърши ново престъпление. Към момента няма просрочие нито по чл.234 от НПК, нито по чл.63 ал.4 от НПК, срокът на задържане предвид обема и естеството на разследване към момента е разумен. Същевременно срокът за задържането и с мярка за неотклонение "Задържане под стража" към настоящия момент е около 20 дни и е разумен по смисъла на чл.6 т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, поради което не може да се приеме, че мярката за процесуална принуда, взета по отношение на подсъдимия, противоречи на целите на мерките по чл.57 на НПК. Относно наличието на обосновано предположение, че обв. Н . е извършил престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК -Предходният състав на Районен съд Варна при анализ на събраните по делото данни, съдържащи се в показанията на свидетелите, писмените доказателствени средства и други е приел, че е налице обосновано предположение, че обвиняема т а е извършила престъпленията в които е била обвинена, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. Съдът е приел и че има реална опасност обв. Н . да се укрие или да извърши ново престъпление. С оглед наличието на двете предпоставки по чл.63 от НПК състав на Районен съд Варна е взел на обв. Н. тази мярка за неотклонение.

Съдът намира, че и към настоящият процесуален момент доказателствените материали по делото не разколебават обоснованото подозрение относно съпричастността на обвиняемия Н. в извършване на престъпленията, за коит о и е повдигнато съответното обвинение. Съдът счита, че доказателства за това се съдържат в свидетелските показания, които съдът кредитира като логични, обективни, взаимно допълващи се и подкрепени от останалите доказателства по делото.

Относно наличието на реална опасност обв. Н. да се укрие или да извърши ново престъпление: Съдът счита, че и към момента е налице реална опасност ако е на свобода обвиняемата да извърши ново престъпление. Съдът достига до това заключение след анализ на събраните доказателства. Събраните досега доказателства и доказателствени средства в тяхната съвкупност в достатъчна степен дават основание да се предполага съпричастността на обвиняемия Н., както се посочи и по-горе, при извършване на престъпленията по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. Спецификата на конкретната престъпна дейност на обвиняемата Н. какъвто смисъл е и практиката на ВКС, същата да извърши престъпление, ако бъде на свобода. В конкретния случай не може да не се отчете в насока съществуването на реална опасност и тежестта на престъпленията. Обв. лице Н. злоупотребява с наркотични вещества, криминално проявена, осъждана. Н. не е упражнявала трудова дейност, средства за препитание придобива изцяло от престъпната си дейност. Съдът намира, че аргументите на защитата, че обвиняемото лице има постоянен адрес са относими към производството но са неоснователни. Наличието на постоянен адрес не е достатъчно основание да се приеме, че няма опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.

По аргументите в искането за изменение на мярката за неотклонение: В молбата на обвиняемата Н. няма посочени конкретни аргументи за изменение на мярката и за неотклонение в по-лека. По отношение на твърдението на обвиняемата, че има психични проблеми, които желае да лекува, съдът намира, че здравословното състояние на обв.Н. би могло да бъде установено единствено с назначаване на съдебно-медицинска експертиза.

Едва при наличието на такова категорично експертно заключение защитата би могла да направи мотивирано искане. Разследването се намира в досъдебната фаза и извършването на процесуално-следствени действия свързани с него е в компетентността на обвинението.

В производството по чл.65 от НПК съдът не разполага с процесуална възможност да извършва процесуално-следствени действия, доколкото единствено упражнява контрол за законосъобразност на съдебен акт, с който е взета МНО „Задържане под стража”.

На второ място следва да се отбележи, че съгласно уреденото от ЗИНЗС и Наредба №2 за медицинското обслужване на „Местата за лишаване от свобода” са дадени достатъчни 4 възможностти да бъде провеждано задължително лечение в здравно заведение в „Местата за лишаване от свобода” и в други здравни заведения при спазване на необходимите изисквания в случай на необходимост. В случай, че е налице необходимост от лечение и се представят доказателства за това, следва прокуратурата да се произнесе относно обстоятелството дали разрешава на обвиняемото лице да посещава болнично заведение.

Непроизнасянето в тази насока не е основание за определяне на по-лека МНО, а визира необходимостта от надлежно произнасяне от страна на прокуратурата.

Необходимостта и нуждата от най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража не е отпаднала. С оглед изложените по-горе обстоятелства съдът счита, че не са налице нови обстоятелства, които да променят доводите за наличие на предпоставките за вземане, респективно продължаване на взетата мярка за неотклонение.

Предвид изложеното съдът счита, че мярката за неотклонение „Задържане под стража" спрямо обвиняемата Р. Х. Н. се явява законосъобразна и целесъобразна и съответства на мерките за неотклонение визирани в чл.57 от НПК. Следва да се отбележи, че съгласно чл.57 от НПК мярката за неотклонение се взема с цел да се попречи на обвиняемата да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. С оглед на изложените обстоятелства и на основание чл.65 ал.4 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Х. Н. ЕГН **********- обвиняема по ДП № 903/2025г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Варна за изменение на постановената спрямо нея мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.